🎭Когато испанците ни унижиха, но после плакаха с горчиви сълзи

Националният стадион „Васил Левски“ отново ще бъде арена на сблъсък между България и Испания. И макар днешният мач да е част от световните квалификации за Мондиал 2026, споменът неизбежно ни връща към 24 юни 1998 година – датата на последния официален двубой между двете страни. Тогава, на „Феликс Болаер“ в Ланс, Испания ни разгромява с 6:1, но в края на вечерта именно иберийците плачат – елиминирани още в груповата фаза на Мондиал ’98.

Мачът в Ланс – разпадът на едно поколение

Селекционерът Христо Бонев залага на повечето от героите от САЩ ’94 – Трифон Иванов, Христо Стоичков, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Даниел Боримиров. Но магията я няма. Фернандо Йеро открива от дузпа още в 4-ата минута, Луис Енрике удвоява, а след почивката Мориентес вкарва два пъти. Емил Костадинов връща почетното попадение за 1:3, но автогол на Георги Бачев и точен удар на Кико оформят крайното 6:1.

Любопитното е, че този гол на Костадинов се оказа единственият български на Мондиала във Франция.


Горчивите сълзи на „Ла Фурия Роха“

Испанците ликуваха на терена, но новината от Тулуза променя всичко – Парагвай побеждава Нигерия с 3:1 и се класира за елиминациите заедно с африканците. Така „Ла Фурия Роха“ отпада още в групите, въпреки гръмкия успех над България и въпреки отбелязаните осем гола в три мача. Победа с шест попадения, но с горчив привкус – един от най-големите парадокси в историята на испанския футбол.

Скандалите в българския лагер

За България обаче 1:6 не е само спортен провал, а и своеобразен край на „златното поколение“. В лагера кипи напрежение – Христо Бонев години по-късно признава:

„Футболистите бяха решили, че няма повече да играят. Демонстрираха липса на професионализъм.“

По медиите се появяват информации за нарушаване на режима от ключови фигури, включително Христо Стоичков и Любослав Пенев. Самият Стоичков бе заменен още на почивката от Илиан Илиев – ход, който символично показа разлома в отбора.

След завръщането в София напрежението ескалира – словесни сблъсъци с журналисти на летището, тежки обвинения в „мафия“ и в разпадаща се дисциплина. Атмосферата в националния тим е повече от токсична, а Мондиал ’98 се оказва финалната точка на ерата, започнала толкова славно в САЩ ’94.