Източник на снимката: startphoto.bgКогато Стойчо търси любов, Левски винаги е на прицел
Познатият му номер
- 24/01/2026
Има хора в българския футбол, които никога не говорят случайно за Левски. Когато Стойчо Младенов спомене "сините" , това не е импровизация, а добре познат рефлекс. Появява се точно в моментите, когато му е нужно да бъде чут и припознат от своята публика, а най-прекият път към тази цел винаги минава през атака по „Герена“.
Във вчерашните му думи пред колегите от "Гонг", има формално признание за представянето на Левски, но то служи единствено като въведение към обичайното омаловажаване. Посланието е ясно и насочено не толкова към футболната реалност, колкото към емоциите на феновете на ЦСКА, които искат да чуят точно това. Утвърждаване на любимата му директива, която да го реанимира като "истински цесекар".
Тук обаче идва неудобният момент, който не може да бъде заобиколен. Същият този човек, който днес говори с надменен тон за Левски, не толкова отдавна направи избор, който сериозно разклати доверието към него от страна на „червените“ фенове. Приемането на офертата от ФК ЦСКА 1948 не беше просто професионален ход, а най-долно предателство, възприето от мнозина като отстъпление от идентичност, която дълги години се е градяла с думи, победи и лидерски образ.
Оттогава насам Стойчо Младенов сякаш все търси начин да върне изгубената близост. Да "върне" жълтите стотинки, с които бе замерян при завръщането си в "червения" дом. И всеки път, когато темата е Левски, тонът става по-остър, а метафорите цветущи. Не защото омразата му към Левски го изисква, а защото Сектор "Г" го очаква. Това не е позиция, а познат сценарий, в който „сините“ винаги играят ролята на удобния противник.
Истината е, че подобни думи не казват почти нищо за реалното състояние на футбола у нас. Те казват много повече за нуждата да се върнеш в центъра на вниманието, да бъдеш отново разпознат като „нашия човек“, дори и с цената на добре забравени компромиси. Левски просто служи като сцена, на която този опит изглежда най-видим.
И затова, когато Младенов говори за "сини балони", всъщност става дума не за Левски, а за него самия. За желанието отново да бъде фактор в "Борисовата градина". Само че паметта във футбола е дълга, а любовта не се връща със заучени фенски фразички. Тя се печели с последователност. А тя не е най-силната страна на г-н Младенов.
Във вчерашните му думи пред колегите от "Гонг", има формално признание за представянето на Левски, но то служи единствено като въведение към обичайното омаловажаване. Посланието е ясно и насочено не толкова към футболната реалност, колкото към емоциите на феновете на ЦСКА, които искат да чуят точно това. Утвърждаване на любимата му директива, която да го реанимира като "истински цесекар".
Тук обаче идва неудобният момент, който не може да бъде заобиколен. Същият този човек, който днес говори с надменен тон за Левски, не толкова отдавна направи избор, който сериозно разклати доверието към него от страна на „червените“ фенове. Приемането на офертата от ФК ЦСКА 1948 не беше просто професионален ход, а най-долно предателство, възприето от мнозина като отстъпление от идентичност, която дълги години се е градяла с думи, победи и лидерски образ.
Оттогава насам Стойчо Младенов сякаш все търси начин да върне изгубената близост. Да "върне" жълтите стотинки, с които бе замерян при завръщането си в "червения" дом. И всеки път, когато темата е Левски, тонът става по-остър, а метафорите цветущи. Не защото омразата му към Левски го изисква, а защото Сектор "Г" го очаква. Това не е позиция, а познат сценарий, в който „сините“ винаги играят ролята на удобния противник.
Истината е, че подобни думи не казват почти нищо за реалното състояние на футбола у нас. Те казват много повече за нуждата да се върнеш в центъра на вниманието, да бъдеш отново разпознат като „нашия човек“, дори и с цената на добре забравени компромиси. Левски просто служи като сцена, на която този опит изглежда най-видим.
И затова, когато Младенов говори за "сини балони", всъщност става дума не за Левски, а за него самия. За желанието отново да бъде фактор в "Борисовата градина". Само че паметта във футбола е дълга, а любовта не се връща със заучени фенски фразички. Тя се печели с последователност. А тя не е най-силната страна на г-н Младенов.
