Когато грациите ни взимаха цялото злато на европейски първенства

Триумфът на Дара на Евровизия в комбинация с позитивните емоции покрай българските етапи на Джиро д‘Италия и успехите на родните спортисти разнообразиха изключително много иначе депресиращото съдържание на новинарските емисии на родните телевизии. До края на този месец колегите ще имат още възможности за извънредни и екскузивни репортажи – Александър Везенков и Олимпиакос достигнаха финалната четворка в Евролигата, която ще се проведе в Атина, а от 27 до 31 май в Двореца на културата и спорта във Варна е Европейското първенство по художествена гимнастика. В навечерието на последния споменат форум стана ясно, че гимнастичките от Русия и Беларус ще могат да участват със свое знаме и химн, което е своеобразен пробив в политиката на спортни санкции срещу двете държави. Може да пожелаем на родните грации единствената музика, която звучи в морската ни столица да бъде „Мила Родино“, като в досегашната история на шампионатите на Стария континент 3 пъти се е случвало българките да завоюват всички възможни златни медали.

Началото е поставено през октомври 1980 г., когато първенството се провежда в Амстердам. Зрителите в зала „Зюнд“ стават свидетели на пълна българска доминация, като над всички е Илиана Раева. Тя затвърждава своя възход, след като година по-рано е завоюва златен медал на бухалки от световното първенство в Лондон, а в началото на 1980-а триумфира в традиционния турнир на вестник „Студентска трибуна“. В Нидерландия Раева печели многобоя, както и надпреварата на въже, обръч и бухалки. На последния уред тя и Лили Игнатова получават еднаква оценка (19.600), поради което се връчват 2 златни медала. Именно Игнатова застава пред абсолютната победа на своята съотборничка, изпреварвайки я на лента. За съжаление на Раева на това първенство не е включен нейния любим уред – топката, което вероятно би ѝ донесло още едно шампионско отличие. Ансамбълът ни защитава титлата си от Мадрид’78 и оставя зад себе си СССР и Чехословакия. Това се случва, въпреки че треньорките Златка Пърлева и Деспа Каталиева правят промени в последния момент и заменят Диана Христова с Даниела Грънчарова.

2 години по-късно в норвежкия град Ставангер съветските гимнастички, начело с Даля Куткайте, успяват да си върнат част от загубените позиции, но през ноември 1984 г. във Виена възпитаничките на Нешка Робева показват за пореден път, че „и сме по-красиви, и сме по-добри“. Освен на гимнастика на световно ниво, зрителите в „Щадхале“ обаче стават свидетели и на прословутия съдийски фактор. След като Анелия Раленкова става шампионка в многобоя с обща оценка 39.850 се стига до заседание на Техническата комисия, което разглежда жалба на делегацията на СССР. След него е решено оценката на Галина Белоглазова на лента да бъде повишена с 5 стотни, което я изравнява на върха и на двете гимнастички е присъден златен медал. Поделяне на първото място има и 3 от четирите уреда – на обръч над всички са Раленкова и Лили Игнатова, на бухалки – Раленкова и Диляна Георгиева, а на лента – Георгиева и Белоглазова. Само на топка Раленкова успява да спечели самостоятелно, но за сметка на това имаме три сребърни медалистки – Игнатова, Белоглазова и Куткайте. Така от 4 възможни златни медала получаваме...6, а 10 пъти грациите ни получават „десетки“. Българският ансамбъл в състав Красимира Божилова, Мария Минчева, Лили Филипова, Паулина Кръстева, Светла Чобанова и Виктория Димитрова стига до златото на 6 обръча пред СССР и Испания, където работата на българската треньорска школа в този спорт започва да дава своите резултати. Преглеждайки пресата от онова време попадаме на интервю на Анелия Раленкова за партийния орган „Работническо дело“, в което тя заявява, че човешкото качество, което не уважава е фалша. „През 1981 г., когато станах световна шампионка, при мен дойдоха хора, които дотогава, както се казва, ме бяха „плюли“. И изведнъж те започнаха да ме „ценят“. Бях потресена. Може би, защото за първи път се сблъсквах с подобно човешко поведение.“ Всички паралели със скорошни събития от света на българския шоубизнес (и не само) просто се набиват на очи.

През 1986 г. във Флоренция Златните момичета изиграват съчетания, които спокойно могат да станат част от експозицията на галерия „Уфици“. С поделените първи места вземаме 8 злата от 6 възможни, като в 3 случая родни гимнастички са заедно на най-високото място на почетната стълбичка. Единствено на лента Галина Белоглазова успява да се добере до златото и разваля пълния ни триумф. В Хелзинки’88 обаче българките правят истински урожай от първи места, взимайки 11 такива в индивидуалната надпревара и при ансамблите. Особено интересна е ситуацията в многобоя, където Адриана Дунавска, Елизабет Колева и Александра Тимошенко от СССР получават пълни десетки на всички уреди и златния медал е разделен на 3 – ситуация, която получава сериозни критики във финландската преса. Тройната комбинация се случва отново в 3 от уредите – на въже победителки са Колева, Тимошенко и друга съветска представителка – Марина Лобач, на обръч – Дунавска, Тимошенко и Бианка Панова, а на лента – Дунавска, Панова и Лобач. Дунавска и Тимошенко пък са първи на бухалки. Българският ансамбъл печели надпреварата в многобоя и в съчетанието с 6 топки, а на 3 обръча и 3 ленти дели върха със СССР. Основният му състав е Таня Ставрева, Диляна Кендерова, Снежка Михайлова, Анастасия Шаренкова, Стела Ангелова и Мариела Пашалиева, а в съчетанието с топки се включват Камелия Дунавска и Юлия Мумджиева.

Дори и да не натрупат планини от златни медали, Диамантите, както са известни понастоящем нашите гимнастички, със сигурност ще се радват на любовта на българската публика, а това е възможно най-големия стимул за един спортист.