Източник на снимката: nullЖените в българския спорт преди Втората световна война
Вижте неразказаната история на българките, които първи влязоха в света на спорта
- 04/11/2025
Във вчерашното издание на предаването на БНТ 1 „История.bg“ зрителите имаха възможност да наблюдават дискусия по една интересна, но непозната за широката аудитория тема – присъствието на жените в спорта в Царство България. Заедно с проф. Райна Бърдарева и доц. Ина Владова от Националната спортна академия, авторът на настоящите редове обсъждаше заедно с водещия Петър Георгиев най-значимите примери за дами, занимаващи се със спорт у нас преди Втората световна война. Редовните читатели на „Арена спорт“ вече са запознати с биографиите на Вера Петрунова и Йоланда Петрович, но в следващите редове със сигурност ще се срещнат с достатъчно вдъхновяващи примери за участието на нежния пол в спортните активности.
Първото свидетелство за нещо подобно идва още през 1883 г., когато в своя дневник Константин Иречек отбелязва откриването на зимна пързалка в София (или както го нарича skatingring). Между другото той отбелязва, че в събитието участват „мадмоазел Бурмова и Цанкова“ – дъщери на политиците Тодор Бурмов и Драган Цанков. 2 години по-късно Недялка Хаджипетрова скандализира обществеността във Велико Търново, след като подкарва велосипеда на своя брат. Трябва да стигнем до 1907 г., за да открием първата дама, получила възможност да се занимава пълноправно с колоездене – Парашкева Лукова. Очевидно в Княжество България увлеченията на дамите по спорта не са се възприемали радушно, както говори историята на краткопросъществувалия женски яхтклуб в Бургас. Извън пределите на страната никой не може да попречи на българката да се развива като спортист, като това важи особено за възпитаничките на Роберт колеж в Цариград, където баскетбола е на почит. Неслучайно Янка Колинс и Мария Басмаджиева Тихолова пренасят спорта с оранжевата топка у нас редом с по-известния в ролята си на футболен деятел Иван Матинчев – Матинката.
Въпреки глобалната съпротива срещу присъствието на жените в спорта, често маскирана зад „загриженост“, свързана с тяхната физиология, края на Първата световна война е повратния момент, сред който то не може повече да се пренебрегне. Баскетболът става популярна игра сред дамите, а има нещо символично във факта, че първият официален мач на мъжки отбори у нас (Атлетик-Славия 8:30 на 8 ноември 1922 г.) се ръководи от жена – Люба Белова. Първият роден клуб, открил женска баскетболна секция е Славия – официално регистрирана през октомври 1921 г. Нейните организатори обаче се сблъскват с проблеми, свързани с тогавашния морал, считащ за срамно жените да се показват на публично място с дрехи, разкриващи нещо различно от техните ръце, шия и глава. За да могат да допуснат дъщерите им до игрището, ръководителите на Славия сключват договорите с техните семейство, в които се задължават те да играят в благопристойно, но за сметка на това крайно неудобно за спортуване облекло, Нещата се променят когато у нас през 1926 г. гастролират два отбора по хазена (хандбал) – БСК (Белград) и Атена (Любляна), които скандализират обществеността с факта, че техните състезателки играят с поли над коляното. Макар съпротивата да продължава още известно време, в началото на 30-те години всички родни спортистки вече използват удобни за целта екипи, включващи шорти или гащета.
През 1934 г. към ръководния орган Българска национална спортна федерация (БНСФ) се създава Централен комитет за женски спорт, включващ основно игрите с ръчна топка. За негов председател е избрана баскетболната съдийка Надя Лилова, съпруга на футболния рефер Никола Досев. Като нейна заместничка е посочена Олга Дейкова, като вероятно става въпрос за известната за времето си писателка и сътрудничка на списание „Хиперион“. 2 години по-късно Българският лекоатлетически съюз също се сдобива с женски комисариат, а през 1942 г. е създаден Български женски спортен съюз. Това съвпада със сериозното развитие на волейболното направение и организирането на първото първенство на София и страната, спечелени съответно от Раковски и АС 23.
