Пелето: Не съм сигурен, че Левски ще успее да задържи Веласкес

Станислав Ангелов направи задълбочен анализ на развитието на Левски и силното представяне на отбора през последната година. Бившият капитан и спортен директор на „сините“ похвали постигнатото от Хулио Веласкес, но предупреди, че клубът трябва да изгради ясна и дългосрочна политика, за да продължи по възходящата линия.

Пелето направи паралел със състава, който достигна до четвъртфиналите за Купата на УЕФА и впоследствие проби в Шампионската лига. Според него стабилната основа вече е налице, но следващата крачка изисква постоянство, запазване на основното ядро и по-силно представяне срещу водещите съперници.

Каним те в прекрасен период за Левски. Предстоят осем мача в Лига Европа, а отборът играе по начина, по който феновете искаха да го виждат...

– Справят се доста прилично. Всичко в тяхното представяне има своята логика – понякога играят добре, друг път по-слабо. Като фен и човек, който дълги години е бил част от този клуб и продължава да бъде емоционално свързан с него, също се радвам.

Как изживя европейското „синьо“ лято?

– Не само лятото, а цялата изминала година беше доста приятна. Отборът играе добре, въпреки че виждах известни колебания и знаех, че срещу по-силен съперник ще има определени проблеми. Няма как да бъде другояче. Изключително трудно е да изградиш отбор за Шампионската лига и веднага да играеш на такова ниво.

Футболът се разви много по отношение на организацията, дигитализацията, механизацията и всичко останало. Реално Левски е нов отбор, в който четирима или петима основни футболисти мислят за трансфер, а отделно пристигнаха трима-четирима нови. Виждам, че те се адаптират добре. За толкова млад като изграждане състав представянето е много добро – дори над моите очаквания.

Виждаш ли прилики с отбора на Левски, който постепенно започна да постига все по-големи успехи в Европа?

– Преди да достигне до Шампионската лига, онзи Левски премина през четири-пет много силни години в Европа. През това време беше изградено ядро, съставено до голяма степен от българи и футболисти, които гледаха по различен начин на клуба. Не идвахме с мисълта да поиграем една година и да си тръгнем или да се разсърдим и да не ни се играе в някой мач. Отношението към спорта беше съвсем различно, но и времената бяха други.

Левски първо опита да влезе в Шампионската лига срещу Бешикташ, след това срещу Галатасарай и Динамо Киев. При Георги Василев играхме до пролетта и се изправихме срещу Ливърпул. Следващият сезон беше преломен – първият на Станимир Стоилов. Тогава отпаднахме от отбор, изграден почти изцяло от африкански футболисти, но това някак ни даде тласък. Година по-късно достигнахме до четвъртфиналите за Купата на УЕФА, а след това влязохме в Шампионската лига.

Имаше постепенно израстване, запазено ядро и добра връзка между футболистите. Всичко това доведе до резултат. Днес чувам собственици на клубове да казват: „С пари ще стане, ще вземем този или онзи“. Само с пари не става. Не са достатъчни и единствено добри играчи. Необходими са време, сериозна организация, постоянно подобряване на игровата структура, дисциплина и отговорност.

Сега виждаме например Майкон, който не е футболистът, който беше. Той има изключителни качества, но щом не използваш пълния му потенциал, значи съществува проблем. Същото важи и за Макун. Постоянно се говори и за Бурас, макар че в момента е контузен. Вече си част от една динамична верига.

Левски винаги е искал да бъде сред водещите отбори, а в момента в европейски план е по-скоро в средата. Клубът вече има нови собственици, които започват да го подреждат организационно. Спрягат се различни имена и предстои да видим какво ще направят.

За мен България е футболна страна със собствена идентичност. Някои ни сравняват със сърбите, други с румънците или македонците, но ние имаме свой начин. Ако не го следваме, няма да се получи.

