Винаги по трудния начин... и затова е най-сладко

Немислимото доскоро вече е реалност за феновете на Левски. Те живеят в онзи рядък футболен момент, който прилича на сън - от онези, от които никой не иска да се събуди.

Реваншът с Университатя беше от онези мачове, които остават в паметта. Заради начина, по който Левски издържа, оцеля, взе своето и триумфира.

Второто полувреме беше истинска румънска вихрушка. Преди време подобен мач вероятно щеше да завърши по съвсем различен начин.

Дори и срещу Брага преди година на Левски не му достигна толкова малко, точно това, което "сините" вече имаха срещу Университатя.

Тимът на Веласкес започна да вярва в себе си. Да вярва, че може да страда, да се брани, да чака своя момент и накрая да излезе победител. Това е качество, което не се купува с трансфери. То се изгражда. Именно от него се ражда шампионският характер.

Този Левски не печели лесно. Напротив. Почти винаги минава по трудния път. Кара феновете да гледат часовника през минута, да стискат зъби до последния съдийски сигнал и чак тогава да си позволят да празнуват. Може би точно затова победите имат различен вкус. Защото са изстрадани.

Предстои мач с Кайрат и ще бъде доста трудно. А паралелно с европейските битки идват и мачовете в първенството, където всяка грешна стъпка може да струва скъпо.

Но Хулио Веласкес и неговият отбор вече показаха нещо много по-важно от моментната форма. Показаха, че не се плашат. Че не търсят прекия път. Че могат да растат крачка по крачка, мач след мач, колкото и банално да звучи.

А когато един отбор започне да вярва, че няма непреодолими препятствия, тогава и феновете започват да вярват, че сънят може да продължи още дълго.