Източник на снимката: БФЛАГеорги Павлов: София е ахилесовата пета на българската атлетика
Президентът на БФЛА разкри плановете за изграждане на модерен дом на Царицата на спортовете
- 07/09/2026
България отново разполага с атлети, способни да постигат успехи на голямата сцена, но условията за тяхната подготовка у нас изостават сериозно. Президентът на Българската федерация по лека атлетика Георги Павлов определи инфраструктурата като най-болезнения проблем и посочи София като неговия най-ярък пример.
БФЛА вече е предприела първите конкретни действия. В продължение на няколко месеца екипи на федерацията са обиколили над 70 града, посетили са всички регистрирани клубове и са заснели състоянието на съществуващите съоръжения.
„Изготвяме карта на българската атлетическа инфраструктура и специален сайт. През следващия месец ще направим голямо представяне, за да покажем какво е състоянието на базите и да определим местата, където нуждата от инвестиции е най-голяма“, заяви Павлов.
София е големият проблем
Проверките показват, че редица по-малки градове разполагат с далеч по-добри условия от столицата. Според Павлов най-развитата инфраструктура е в Стара Загора, а отлични възможности има и в Харманли, където се подготвя Божидар Саръбоюков.
Пловдив разполага с две добри закрити писти, но там основният проблем е липсата на подходящ открит стадион.
„Най-зле е София, за съжаление. Това ще бъде голямата ни борба. Не е нормално столицата на европейска държава да няма истински дом на леката атлетика“, категоричен беше президентът на БФЛА.
В столицата членуват около 40 клуба, които работят с хиляди деца. Интересът към спорта е сериозен, но липсват места, на които тренировките да се провеждат целогодишно.
Павлов припомни, че в миналото София е разполагала със седем или осем атлетически писти – на стадионите „Раковски“, „Георги Аспарухов“, „Академик“, „Славия“, „Локомотив“, НСА, „Васил Левски“, „Българска армия“ и „Септември“. През последните три десетилетия голяма част от тези съоръжения са изчезнали или са оставени да се рушат.
„Ентусиазмът на клубовете и треньорите поддържа атлетиката жива. Държавата, общината, федерацията и обществото обаче трябва да се преборим за лицензирани стадиони и зала, където да провеждаме целия календар и да домакинстваме международни първенства“, заяви Павлов.
Подготвя се инвестиционен проект
Ръководството на БФЛА вече е провело няколко срещи с министъра на спорта. Федерацията подготвя инвестиционно намерение и е осигурила собствен ресурс за изработването на проект, визуализация и предварителна финансова оценка.
От държавата се очаква да предостави подходящи терени. Следващата стъпка ще бъде да се избере моделът за реализация – публично-частно партньорство, изцяло държавна инвестиция или привличане на спонсори.
„За да отидем при премиера или министъра, трябва да представим нещо конкретно – терен, проект, стойност и ползи. Без тези стъпки няма как да продължим“, обясни президентът на федерацията.
Идеята е бъдещата зала да бъде основно предназначена за подготовката на националния отбор по лека атлетика и за провеждането на международни състезания. Съоръжението обаче трябва да може да се използва и от федерациите по волейбол, баскетбол, джудо, бокс, таекуондо и други спортове.
Проблемът е при втория ешелон
Павлов благодари на Министерството на спорта за допълнителното финансиране, с което са били покрити участията на рекордно големите български отбори на балкански, европейски и световни първенства.
Около 20 от водещите ни състезатели, включени в олимпийската подготовка, разполагат с необходимите средства за лагери в България и чужбина. Голямата трудност е осигуряването на следващите между 70 и 100 атлети, които все още не попадат в тази програма.
„Нашият фокус е да разширим подкрепата и да достигнем до втория ешелон. До моето идване атлетите нямаха заплати. Вече осигурихме възнаграждения за първите 20, макар и малки, а целта е постепенно да подпомогнем още 70-80 състезатели“, разкри Павлов.
Той подчерта, че именно от тази група трябва да излязат следващите големи имена след Божидар Саръбоюков, Габриела Петрова, Тихомир Иванов и Александра Начева. Президентът на БФЛА отличи и силния сезон на Христо Илиев, както и работата на треньорите и клубовете, запазили българската атлетика през трудните години.
