Луис Суарес е от онези футболисти, които никога не оставят публиката безразлична. Гениален нападател, но и човек на крайностите. Любопитната статистика, показана от GiveMEsport днес, е повече от категорична: през кариерата си уругваецът е пропуснал 65 мача заради наказания, а само 54 заради контузии. Това говори достатъчно – проблемът никога не е бил тялото му, а неговият необуздан характер.

Последният инцидент с негово участие е просто поредното доказателство. Във финала на Leagues Cup, загубен от Интер Маями с 0:3 от Сиатъл, Суарес изпусна нервите си. Хвана човек на щаба на „Саундърс“ за гърлото и го наплю – грозна сцена, която му донесе 6 мача наказание и вълна от критики. Но това не е първият път, когато Суарес влиза в черните хроники.



Още по времето си в Аякс, Луисито стана известен не само с голове, а и със… зъбите си. През 2010 г. в дербито срещу ПСВ нападна бранителя Отман Бакал и буквално го ухапа по рамото. Нидерландската федерация не му прости – 7 мача наказание и ярък етикет на скандалджия.

В Ливърпул повтори номера. През 2013 г. на „Анфийлд“ влезе в схватка с Бранислав Иванович от Челси и отново – захапа го. Реакцията в Англия бе безкомпромисна: 10 мача извън терена.

„Съжалявам за случилото се с Иванович. Направих огромна грешка и обещавам, че няма да се повтори.“

Но се случи! Най-голямото петно идва на най-голямата сцена – Световното първенство през 2014 г. В мача срещу Италия Суарес ухапа Джорджо Киелини пред очите на милиони зрители. ФИФА действа светкавично – четири месеца извън футбола, забрана да тренира и дори да влиза на стадион. Безпрецедентна мярка, която беляза цялата му кариера. За нея той казва:

„Загубих контрол, не съм искал да нараня Киелини. Извинявам се на него и на футболната общност.“


Нo Суарес не е само зъби, а и думи. През 2011 г. нападателят бе наказан за 8 мача заради расистки обиди към защитника на Манчестър Юнайтед Патрис Евра. Случаят предизвика огромен скандал в Англия и раздели общественото мнение, самият уругваец и до днес твърди, че думите му не са били разбрани правилно.


Всички тези истории показват едно: Суарес рядко е отсъствал заради травми, но твърде често е подвеждал отборите си с действия извън футболната логика. Головете му са над 500, постиженията – впечатляващи, но също толкова експресивен е списъкът с наказания.

Сравнението е отрезвяващо – контузиите са част от играта, наказанията – част от характера. При Суарес мачовете извън терена заради дисциплинарни провинения са повече от тези, изпуснати заради болка.

Това е образът му: един от най-великите нападатели на своето поколение, но и футболист, чиято кариера винаги ще бъде разказвана през призмата на гениалност, скандали и зъби.