Георги Петков: Не искам да си помислям, че ще спра

Три пъти призьор за "Футболист на годината". Четири пъти вратар №1 на България. По четири пъти шампион, носител на Купата и Суперкупата на страната. Той е неуморен и всеотдаен, там където пази футболната врата.

Футболната кариера на Георги Петков започва на 11-годишна възраст в спортното училище в Пазарджик.

"Тогава бяха други години и спортното училище беше професионално. Избрах футбола заради покойния ми баща - бивш футболист. Първите стъпки той ми ги показа. Заведе ме на стадиона и оттам тръгна всичко", разказа вратарят пред БНТ.

За него следва престой в Банкя, където става част от първия в България частен колеж по футбол.

"Имах 4 или 5 месеца изпити. Имаше 1400-1500 деца. На последния изпит се направиха два отбора и направихме двустранна игра на стадион "Васил Левски". Приеха 24 деца и имах честта да съм един от тях. В Банкя имаше перфектна база, където учехме и тренирахме. За съжаление това нещо приключи за една година", спомни си стражът.

През този период Банкя играе контроли със столичните отбори, а младият футболист е забелязан от Славия, където дебютира за мъжкия отбор на 21 години.

"Нямах притеснение. Познавах по-голяма част от футболистите. Първата голяма любов е Славия. Ако не беше това нещо, нямаше да се стигне до трансфера в Левски. Там вече бях изграден вратар", добави Петков.

Едни от най-паметните мачове в кариерата му идват с екипа на Левски.

"Ръководството искаше да покаже Левски в Европа, защото нямахме конкуренция в България. Спомням си мачовете с Киево за влизане в Шампионска лига", допълни футболистът.

За националния отбор Петков има 18 мача.

"Първият мисля, че ми беше приятелски мач срещу Мароко. За мен мачовете ми са малко, но когато започнаха да ме викат за националния отбор, дойдоха и контузиите - счупване на крак и контузията в рамото. Конкуренцията никога не ме е плашила", категоричен е бившият национал.

Петков не възнамерява да спира с футбола в близкото бъдеще.

"Не ми е омръзнала играта. Тренировката ми е от 17:00 часа, аз в 15:00 часа съм на стадиона. Изпитвам удоволствие. Не искам да си мисля, че ще спра и няма да мога да тренирам с колегите. Отвътре ми идва още. Не имитирам, само за да кажа, че тренирам със Славия. Когато кажат треньорите, аз съм готов да застана на вратата", уверен е Петков.