Якето на раздора

В часовете преди Вечното дерби, когато вниманието традиционно е насочено към тактически решения, кадрови въпросителни и психологическа подготовка, този път разговорът неочаквано пое в съвсем различна посока. Левски обяви своята нова колекция Levski x Squad с амбицията да предложи „нещо ново, свежо и иновативно“ – модерни артикули, създадени да бъдат носени както на стадиона, така и в ежедневието. Сред тях особено впечатление направи бейзболното яке, представено като акцент на новата линия.

Само че този моден щрих бързо се превърна в повод за сравнения. Още от завръщането си, подобен тип яке се носи от старши-треньора на ЦСКА- Христо Янев, и постепенно се превърна в разпознаваем елемент от неговия облик край тъчлинията. Макар от „Армията“ да не са го включвали в отделна маркетингова кампания, артикулът е видим на всяко официално появяване на наставника и е познат на феновете.

Така се появи въпросът дали в желанието си да „стъпят модерно“, от „Герена“ не са пропуснали да отчетат, че подобна визия вече е част от образа на вечния съперник. А това си е сериозна грешка, която определено струва и доста пари...

Но също би било неточно да се твърди, че ЦСКА е поставил началото на тази тенденция у нас. Бейзболните якета от години са част от глобалната спортна и lifestyle мода, а в последните сезони редица водещи клубове от Европа интегрират този стил в официалните си колекции.

Сред по-ярките примери:

Пари Сен Жермен в партньорство с Jordan Brand превърнаха varsity jacket-а в част от клубната градска култура;

Милан, заедно с Off-White, включи подобни модели в облеклото на играчите при официални появи;

Ювентус, Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд), регулярно предлагат вариации на този стил в сезонните си lifestyle линии;

А в MLS – от Интер Маями до ЛА Галакси – бейзболното яке е почти неизменен елемент от клубната идентичност.

С други думи, нито Левски, нито ЦСКА могат да бъдат определени като „първооткриватели“. И двата клуба по-скоро следват глобална тенденция, която отдавна е намерила своето място на границата между спорта и градската мода. Разликата е в контекста: когато става дума за Вечното дерби, дори един детайл може да се превърне в символ на яростно противопоставяне, дори и фенския моден подиум...

Точно затова бейзболното яке се превърна в „якето на раздора“ – не заради самия дизайн, а заради смисъла, който неизбежно му се приписва. Когато говорим за Левски и ЦСКА, всичко има значение: посланието, естетиката, времето и носещият го.

А коя версия ще остане като „оригинална“ и коя като „бледо копие“ – отговорът, както винаги, ще дойде не от подиума, а от трибуните.

След няколко часа.

Там, където традицията говори по-силно от всяка маркетингова кампания.