Източник на снимката: nullВластелините на спорта
Австралиец се състезава в 29 дисциплини, Евгения Раданова участва на летни и зимни олимпийски игри
- 27/10/2025
Съвременният спорт освен зрелище, генериращо интерес и приходи, изчисляващи се в милиарди, е и занимание, при което се изисква пълно посвещаване, за да може да достигнеш до най-високото възможно ниво. При това положение е изключително трудно да си представим, че някой може да практикува повече от една дисциплина, освен ако не става дума за обикновен любител. Историята на спорта обаче е пълна с примери за атлети, чийто талант не може да се бъде ограничен в заниманието им само с една игра.
Логично е да се върнем в края на XIX век, когато във Великобритания футболът и крикета вървят ръка за ръка. Често срещано явление е даден спортист да практикува единият спорт през зимата, а другия – през останалата половина на годината. Първият човек, защитавал честта на Англия и на двата фронта е Алфред Литълтън, който впоследствие става важна фигура в Консервативната партия и дори се издига до поста министър на колониите. Първият капитан на „трите лъва“ Кътбърт Отуей участва в още 4 спорта на университетско ниво, като само ранната му смърт на едва 27 години попречва да разгърне напълно своя потенциал. Освен финалист за ФА Къп със Саутхемптън, състезател по крикет и световен рекордьор на скок дължина, Чарлс Бърджес Фрай е бил още учител, политик, а по собствените му думи е имало реален шанс да стане крал на Албания, но сам не е пожелал да се установи в балканската страна. Над всички тях обаче стоят постиженията на Максуел Ууснъм. Той печели злато и сребро в тениса на олимпийските игри в Антверпен през 1920 г., триумфира на двойки на „Уимбълдън“, постига максималния брейк от 147 точки в снукъра, постига сенчъри (100 или повече ръна за ининг) в крикета, а освен това е капитан на националния отбор по футбол и Манчестър Сити. Ако си говорим за бройки обаче едва ли някой ще подобри постижението на австралиеца Реджиналд „Сноуи“ Бейкър. На щатско и национално ниво той записва участие в 29 (!) спорта, а на олимпийските игри през 1908 г. в Лондон е част от надпреварите в скоковете във вода, бокса и плуването. Популярността в родината му е толкова голяма, че след края на кариерата му за него не е трудно да направи име и в киното.
Статистиката на олимпийските игри показва, че до началото на 2020 г. 1004 атлета са участвали в две различни дисциплини, а 360 от тях са в спортове, нямащи връзка помежду си. На първите съвременни игри в Атина през 1896 г. трима души имат сили да участват в 4 различни спорта – германецът Карл Шуман и представителя на Великобритания Ланчестън Елиът са част от надпреварата в леката атлетика, спортната гимнастика, вдигането на тежести и борбата, докато при датчанина Виго Йенсен борбата е заменена със спортната стрелба. Само четирима души за цялата история на игрите пък са медалисти в два напълно разнородни спорта – споменатият Шуман в спортната гимнастика и борбата, шведът Даниел Норлинг в гимнастиката (1908 и 1912) и конния спорт (1920), както и американците Еди Ийгън (бокс през 1920 и бобслей през 1932 г.) и Морис Къркси (лека атлетика и ръгби през 1920 г.). Тук е момента да отбележим, че под различни имаме предвид спортове, които не са от сходен тип (напр. плуването и водната топка, в която са участвали едновременно 154 души или биатлона и ски бягането, където говорим за 93 атлети).
В СССР пък е често срещано едни и същи играчи да практикуват едновременно футбол и хокей на лед. Класически пример в това отношение е Всеволод Бобров, който е бил капитан на Сборная и на летни (1952) и на зимни (1956) олимпийски игри. Сред изявените представители и на двата спорта са Николай Старостин (един от основателите на Спартак Москва), Игор Численко, Валентин Гранаткин, Валерий Маслов и дори самия Лев Яшин. Най-солидна кариера извън хокея обаче прави члена на Залата на славата на Международната хокейна федерация Ярослав Дробни от Чехословакия.Световен шампион и сребърен медалист от олимпийските игри в Лондон през 1948 г., той се ориентира към тениса и печели две издания на бъдещия „Ролан Гарос“ (1951 и 1952 г.), както и „Уимбълдън“ през 1954 г.
