Превесът във Вечното дерби ще е "син", отговорността – също

Дербито се завръща. А този път то идва в момент, в който София диша с един специфичен ритъм — онзи, в който синьото не просто мечтае, а очаква. За първи път от над може би години наред, Левски не влиза под догонващия знак. Не с „дано“. Не с „ако“. А с увереност, изкована на тренировъчното игрище, тежките мачове и подкрепата от трибуните. Увереност, която не те спасява в дербито — но те държи жив, когато нервите запарят дробовете.

От времето на първия „Dream Team“ на Стоилов Левски не беше усещал подобно превъзходство преди мач №1. Тогава беше стил, притежание, авторитет. Сега е дисциплина и план. Хулио Веласкес не просто върна аурата — той я пренаписа. Изгради Левски като модерен организъм, живеещ в три основни принципа: компактност, интензитет, агресия към всяко решение с топката. "Сините" не чакат грешка - те я предизвикват. Не се надяват на шанс, те го конструират.

А формата им не е временно вдъхновение. Тя е последица от работа. От обучение. От структуриран футбол. От това, че всеки знае не само своята роля, но и чуждата.

И точно тук контрастът със състава на ЦСКА става ярък.

ЦСКА днес е в преход. Христо Янев върна бойния импулс, върна увереността в дуелите, върна гнева в погледа. Но отбор, който търси себе си, не може да бъде спокоен. Да, „червените“ вече не са на ръба на пропастта, където бяха преди два месеца. Да, те отново взимат резултати. Но никой не може да твърди, че играят убедително. Победите им не носят усещане за контрол — а за моментно надхитряване на мача. А това в дербито е опасно състояние.

"Армейците" вече са били в подобна позиция. Финалът за Купата на България през 2022 година е болезнено напомняне. Тогава ЦСКА отстъпи не заради липса на желание, а заради липса на идея. Защото Левски диктуваше темпото. Защото Левски беше онзи, който решаваше къде се играе, кога се атакува, кога се свива, кога се реже теренът на две. Тогава "червените" нямаха отговор. Едва в края на мача отправиха един-единствен точен удар. Мълчание, вписано в статистиката като диагноза.

И точно тук е психологията: те знаят какво се случва, когато Левски контролира мача.

А сега "сините" са далеч по-завършени като отбор.

За да спечели, Левски ще трябва да влезе в мача през своите ключови играчи. Вратарят Светослав Вуцов трябва да бъде не просто последен стълб, а първи плеймейкър. Неговото спокойствие с топката, неговата хладна логика в началната фаза на притежанието ще определят баланса. Дербито често се определя в шума - Вуцов трябва да бъде тишината.

Пред него стои Кристиан Димитров. Лидер. Център. Сърцевина. Той е играч, който чувства големите мачове. Да, около него витаят въпросителни за бъдещето му след сезона. Да, може би предложенията и трансферните разговори ще се появят всеки момент. Но точно тези мачове изграждат окончателното впечатление. Ако Димитров държи линията стабилна, Левски ще контролира пространството, а когато контролираш пространството — контролираш дербито.

Фланговете ще са бойното поле. Майкон има скорост, обем, агресия и разбиране на моментите за включване. Той е играч, способен да превърне слабостта на противника в отворена рана. ЦСКА няма симетричен отговор там. Това е превъзходство, което не е теоретично — а структурно.

Другата ключова фигура е Оливер Камдем. Дисциплиниран. Бърз колкото трябва и умен колкото е необходимо. Той трябва да окачи върху себе си задачата за баланса, защото Алдаир в момента е лабилен, разконцентриран, изхвърлян между потенциал и реалност. В дербито няма място за колебание.

В средата Георги Костадинов и Гашпер Търдин може да не блестят като дуо на техника, но това е двойка за война. Единият руши, другият подава кислород. Единият реже, другият плете. Това е средната зона, която може да прекъсне атаките на ЦСКА още преди да започнат.

А отпред стои голямото предизвикателство: ролята на плеймейкър. Мазир Сула е аут. Но футболът понякога избира своите герои сам. И този момент е сякаш е написан за Асен Митков. Това е мачът, който или те утвърждава, или те изяжда. Няма средно. И ако Митков настъпи, ако усети ритъма, ако приеме топката под натиск и я подаде точно — Сектор "Б" ще го прегърне така, както обича своите.

По крилата Евертон Бала и Марин Петков са двете искри, които могат да запалят пожар. Те играят с тялото, със сърцето, с импулса. Мачовете на нерви се печелят от хора, които не се страхуват да тичат в огъня.

А в центъра на атаката — Мустафа Сангаре. Във форма. С глад. С амбиция. С перспектива. С възможност да бъде откраднат от по-голям клуб. Този мач е за него. И точно срещу уязвимото ядро на ЦСКА — Делова и Лапеня — той трябва да удари.

Разбира се, дербито никога няма истински фаворит. Този мач винаги изравнява статута, формата и таблицата. Нервите са други, темпото е друго, динамиката не прилича на нито един двубой от първенството. ЦСКА влиза освободен, защото няма какво да губи. Левски влиза водещ — и точно това е по-трудната роля.

Но лидерът не бяга от трудното.

Лидерът го управлява.

В събота Левски трябва да покаже не просто добър футбол, а контрол върху ситуациите: спокойствие в първата фаза, дисциплина при пресата, агресия в единоборствата и решителност в последните метри. Не е нужно да бъде спектакъл. Нужно е да бъде взета победа.

Защото отбор, който има шампионска цел, не гледа на дербито като отделен ден. Гледа на него като на част от пътя към титлата.

И точно това ще бъде изпитът в събота — не дали Левски може да надбяга ЦСКА за 90 минути, а дали може да се наложи като големия, стабилния, най-зрелият отбор в България в този момент.

А ако сините го направят – тогава не просто запазват първото място. Те изпращат ясно послание към всички останали:

„Този сезон ние водим. А останалите ни следват.“