Божков си поиска парите, а Левски остана между дълга и паметта

Има моменти във футбола, когато истината не носи удовлетворение на никого. Настоящият казус между Левски и Васил Божков изглежда точно такъв. От едната страна стои клуб, който години наред се опитва да излезе от най-дълбоката финансова криза в своята история, а от другата е човекът, който изгради един от силните състави на "сините" и след това остави същия този клуб на ръба на оцеляването.

Между тези два полюса днес стои сума от над пет милиона евро, в един момент могат да станат и повече, и въпрос, който разделя левскарите почти толкова силно, колкото го направиха събитията през 2020 година.

Нека започнем от най-неприятната част. Васил Божков има право да си търси парите. Колкото и болезнено да звучи това за голяма част от "синята" общност, юридическата страна на спора изглежда именно така, защото говорим за средства, които реално са били вложени в клуба, с които Левски е плащал заплати, правил е трансфери, печелил е мачове.


Преди пандемията и последвалите сътресения клубът действително функционираше като добре смазана машина, а финансовата мощ зад него беше повече от очевидна. Тогава малцина се интересуваха откъде идват средствата и каква е цената на тази стабилност, докато днес всички се питат как и дали тези пари ще бъдат върнати.

Истината обаче не свършва с цифрите. Проблемите на Божков с държавата превърнаха Левски в странична жертва на една битка между най-влиятелния човек в българския хазарт и властта, а клубът се оказа поставен в центъра на конфликт, който нямаше нищо общо със спорта и който постепенно го повлече към пропастта.

В един момент собственикът напусна страната, бизнесът му рухна, а "Герена" остана да се бори за собственото си оцеляване, докато привържениците събираха пари по бензиностанции, организираха кампании, купуваха акции и членски карти, само и само да запазят клуба жив.

Именно тогава огромна част от левскарите приеха, че Божков никога няма да поиска обратно тези средства. Самият той многократно оставяше подобно впечатление и създаваше усещането, че дългът е останал някъде назад във времето.

Само че Васил Божков никога не е бил сантиментален човек. Кариерата му не е изградена върху емоции, а върху сделки, търпение и умението да чака подходящия момент. Докато имаше политически амбиции и се опитваше да намери място в обществения живот, тезата, че няма да търси парите си от Левски, звучеше удобно и му носеше симпатии. Изборите обаче минаха, политическият проект не успя да се реализира, а времето промени цялата картина.

Днес на "Герена" се говори за нов инвеститор, за финансова стабилност, за по-сериозни възможности и за бъдеще, което изглежда далеч по-светло. Именно тогава се появи и претенцията за над пет милиона евро.

Случайно или не, моментът е избран изключително прецизно. Много привърженици днес реагират емоционално и това е напълно разбираемо. Гневът е естествен, разочарованието също. Само че бизнесът рядко работи с честна дума. Никой не тегли банков кредит с надеждата, че един ден финансовата институция ще забрави за него, и никой не подписва договор с очакването, че отсрещната страна ще прояви благородство, когато дойде време за разплащане.

Подобна логика трудно може да бъде приложена и тук. Да, морално голяма част от левскарите ще приемат този ход като предателство. Юридически обаче ситуацията изглежда по съвсем различен начин.

Това не означава, че Левски трябва просто да отвори банковата сметка и да преведе исканите средства. Клубът има своите аргументи, има въпроси около начина на цесията, около санкционните режими и около възможните рискове, които подобно плащане може да създаде, а именно там започва и истинската юридическа битка, която може да продължи години и да се превърне в новата голяма сага около "Герена".

В тази ситуация особено важни звучат думите на Наско Сираков, който заяви, че при необходимост клубът може да намери средствата, включително и чрез няколко изходящи трансфера. Дано тази увереност не е само част от поредната партия покер, защото и Сираков, и Божков отлично познават тази игра, а двамата винаги са умеели да чакат правилния момент, преди да покажат картите си.


Между тях обаче стои Левски. Всеки евентуален милион, който напусне "Герена", означава по-малко средства за селекция, по-малко възможности за развитие и по-трудно изграждане на отбор, способен да направи следващата крачка напред.

Може би най-неприятният отговор в цялата история е, че и двете страни разполагат със своите аргументи. Левски има право да се защитава, Божков има право да търси парите си, а привържениците имат право да бъдат разочаровани.

След години на оцеляване, дарителски кампании и битки за всяка стотинка, Левски отново се изправя срещу едно старо привидение, което мнозина вярваха, че е останало завинаги в миналото. И ако досега най-важните двубои се играеха на терена, този път съдбата на клуба може да бъде решавана в кабинети, институции и съдебни зали...