Повелителят на сър Алекс е първи селекционер на женския ни национален отбор

На 28 април на 89-годишна възраст почина легендарният български треньор Янко Динков. Името му обикновено се свързва с големите успехи на Марек от втората половина на 70-те години, включително победата над Абърдийн, воден от бъдещия сър Алекс Фъргюсън, през 1978 г. в КНК. Биографията на специалиста включва още престои в чужбина и периоди начело на мъжкия и олимпийския национални отбори, а един детайл от нея не може да бъде открит дори във всезнаещата Уикипедия. А именно, че той е първият селекционер на женския национален тим. За да разгледаме този любопитен детайл от кариерата на Динков използваме архивни материали и сведения, предоставени ни от изследователя на женския футбол у нас Румен Минков.

Историята започва през лятото на 1987 г., когато по инициатива на Ангел Шишков (тогава доц. д-р) и служителят на международния отдел на БФС Бончо Тодоров е взето решение за създаването на представителен отбор при дамите. „Националният отбор за девойки“, както е наричан той в документите, е формиран специално за участие за квалификациите за Евро’89. На свое заседание на 22 юни 1987 г. Бюрото на ЦС на БФС утвърждава за селекционер на тима Янко Динков, който по това време има статут на „съюзен треньор“. Това се равнява на днешната функция на методист и обикновено такива специалисти са на разположение на ръководния футболен орган, който ги зачислява към съответните клубни или национални тимове. В документацията откриваме, че официалната му позиция е „треньор селекционер“, за което той получава месечна заплата от 320 лв. с добавки от 38,40 лв. за над 20 години трудов стаж и още 30 лв. като носител на званието „заслужил треньор“. Получената сума е близо 3 пъти по-висока от средната заплата за страната, поради което едва ли Динков е преживял толкова тежко факта, че вече не се занимава с мъжки футбол.

За негови помощници биват утвърдени треньорите на Академик София и Славия (съответно Валери Начков и Евгени Попов). Впоследствие втория ще поеме ЦСКА и така се стига до куриозната ситуация специалистите, които стоят начело на основните претенденти за титлата да работят заедно в представителния тим. Новият щаб се заема отговорно с поставената му задача и веднага е съставен доклад от близо 30 страници, в който са описани всички стъпки от подготовката на тима. За нейното реализиране е предвидено да бъдат похарчени 390 000 лв. и 70 000 долара. Близките връзки с футболната федерация на ФРГ са използвани веднага и през август тимът заминава на подготовка в Кайзерау. Първият съперник е шампионът на страната Зиген, в чийто редици е Силвия Найд, впоследствие спечелила световна, две европейски и олимпийска титла като селекционер на Германия. В деня преди срещата българките получават екипа си и бързат да пробват новите си обувки „Пума“, в резултат на което по време на срещата повечето са с разранени крака. Двубоят се играе под непрекъснат дъжд, поради което играещите с гумени бутони националки се чувстват като на пързалка и поражението с 0:5 изглежда предначертано. В следващата проверка те успяват да се реабилитират и стигат до убедителен успех със 7:1 срещу Сборен отбор на Северна Вестфалия.

Тук е момента да отбележим, че сред селектираните състезателки има само две учащи (една ученичка и една студентка), докато останалите работят. Вратарите Цветанка Митева и Антоанета Кирова са съответно строителен работник и оператор на металорежещи машини, защитникът Илиана Георгиева е детска учителка, Светла Стоянова е връзвач на бали в ТК „Слънце“ (Стара Загора), а Мариана Тодорова е касиер на въжената линия в Симеоново. Нападателят Христина Христова, която впоследствие ще заиграе в Милан, пък е готвач в БГА „Балкан“. На 26 септември 1987 г. на националния стадион „Васил Левски“ България ще изиграе своя първи двубой на ниво женски национален отбор по футбол, правейки 0:0 с Унгария в двубой, ръководен от известния наш рефер Георги Цветанов-Баничката. Това се явява генерална репетиция за европейските квалификации, в които попадаме в една група с Испания, Франция, Белгия и Чехословакия – все страни, които са години напред в развитието на женското направление в сравнение с нас. Първият мач от пресявките е домакинство на Испания на 10 октомври, като освен многобройните публикации в медиите срещата е почетена и със специална програма. „Жените във футбола са по-дисциплинирани от мъжете. И по-любознателни – интересуват се от всичко, свързано с играта – може би защото много са пропуснали и по-малко знаят за футбола. По-малко знаят, защото са пропуснали много от обучението в ранна възраст, мнозина от тях са дошли от други спортове“, споделя пред изданието Янко Динков. Срещата събира 30 000 зрители, които виждат достойно представяне от нашите състезателки, стигнали до равенство 1:1. Испания повежда в резултата, а описанието на гола от журналиста Иван Строгов според съвременните критерии може да бъде определено като сексистко: „Точно записвахме в бележника си, че Ернандес направо жонглира с топката и миг след това испанската изстреля такава „бомба“ в десния горен ъгъл на нашата врата, че като перфектна домакиня обра цялата „паяжина“ “. Все пак Емилия Лекова изравнява за българките и така те печелят точката.


За разлика от мъжкия национален отбор, който се нуждае от 17 мача, за да стигне до своята първа победа, дамите правят това при десетата си среща – 2:1 срещу Полша. Янко Динков е селекционер на тима в 10 двубоя, в които това остава единствената му победа, 3 срещи завършват наравно, а загубите са 6. През лятото на 1988 г. той заминава за Кот д‘Ивоар, където ще постигне големи успехи с местния Африка спортс. Без него националките завършват квалификациите за Евро’89 с актив от 2 точки на последната позиция в групата. И до ден днешен състезателките на онзи отбор си спомнят с уважение за човека, дал им път в международния футбол.