Сентейес и Кусо - кредитът на доверие върви, отплащането се бави

Левски определено не се намира във формата на живота си през последните седмици. Загубата от ЦСКА във финала за Суперкупата сякаш удари „сините“ едновременно по самочувствието и по краката. Последвалото 0:0 с Ботев във Враца не помогна особено за настроението, а поражението от Залцбург показа колко неистово този отбор се нуждае от малко въздух. В този смисъл ръководството заслужава адмирации, че използва навреме своя „патрон“ и отложи тежкия мач с Лудогорец. Точно сега още една битка на живот и смърт можеше да отвори раната още повече.

Спадът се вижда почти навсякъде. Евертон Бала вече не лети по терена по същия начин, Рейналдо също отстъпи от най-силните си дни, Майкон греши повече, Светослав Вуцов премина през няколко трудни вечери, а дори Кристиан Димитров не изглежда толкова непоклатим. Ето, изредих ви половината отбор на Левски. Само че това са и хората, от които в продължение на месеци очаквахме чудеса през три дни. Те могат да се изморят, да загубят форма и в някакъв момент просто да поискат тялото и главата им да спрат за малко.

Има обаче двама техни съотборници, при които не можем да говорим за спад. За да паднеш отнякъде, първо трябва да си се качил.

Алекс Сентейес и Давид Кусо пристигнаха с различни визитки и при различни обстоятелства, но около двамата имаше едно общо очакване – да направят Левски по-силен. Към средата на септември проблемът вече не е, че още не са оправдали напълно надеждите. По-притеснителното е, че засега почти не са дали знак кога и дали изобщо ще го направят.

Ще започна с Кусо, при когото спокойно мога да си посипя главата с пепел. Явно толкова разбирам и аз от футбол, защото в началото на лятото точно в него виждах един от кандидатите за трансферна сензация на „Герена“. Имаше основания. В контролите срещу по-непретенциозни съперници изглеждаше освободен, търсеше топката, влизаше смело в ситуации един на един и оставяше впечатлението за крило, което може да даде нещо различно. После дойде Баня Лука.

Кусо започна като титуляр в първия мач срещу Борац, но беше заменен на почивката заради травма. Оттам нататък сякаш не се наруши само ритъмът му. Промени се самочувствието, с което играе. Постепенно се превърна от човек, за когото се чудехме колко високо може да стигне, във футболист, който все по-трудно намира място на терена.

Чистата статистика дори може да ни излъже. В първенството Кусо има два гола и асистенция в шест срещи, а общата му сметка за Левски е 11 участия и 538 минути. Ако човек не е гледал мачовете и отвори само цифрите, вероятно ще реши, че тук има основа, върху която спокойно може да се гради.

Само че футболът не се играе в Transfermarkt. Двете попадения срещу Локомотив (Пловдив) и Спартак (Варна) са факт. Около тях обаче твърде рядко виждаме онова, което трябва да предлага един флангови футболист в Левски. Кусо е плах в единоборствата, трудно преодолява противник, физически често отстъпва и не създава достатъчно усещане за опасност, когато топката стигне до него. Вместо защитникът отсреща да се пита какво ще направи Давид, по-често самият Давид изглежда сякаш още обмисля отговора.

Срещу Залцбург получи прекрасна възможност да промени цялото впечатление. Влезе за последните 32 минути и към края пред него се отвори моментът, който резервата чака. Една добре развита атака можеше да завърши с европейски гол, а подобно попадение понякога обръща цялата история на един футболист. Кусо обаче отново беше една идея по-бавен и притеснен, отколкото ситуацията позволяваше. Шансът изчезна, а с него си отиде и още една възможност да видим онзи играч от лятото.

При Алекс Сентейес оправданията стават още по-малко. Когато в Левски пристигне испанец, харесан лично от Хулио Веласкес, зад когото стоят мачове в Ла Лига срещу Барселона и Реал (Мадрид), нормално е летвата да бъде поставена високо. Тук не говорехме за младо момче, което трябва тепърва да открива професионалния футбол. Очакването беше за готов състезател, който влиза и повишава нивото. Ако не човек за Шампионската лига, поне такъв, който изглежда напълно естествено в отбор, опитващ да стигне до нея. Засега виждаме едно голямо нищо.

Не в смисъл, че Сентейес допуска фатална грешка след фатална грешка или всеки негов мач е катастрофа. Може би точно това прави случая му толкова странен. Испанецът върши базовото. Спира топката, подава я, покрива зоната си и продължава нататък. Само че футболист с подобна биография не беше привлечен на „Герена“, за да изпълнява длъжностна характеристика.

Няма скорост, с която да промени атаката, нито техника, която да го отличи, когато пространството стане малко. В защита не създава усещането, че от неговата страна вратата е заключена, а когато бъде преместен по-напред, приносът също не се променя драматично. Универсалността е хубаво качество, когато можеш да бъдеш много полезен на няколко позиции. Гашпер Търдин например го доказва. При Сентейес към момента тя по-скоро означава, че може да бъде поставен на различни места и представянето му пак остава еднакво безлично.

Някой с право може да каже, че испанецът е в България едва от няколко месеца и трябва време. По календар – да. По футболния часовник на Левски обаче това лято беше необичайно дълго.

Само в първенството Алекс вече е натрупал осем участия и 519 минути, към които идват осем мача в квалификациите на Шампионската лига и дебютът срещу Залцбург в Лига Европа. Двете асистенции в Първа лига са неговият най-видим цифров принос. Това вече е обем от футбол, който спокойно се доближава до половин сезон у нас. Не говорим за човек, получил три пъти по десет минути и изпратен обратно на пейката.

Точно затова все по-често се питам какво вижда Веласкес, което ние още не успяваме да видим. Възможно е отговорът да се намира на тренировките. Испанецът познава качествата му далеч по-добре от нас и очевидно продължава да вярва, че някъде там стои футболистът, когото е поискал. Отстрани обаче кредитът започва да изглежда прекалено голям спрямо лихвата, която Левски получава обратно.

И все пак не бих слагал кръст нито на Сентейес, нито на Кусо. Сезонът е в разгара си, календарът остава огромен, а футболът достатъчно често се е подигравал на прибързаните присъди. Един силен месец може да промени разговора, два добри европейски мача – още повече. Кусо е на възраст, в която развитието може да дойде рязко, докато при Алекс биографията поне ни подсказва, че някъде в него би трябвало да има доста повече футбол от показаното досега.

Точно тази надежда обаче вече трябва да започне да се превръща в нещо видимо.

Левски може да чака Бала да си върне формата, Вуцов отново да заключи вратата или Кристиан Димитров да премине през трудния период. Знаем какво могат тези футболисти, защото вече сме го виждали. При Сентейес и Кусо тепърва чакаме същото доказателство.

Двамата дойдоха на „Герена“ с очакването да добавят нещо към един растящ Левски. Засега единият носи визитката си от Испания, а другият – спомена от онези обещаващи летни контроли. И двете обаче избледняват с всеки следващ мач.

Време е Алекс Сентейес и Давид Кусо да ни покажат защо са тук. Не непременно с чудеса. Поне с онзи първи истински проблясък, който да ни убеди, че чакането има смисъл.