Говорейки за аристократичния спорт, статията за неговото развитие в Царство България вече загатна, че и на родна почва съвместяването на повече от един спорт е нещо напълно нормално. От периода преди Втората световна война трябва да отличим една от звездите на Левски и съпруг на поетесата Леда Милева Николай Димитров – Фъц, който има 14 титли на България в „северната комбинация“. Авторът на първия гол в историята на Вечното дерби Борислав Цветков – Жук пък е трикратен шампион в леката атлетика в спринтовите дисциплини 100 и 200 м. На 17 октомври 1943 г. преди мача на неговия Левски срещу Славия той прави истинско шоу за зрителите на игрище „Юнак“, след като преди срещата се опитва да подобри националния рекорд в двете дистанции, а впоследствие играе 90 минути футбол. Отделно място в подборката заслужава Рангел Рангелов, успял да съчетае тениса и футбола. Любовта си към най-популярния спорт той наследява от баща си бай Начо, който е домакин на Локомотив Пловдив, а още в първите си стъпки в аристократичния спорт става републикански юношески шампион на сингъл, двойки и смесени двойки през 1954 и 1955 г. „Основният ми спорт беше футболът, защото в него даваха купони за храна и подсилки. През 50-те години финансовите ни възможности бяха скромни и това беше от значение. Като неолимпийски спорт тенисът дълго време не се котираше у нас. Той ми беше само хоби. Играех го за разтоварване и развлечение. Помагаше ми страшно много за футбола. Бях много техничен и мислещ, но и много бърз футболист. На 100 метра съм финиширал трети след балканските ни шампиони Ангел Колев и Михаил Бъчваров“, разказва за този период Рангелов. Като футболист той играе на всички постове в атака, но най-добре се чувства на дясното крило. През 1956 г. сменя екипа на Локомотив с този на Ботев по време на отбиване на военната си служба. С „жълто-черните“ той достига финал за Купата на Съветската армия през същата година, който е загубен с 2:5 от Левски, а през 1960 година отново ще стигне до последния мач в турнира, този път с Локомотив, но ще го загуби от „Септември“ с 3:4. Най-известната победа на Реньо, както е известен още той, на тенис корта е през 1963 г. по време на турнира в София. Тя е на корт №4 на тенис комплекса „Академик“ срещу първият тенисист, оглавил ранглистата на АТП – Илие Настасе, по това време 17-годишен талант. Рангелов се налага с 6:3, 6:3, а като награда за успеха си печели ракета „Шлезинджър“, след като преди това се е хванал на бас с колегата си Йон Цириак за крайния изход на двубоя. Върхът в кариерата му са включванията му в българския състав за Купа Дейвис през 1964 и 1967 година.
Безспорно най-известното име на роден спортист, изявяващ се в два спорта е Александър Шаламанов, чието име носи стадиона на Славия. Като състезател по ски има две републикански титли в слалома и гигантския слалом, както и участие на зимните олимпийски игри в Скуо Валей’60. За широката аудитория обаче той е познат като един от най-добрите защитници в историята на българския футбол, взел участие на световните финали през 1966 и 1970 г., като в същото време записва 262 мача за Славия и на 2 пъти е определен за Футболист на годината. Евгения Раданова обаче остава историята като първият ни атлет, взел участие на зимни и летни игри. В своята биография тя има 2 сребърни и 1 бронзов медал в шорттрека (в Солт Лейк Сити 2002 и Торино 2006), но по-любопитната част от нейната биография е спечелената квота за Атина 2004. В гръцката столица тя завършва на 12-о място в дисциплината „бързина чрез отстраняване“, а нейния пример е доказателство, че за човешките възможности няма прегради.
Логично е да се върнем в края на XIX век, когато във Великобритания футболът и крикета вървят ръка за ръка. Често срещано явление е даден спортист да практикува единият спорт през зимата, а другия – през останалата половина на годината. Първият човек, защитавал честта на Англия и на двата фронта е Алфред Литълтън, който впоследствие става важна фигура в Консервативната партия и дори се издига до поста министър на колониите. Първият капитан на „трите лъва“ Кътбърт Отуей участва в още 4 спорта на университетско ниво, като само ранната му смърт на едва 27 години попречва да разгърне напълно своя потенциал. Освен финалист за ФА Къп със Саутхемптън, състезател по крикет и световен рекордьор на скок дължина, Чарлс Бърджес Фрай е бил още учител, политик, а по собствените му думи е имало реален шанс да стане крал на Албания, но сам не е пожелал да се установи в балканската страна. Над всички тях обаче стоят постиженията на Максуел Ууснъм. Той печели злато и сребро в тениса на олимпийските игри в Антверпен през 1920 г., триумфира на двойки на „Уимбълдън“, постига максималния брейк от 147 точки в снукъра, постига сенчъри (100 или повече ръна за ининг) в крикета, а освен това е капитан на националния отбор по футбол и Манчестър Сити. Ако си говорим за бройки обаче едва ли някой ще подобри постижението на австралиеца Реджиналд „Сноуи“ Бейкър. На щатско и национално ниво той записва участие в 29 (!) спорта, а на олимпийските игри през 1908 г. в Лондон е част от надпреварите в скоковете във вода, бокса и плуването. Популярността в родината му е толкова голяма, че след края на кариерата му за него не е трудно да направи име и в киното.
