🐍Без вина виновен: Керкез срещу змиите!

Въпреки победата с 3:1 срещу Септември в последния кръг, напрежението върху старши треньора на ЦСКА Душан Керкез не стихва. Както често се случва, най-силните му думи не идват веднага след мача пред камерите на „Диема“, а на пресконференцията – там, където може да говори по-откровено. Душан е честен човек – прям, емоционален и със сърце, което очевидно тежко преживява случващото се в клуба.

Той усеща натиска върху себе си, но въпреки това успява да държи играчите настрана от този товар. Какво всъщност можеше да направи Керкез, след като селекцията бе забавена до краен предел? След като пропаднаха куп сделки, след като футболистите идваха на парче – кръг след кръг, а други си тръгваха един по един? За два месеца ЦСКА претърпя пълно преобразяване.

Колеги и анализатори говорят за липса на изграден стил. Но как да изградиш стил, когато всяка седмица тренираш с нови хора? Когато се налага да вкараш новите в колектива, да ги направиш част от отбора, и то с по една-две тренировки преди официален мач? Вижте състава от първия кръг и го сравнете със сегашния – остават трима-четирима души, които са минали лятна подготовка с него. За какво физическо състояние да говорим, когато нито един не е работил с треньора повече от месец?

Керкез е разкъсван от вътрешни и външни фактори – змии съскат, лобита натискат за свои хора и треньори. Атмосферата е истински ад за работа. И когато всичко това бъде съпроводено от някой негативен резултат на терена, сценарият е предвидим – мнозинството влиза в матрицата и сочи с пръст единствения човек, който най-малко заслужава да бъде обвинен.

Дори Бойко Величков, спортният директор и един от гласовете на разума в ЦСКА, каза след един от мачовете: „Няма да е честно да хвърлим цялата вина върху Керкез.“ И е напълно прав – това просто не е честно.

Реално, единственото, което Душан можеше да изгради за тези два-три месеца, е колектив. А това е и една от най-важните задачи за всеки треньор. На последната пресконференция той призна: „Работил съм в много отбори, и като футболист, и като треньор. Мога да разпозная, кога има колектив и смело мога да заявя, че в последните 2-3 кръга виждам, че ЦСКА е колектив, сплотена група, отбор.“ Това е може би най-ценното, което е постигнал досега и реално единственото, което можеше да направи.

Разбира се, сигурно е имал и грешки – решения, които не са проработили, доверие в хора, които не са го оправдали. Но как се работи в подобна обстановка? Трудно, ако не и невъзможно. И тук не става дума за адвокатстване. Просто ситуацията е толкова сложна, че този човек има нужда от подкрепа, а не от кръст.

Феновете на Ботев (Пловдив) също скандираха „оставка“ в първите му седмици там, но после го изпратиха с респект. Защото преди всичко Керкез е човек – истински човек. За разлика от мнозина, които през годините предадоха ЦСКА и днес първи хвърлят камъни по него.

И правилно прави, че избягва медиите преди мачовете – защото ситуацията е токсична. Всяко интервю прилича на разпит за престъпление, за което той дори няма представа.

Не знам колко ще издържи и дали ще издържи. Но знам, че ръководството на ЦСКА ще допусне грешка, ако с лека ръка се раздели с него. Защото ако Душан успее да вдигне отбора сега, да извоюва няколко силни резултата, той ще е преминал през най-тежката буря. И после ще му бъде по-леко да гради. Змиите няма да спрат да хапят, но той вече ще има противоотрова.