Преди година в клуба пристигна Хулио Веласкес и започна постепенно да задвижва тези процеси...

– Според мен началото беше поставено от Станимир Стоилов. Веласкес е интелигентен човек с добър подход. Направи отлично впечатление и с начина, по който работи психологически с футболистите. Даде им възможност да разгърнат потенциала си, но според мен започва леко да ги изпуска.

Виждам играчи, чиято форма видимо спада, които сякаш нямат желание или мислят за трансфер. Един Бала например вече не е същият. Не знам дали Рейналдо не го затвори психически, след като се включи много силно в отбора. Може би Бала иска да бъде продаден или мисли за нещо друго, но формата му се губи.

Когато си част от веригата в Левски, трябва да предвиждаш подобни процеси, да правиш сериозен анализ и да знаеш накъде вървиш. Необходимо е да имаш план „Б“, план „В“ и следващи варианти.

Адмирации за Веласкес. Той надгради отбора и постигна нещо, което до преди няколко години изглеждаше немислимо – Левски да стане шампион, да играе плейоф за Шампионската лига и да достигне до основната фаза на Лига Европа. Перфектно!

Какво трябва да се случи, за да не изпусне Веласкес юздите и възходящата линия да не се превърне в низходяща?

– В клуба има хора, които следят тези процеси. Не съм сигурен обаче дали ще успеят да задържат дори Веласкес. Самият той вече заговори по темата. Когато човек започне да казва: „Левски ми е в сърцето“, значи подобни мисли са в главата му. Започва да обмисля, че ако тук не се получи, има къде другаде да отиде. Ние обаче ще си останем (смее се).

Какво ще се случи, ако той напусне?

– Ще бъде назначен друг треньор и отново ще започнем всичко отначало. Бях за кратко спортен директор и разбрах какво означава тази позиция. Спортният директор трябва да изгради визията за отбора и да има ясна перспектива за неговото развитие. Ако бъде спъван, прехвърлян от едно място на друго и не получава достатъчна подкрепа, цялата идея се размива.

Всяка треньорска смяна води до различни сътресения. Преди наставниците работеха много по-дълго в клубовете, докато днес професията е изключително динамична и никой не знае колко ще продължи даден период.

Ако искаш да имаш сериозен клуб, той трябва да следва определена политика. Ще произвеждаш ли футболисти, ще купуваш ли, ще продаваш ли, ще развиваш ли търговски модел или ще опиташ да съчетаеш всичко? Има много възможни пътища, но трябва да бъдат предприети конкретни действия.

Засега според мен Левски върви добре. Първата цел беше клубът да бъде спасен, след това да стане шампион, а третата – да влезе в Шампионската лига. Последното не се получи, но отборът вече е стабилизиран и може да продължи да гради върху тази основа.

Как виждаш стила на Веласкес без типична деветка? Това е една от най-коментираните теми сред „синята“ общност.

– Едно от най-важните неща в съвременния футбол, още от времето на Вуцов-старши, лека му пръст, е пакетното придвижване. Отборите, които побеждават и играят добре, имат отлична структура и в точния момент насищат наказателното поле с петима-шестима футболисти, за да завършат атаката.

Левски го прави в България срещу по-преодолими противници. Когато срещу нас застане по-сериозен състав, или не ни достига динамика, или игровата организация ни хваща неподготвени. В момента, в който трябва да атакуваме, вече сме леко уморени и включването на повече футболисти не се получава по желания начин.

За да побеждаваме и да играем така, както всички искаме, трябва да можем постоянно да реализираме потенциала си в атакуващата фаза – независимо дали става въпрос за контраатака, или за постепенно нападение.

Какво всъщност означава чиста деветка? Рейналдо е бърз, динамичен, смело преодолява съперници, комбинира добре и не е нисък. Вариативността в атака, при която различни футболисти заемат върха, също е интересна и обърква противниците.