Статистиката на олимпийските игри показва, че до началото на 2020 г. 1004 атлета са участвали в две различни дисциплини, а 360 от тях са в спортове, нямащи връзка помежду си. На първите съвременни игри в Атина през 1896 г. трима души имат сили да участват в 4 различни спорта – германецът Карл Шуман и представителя на Великобритания Ланчестън Елиът са част от надпреварата в леката атлетика, спортната гимнастика, вдигането на тежести и борбата, докато при датчанина Виго Йенсен борбата е заменена със спортната стрелба. Само четирима души за цялата история на игрите пък са медалисти в два напълно разнородни спорта – споменатият Шуман в спортната гимнастика и борбата, шведът Даниел Норлинг в гимнастиката (1908 и 1912) и конния спорт (1920), както и американците Еди Ийгън (бокс през 1920 и бобслей през 1932 г.) и Морис Къркси (лека атлетика и ръгби през 1920 г.). Тук е момента да отбележим, че под различни имаме предвид спортове, които не са от сходен тип (напр. плуването и водната топка, в която са участвали едновременно 154 души или биатлона и ски бягането, където говорим за 93 атлети).
В СССР пък е често срещано едни и същи играчи да практикуват едновременно футбол и хокей на лед. Класически пример в това отношение е Всеволод Бобров, който е бил капитан на Сборная и на летни (1952) и на зимни (1956) олимпийски игри. Сред изявените представители и на двата спорта са Николай Старостин (един от основателите на Спартак Москва), Игор Численко, Валентин Гранаткин, Валерий Маслов и дори самия Лев Яшин. Най-солидна кариера извън хокея обаче прави члена на Залата на славата на Международната хокейна федерация Ярослав Дробни от Чехословакия.Световен шампион и сребърен медалист от олимпийските игри в Лондон през 1948 г., той се ориентира към тениса и печели две издания на бъдещия „Ролан Гарос“ (1951 и 1952 г.), както и „Уимбълдън“ през 1954 г.
Говорейки за аристократичния спорт, статията за неговото развитие в Царство България вече загатна, че и на родна почва съвместяването на повече от един спорт е нещо напълно нормално. От периода преди Втората световна война трябва да отличим една от звездите на Левски и съпруг на поетесата Леда Милева Николай Димитров – Фъц, който има 14 титли на България в „северната комбинация“. Авторът на първия гол в историята на Вечното дерби Борислав Цветков – Жук пък е трикратен шампион в леката атлетика в спринтовите дисциплини 100 и 200 м. На 17 октомври 1943 г. преди мача на неговия Левски срещу Славия той прави истинско шоу за зрителите на игрище „Юнак“, след като преди срещата се опитва да подобри националния рекорд в двете дистанции, а впоследствие играе 90 минути футбол. Отделно място в подборката заслужава Рангел Рангелов, успял да съчетае тениса и футбола. Любовта си към най-популярния спорт той наследява от баща си бай Начо, който е домакин на Локомотив Пловдив, а още в първите си стъпки в аристократичния спорт става републикански юношески шампион на сингъл, двойки и смесени двойки през 1954 и 1955 г. „Основният ми спорт беше футболът, защото в него даваха купони за храна и подсилки. През 50-те години финансовите ни възможности бяха скромни и това беше от значение. Като неолимпийски спорт тенисът дълго време не се котираше у нас. Той ми беше само хоби. Играех го за разтоварване и развлечение. Помагаше ми страшно много за футбола. Бях много техничен и мислещ, но и много бърз футболист. На 100 метра съм финиширал трети след балканските ни шампиони Ангел Колев и Михаил Бъчваров“, разказва за този период Рангелов. Като футболист той играе на всички постове в атака, но най-добре се чувства на дясното крило. През 1956 г. сменя екипа на Локомотив с този на Ботев по време на отбиване на военната си служба. С „жълто-черните“ той достига финал за Купата на Съветската армия през същата година, който е загубен с 2:5 от Левски, а през 1960 година отново ще стигне до последния мач в турнира, този път с Локомотив, но ще го загуби от „Септември“ с 3:4. Най-известната победа на Реньо, както е известен още той, на тенис корта е през 1963 г. по време на турнира в София. Тя е на корт №4 на тенис комплекса „Академик“ срещу първият тенисист, оглавил ранглистата на АТП – Илие Настасе, по това време 17-годишен талант. Рангелов се налага с 6:3, 6:3, а като награда за успеха си печели ракета „Шлезинджър“, след като преди това се е хванал на бас с колегата си Йон Цириак за крайния изход на двубоя. Върхът в кариерата му са включванията му в българския състав за Купа Дейвис през 1964 и 1967 година.
Безспорно най-известното име на роден спортист, изявяващ се в два спорта е Александър Шаламанов, чието име носи стадиона на Славия. Като състезател по ски има две републикански титли в слалома и гигантския слалом, както и участие на зимните олимпийски игри в Скуо Валей’60. За широката аудитория обаче той е познат като един от най-добрите защитници в историята на българския футбол, взел участие на световните финали през 1966 и 1970 г., като в същото време записва 262 мача за Славия и на 2 пъти е определен за Футболист на годината. Евгения Раданова обаче остава историята като първият ни атлет, взел участие на зимни и летни игри. В своята биография тя има 2 сребърни и 1 бронзов медал в шорттрека (в Солт Лейк Сити 2002 и Торино 2006), но по-любопитната част от нейната биография е спечелената квота за Атина 2004. В гръцката столица тя завършва на 12-о място в дисциплината „бързина чрез отстраняване“, а нейния пример е доказателство, че за човешките възможности няма прегради.