Сред плеядата от заслужили спортни деятелки от този период ще се спрем само на две имена: Жана Мамарчева и Виолета Томова – Катеринска. Родената през 1904 г. във Велико Търново Иванка Мамарчева е дъщеря на подполковник Димитър Мамарчев, а нейният чичо капитан Георги Мамарчев е основен организатор на Велчовата завера от 1835 г. Тя учи в Юридическия факултет на Софийския университет, а впоследствие в Дипломатическо-консулския отдел при Свободния университет за политически и стопански науки в София. През 1928 г. е специален пратеник на вестник „Спорт“ на зимните олимпийски игри в Санкт Мориц, Швейцария, откъдето предава кореспонденции с под името Жана Мамарчева – Бенсусан. Година по-късно по нейна инициатива е основан Кънки клуба в София, като тя става първата шампионка на България по художествено (изкустно) пързаляне през 1930 г. Донякъде куриозно 3 години по-късно купата, връчваща се на шампионите, ще носи нейното име. По това време обаче тя вече е в Италия, където живее, след като се омъжва за италианския военен аташе в София граф Фоскини. Дори и там тя доказва своите заложби, ставайки шампионка на страната в този спорт през 1934 г. Мамарчева практикува още тенис, ски, гимнастика и е определяна като първата дама автомобилен състезател у нас, макар и по това време да не се организират състезания, в които може да премери силите си с достойна конкуренция. След Втората световна война става спортна журналистка и е посочена като част от организационния комитет на зимните олимпийски игри в Кортина д‘Ампецо през 1956 г.
Виолета Томова-Катеринска пък започва да се занимава с фехтовка едва на 13-годишна възраст, когато се запознава с емигриралия в България руски офицер полк. Владимир Андреев. Тя толкова напредва в своята дейност, че когато нейния учител се разболява и се оттегля в казанлъшкото село Шипка, тя поема неговите класове. Томова чинно му изпраща получените хонорари и когато полк. Андреев умира през 1940 г. тя с изненада получава обратно цялата сума, разбирайки, че той не е похарчил и лев от тези пари за свои нужди. Самата тя участва в демонстрациите на Първи общобългарски игри в София през 1939 г. и Световните студентски игри във Виена, а след Втората световна война ще е сред водещите деятели на този спорт у нас.
Текст за основната снимка:
Женският баскетболен отбор на Славия от 1922 г.
Източник: Архив Славия
Първото свидетелство за нещо подобно идва още през 1883 г., когато в своя дневник Константин Иречек отбелязва откриването на зимна пързалка в София (или както го нарича skatingring). Между другото той отбелязва, че в събитието участват „мадмоазел Бурмова и Цанкова“ – дъщери на политиците Тодор Бурмов и Драган Цанков. 2 години по-късно Недялка Хаджипетрова скандализира обществеността във Велико Търново, след като подкарва велосипеда на своя брат. Трябва да стигнем до 1907 г., за да открием първата дама, получила възможност да се занимава пълноправно с колоездене – Парашкева Лукова. Очевидно в Княжество България увлеченията на дамите по спорта не са се възприемали радушно, както говори историята на краткопросъществувалия женски яхтклуб в Бургас. Извън пределите на страната никой не може да попречи на българката да се развива като спортист, като това важи особено за възпитаничките на Роберт колеж в Цариград, където баскетбола е на почит. Неслучайно Янка Колинс и Мария Басмаджиева Тихолова пренасят спорта с оранжевата топка у нас редом с по-известния в ролята си на футболен деятел Иван Матинчев – Матинката.