За мен липсата на класическа деветка не е проблемът. Трудността, която се видя и във втория мач срещу АЕК, е, че при завършването на атаките няма достатъчно хора в наказателното поле и липсва яснота какво трябва да се направи. В определени моменти се усещаше и неувереност.

Това ли беше най-голямата разлика между двата отбора?

– Разликите бяха няколко. Имахме проблеми и в защита. Те се забелязваха и в предишните срещи, но тогава ни се разминаваше. В определени ситуации трудно се подсигуряваме и изпускаме точния момент.

Нивото, на което опитахме да играем, се оказа много динамично за нас. Подобен процес изисква опит. Фактът, че през миналия сезон не успяхме да победим Лудогорец в няколко поредни мача, се проявява и сега. Левски продължава да има проблеми срещу по-добрите отбори, макар че се вижда известно надграждане.

Възможно ли е част от проблемите да бъдат на психологическа основа?

– Най-голямата отговорност за представянето на футболистите носи треньорът. Ако твърдим, че Веласкес е много добър специалист, а играчите му не са подготвени психически, значи има сериозен проблем.

Не може да бъдем готови за Спартак Варна и Дунав, но да не сме подготвени за Лудогорец, ЦСКА и АЕК. Точно върху тези мачове трябва да се наблегне, защото останалите Левски ще си ги взима. Ако трудността е психологическа, трябва да се работи в тази посока. Вижда се, че там леко издишаме.

Отдавна Левски не е играл постоянно по два мача седмично. Разполага ли Веласкес с достатъчно възможности, за да върти състава и да поддържа темпото в първенството?

– Сезонът тепърва започва. За мен цикълът сряда-събота винаги е бил най-добрият. Почти не тренираш тежко – провеждат се леки тактически занимания, прави се разбор на предишния мач и подготовка за следващия. Играеш през няколко дни и се възстановяваш.

Според мен Веласкес разполага с достатъчно възможности. Има скамейка и доста футболисти могат да бъдат ротирани. В същото време има и контузени основни състезатели, които са много важни.

Тук отново идва ролята на треньора и неговия щаб – да преценят кой, кога и колко да играе. Някои от решенията му не ми харесаха. Такъв беше например мачът със Славия през декември, когато смени осем души. Отговорността обаче е негова и той най-добре познава състоянието на играчите.

Веласкес дава възможности и на български футболисти. Все по-често виждаме Асен Митков и Стивън Стоянчов...

– Той няма голям избор, защото в момента съществува правило. Ако обаче предстои наистина сериозен мач, може да имаме проблем. Кой от тези футболисти е достигнал нивото, на което искаме да бъде? Харесвам много тези момчета, но те трябва още да се развиват.

Не е ли именно участието в подобни мачове начинът да вдигнат нивото си? Необходимо ли е повече търпение към тях?

– Това е начинът, но аз съм против прекаленото търпение. Мен никой не ме е чакал. Ако можеш, справяш се, работиш допълнително и си безкомпромисен на терена. Какво значение има, че си млад? Излизаш с ясното съзнание, че светът е твой и трябва да го превземеш.

Ако започнем да ги чакаме и глезим, а след две-три точни подавания да им ръкопляскаме, добре – феновете го правят. Аз обаче не приемам израза „дайте му шанс“. Нека футболистът сам си го извоюва, иначе предоставената възможност ще бъде нещо фалшиво.

Виждам как действат в Септември и Славия – налагат младите търпеливо и накрая успяват да извадят футболист. Понякога обаче това е половинчат продукт. Момчетата са добри и искрено им се радвам, но още не са готови. Може и никога да не станат, ако не са си извоювали мястото.

Преди моето поколение, по наше време и малко след това никой не те чакаше. Или излизаш, поставяш се наравно с останалите и се стремиш да бъдеш по-добър от тях, или просто нямаш място там, заяви Станислав Ангелов пред „МачКаст“ и „Мач Телеграф“.