„Чувствам, че всички сме обединени и гледаме в една посока – ръководство, клубове, треньори и атлети. Трудните времена за федерацията свършиха. Чакат ни по-добри дни и съм много оптимистично настроен“, завърши Георги Павлов пред Дарик радио и dsport.
БФЛА вече е предприела първите конкретни действия. В продължение на няколко месеца екипи на федерацията са обиколили над 70 града, посетили са всички регистрирани клубове и са заснели състоянието на съществуващите съоръжения.
„Изготвяме карта на българската атлетическа инфраструктура и специален сайт. През следващия месец ще направим голямо представяне, за да покажем какво е състоянието на базите и да определим местата, където нуждата от инвестиции е най-голяма“, заяви Павлов.
София е големият проблем
Проверките показват, че редица по-малки градове разполагат с далеч по-добри условия от столицата. Според Павлов най-развитата инфраструктура е в Стара Загора, а отлични възможности има и в Харманли, където се подготвя Божидар Саръбоюков.
Пловдив разполага с две добри закрити писти, но там основният проблем е липсата на подходящ открит стадион.
„Най-зле е София, за съжаление. Това ще бъде голямата ни борба. Не е нормално столицата на европейска държава да няма истински дом на леката атлетика“, категоричен беше президентът на БФЛА.
В столицата членуват около 40 клуба, които работят с хиляди деца. Интересът към спорта е сериозен, но липсват места, на които тренировките да се провеждат целогодишно.
Павлов припомни, че в миналото София е разполагала със седем или осем атлетически писти – на стадионите „Раковски“, „Георги Аспарухов“, „Академик“, „Славия“, „Локомотив“, НСА, „Васил Левски“, „Българска армия“ и „Септември“. През последните три десетилетия голяма част от тези съоръжения са изчезнали или са оставени да се рушат.
„Ентусиазмът на клубовете и треньорите поддържа атлетиката жива. Държавата, общината, федерацията и обществото обаче трябва да се преборим за лицензирани стадиони и зала, където да провеждаме целия календар и да домакинстваме международни първенства“, заяви Павлов.
Подготвя се инвестиционен проект
Ръководството на БФЛА вече е провело няколко срещи с министъра на спорта. Федерацията подготвя инвестиционно намерение и е осигурила собствен ресурс за изработването на проект, визуализация и предварителна финансова оценка.
От държавата се очаква да предостави подходящи терени. Следващата стъпка ще бъде да се избере моделът за реализация – публично-частно партньорство, изцяло държавна инвестиция или привличане на спонсори.
„За да отидем при премиера или министъра, трябва да представим нещо конкретно – терен, проект, стойност и ползи. Без тези стъпки няма как да продължим“, обясни президентът на федерацията.
Идеята е бъдещата зала да бъде основно предназначена за подготовката на националния отбор по лека атлетика и за провеждането на международни състезания. Съоръжението обаче трябва да може да се използва и от федерациите по волейбол, баскетбол, джудо, бокс, таекуондо и други спортове.
Проблемът е при втория ешелон
Павлов благодари на Министерството на спорта за допълнителното финансиране, с което са били покрити участията на рекордно големите български отбори на балкански, европейски и световни първенства.
Около 20 от водещите ни състезатели, включени в олимпийската подготовка, разполагат с необходимите средства за лагери в България и чужбина. Голямата трудност е осигуряването на следващите между 70 и 100 атлети, които все още не попадат в тази програма.
„Нашият фокус е да разширим подкрепата и да достигнем до втория ешелон. До моето идване атлетите нямаха заплати. Вече осигурихме възнаграждения за първите 20, макар и малки, а целта е постепенно да подпомогнем още 70-80 състезатели“, разкри Павлов.
Той подчерта, че именно от тази група трябва да излязат следващите големи имена след Божидар Саръбоюков, Габриела Петрова, Тихомир Иванов и Александра Начева. Президентът на БФЛА отличи и силния сезон на Христо Илиев, както и работата на треньорите и клубовете, запазили българската атлетика през трудните години.
„Чувствам, че всички сме обединени и гледаме в една посока – ръководство, клубове, треньори и атлети. Трудните времена за федерацията свършиха. Чакат ни по-добри дни и съм много оптимистично настроен“, завърши Георги Павлов пред Дарик радио и dsport.