Въпреки глобалната съпротива срещу присъствието на жените в спорта, често маскирана зад „загриженост“, свързана с тяхната физиология, края на Първата световна война е повратния момент, сред който то не може повече да се пренебрегне. Баскетболът става популярна игра сред дамите, а има нещо символично във факта, че първият официален мач на мъжки отбори у нас (Атлетик-Славия 8:30 на 8 ноември 1922 г.) се ръководи от жена – Люба Белова. Първият роден клуб, открил женска баскетболна секция е Славия – официално регистрирана през октомври 1921 г. Нейните организатори обаче се сблъскват с проблеми, свързани с тогавашния морал, считащ за срамно жените да се показват на публично място с дрехи, разкриващи нещо различно от техните ръце, шия и глава. За да могат да допуснат дъщерите им до игрището, ръководителите на Славия сключват договорите с техните семейство, в които се задължават те да играят в благопристойно, но за сметка на това крайно неудобно за спортуване облекло, Нещата се променят когато у нас през 1926 г. гастролират два отбора по хазена (хандбал) – БСК (Белград) и Атена (Любляна), които скандализират обществеността с факта, че техните състезателки играят с поли над коляното. Макар съпротивата да продължава още известно време, в началото на 30-те години всички родни спортистки вече използват удобни за целта екипи, включващи шорти или гащета.
През 1934 г. към ръководния орган Българска национална спортна федерация (БНСФ) се създава Централен комитет за женски спорт, включващ основно игрите с ръчна топка. За негов председател е избрана баскетболната съдийка Надя Лилова, съпруга на футболния рефер Никола Досев. Като нейна заместничка е посочена Олга Дейкова, като вероятно става въпрос за известната за времето си писателка и сътрудничка на списание „Хиперион“. 2 години по-късно Българският лекоатлетически съюз също се сдобива с женски комисариат, а през 1942 г. е създаден Български женски спортен съюз. Това съвпада със сериозното развитие на волейболното направение и организирането на първото първенство на София и страната, спечелени съответно от Раковски и АС 23.
Сред плеядата от заслужили спортни деятелки от този период ще се спрем само на две имена: Жана Мамарчева и Виолета Томова – Катеринска. Родената през 1904 г. във Велико Търново Иванка Мамарчева е дъщеря на подполковник Димитър Мамарчев, а нейният чичо капитан Георги Мамарчев е основен организатор на Велчовата завера от 1835 г. Тя учи в Юридическия факултет на Софийския университет, а впоследствие в Дипломатическо-консулския отдел при Свободния университет за политически и стопански науки в София. През 1928 г. е специален пратеник на вестник „Спорт“ на зимните олимпийски игри в Санкт Мориц, Швейцария, откъдето предава кореспонденции с под името Жана Мамарчева – Бенсусан. Година по-късно по нейна инициатива е основан Кънки клуба в София, като тя става първата шампионка на България по художествено (изкустно) пързаляне през 1930 г. Донякъде куриозно 3 години по-късно купата, връчваща се на шампионите, ще носи нейното име. По това време обаче тя вече е в Италия, където живее, след като се омъжва за италианския военен аташе в София граф Фоскини. Дори и там тя доказва своите заложби, ставайки шампионка на страната в този спорт през 1934 г. Мамарчева практикува още тенис, ски, гимнастика и е определяна като първата дама автомобилен състезател у нас, макар и по това време да не се организират състезания, в които може да премери силите си с достойна конкуренция. След Втората световна война става спортна журналистка и е посочена като част от организационния комитет на зимните олимпийски игри в Кортина д‘Ампецо през 1956 г.
Виолета Томова-Катеринска пък започва да се занимава с фехтовка едва на 13-годишна възраст, когато се запознава с емигриралия в България руски офицер полк. Владимир Андреев. Тя толкова напредва в своята дейност, че когато нейния учител се разболява и се оттегля в казанлъшкото село Шипка, тя поема неговите класове. Томова чинно му изпраща получените хонорари и когато полк. Андреев умира през 1940 г. тя с изненада получава обратно цялата сума, разбирайки, че той не е похарчил и лев от тези пари за свои нужди. Самата тя участва в демонстрациите на Първи общобългарски игри в София през 1939 г. и Световните студентски игри във Виена, а след Втората световна война ще е сред водещите деятели на този спорт у нас.
Текст за основната снимка:
Женският баскетболен отбор на Славия от 1922 г.
Източник: Архив Славия
