Източник на снимката: БТААлекс Николов: Няма да играя волейбол като добро момче
"Спортната агресия ми помага"
- 20/09/2026
След отпадането на България от Европейското първенство след драматичната загуба с 2:3 от Германия на осминафиналите Александър Николов говори пред полски журналисти. Лидерът на националния ни отбор коментира разочарованието от ранното отпадане, спорния жест след победата над Полша, емоциите на игрището, новата си позиция и бъдещето на тима пред Едита Ковалчик от przegladsportowy.onet.pl
– Имахте големи очаквания за Европейското първенство, особено след миналогодишния успех и сребърния медал от Световното първенство. Колко тежко приемате отпадането от Германия?
– Може би в края на този мач ни липсваше необходимата концентрация. Ако е имало някакво напрежение, то е било в самото начало, а за по-нататъшната битка за класиране със сигурност ни подготвиха мачовете с Израел и Полша, въпреки че двубоят срещу вашия отбор беше дълъг и изтощителен.
Сега изпитвам огромно разочарование. Имахме страхотен шанс да победим германците, защото водехме с 2:0, но го изпуснахме. Безкрайно съм благодарен на всеки човек, който ни подкрепяше в залата. В продължение на две седмици цяла София и цяла България живяха с волейбола. Пълнехме залата до последното място на почти всеки наш мач. Благодарим за тази подкрепа, защото дори след тази разочароваща загуба феновете продължиха да скандират и да ни подкрепят.
– След мача с Полша широк отзвук предизвика жестът ви с „прерязване на гърлото“. Получихте ли много съобщения от полски фенове?
– Да. Просто искам хората да знаят, че не беше нещо лично или неуважително към играчите, полските фенове или феновете като цяло. Такива реакции са част от играта. Извинявам се, ако хората са се почувствали обидени.
Не мисля, че беше правилно поведението ми да се възприема по негативен начин. Разбира се, ако някой гледа само изрязания фрагмент от записа, на който правя този жест, вероятно изглежда зле. Но трябва да се прояви и известно разбиране – мачът беше в разгара си, емоциите бяха на върха, а ние играехме пред собствена публика.
Затова мога само още веднъж да се извиня. Не ми харесва, че случаят придоби толкова голяма гласност и драматизъм. Не съм целял това.
– Много волейболисти смятат, че правилата ограничават прекалено много емоционалните реакции. Трябва ли това да се промени?
– Не знам дали трябва да се промени, но аз няма да играя волейбол като добро момче. Моят стил е да влагам много енергия в играта, а на игрището имам спортна агресия, защото тя ми помага да играя по-добре. Хора или играчи от други страни може да го възприемат по различен начин, но аз съм такъв.
Може би те имат нужда да са спокойни и овладени. Аз не мога да играя така, защото тогава не показвам най-доброто от себе си.
Емоциите са част от играта. Важното е след мача да си стиснеш ръката и да запазиш уважение, независимо дали по време на срещата е имало някакви погледи през мрежата. При мен винаги е било така, защото всеки път запазвам уважение.
Така беше и след мача с поляците, когато всички си стиснахме ръцете и нямаше никакъв проблем помежду ни. Просто целият случай беше преувеличен от медиите и не трябваше да става така. Смятам, че е по-добре да се съсредоточим върху волейбола, вместо да се вдига шум в социалните мрежи. Но какво да се прави, не можем да върнем времето назад.
– Чувствате ли, че след сребърния медал от Световното първенство вече сте се превърнали в спортни икони в България?
– Определено да. От миналогодишното Световно първенство в страната настана лудост по нас. Спечелихме огромна популярност, което понякога е малко натоварващо, но това е част от професията.
Щом се сблъскваме с положителен интерес, значи сме направили нещо добро, а именно – спечелихме сребро от Световното първенство. Като отбор го заслужихме и се надявам да продължим да бъдем положителен пример за феновете.
– На Европейското първенство играете като диагонал, а не като посрещач. Чия беше идеята за промяната?
– Треньорът решава всичко, а аз просто се съгласявам. Имахме план как искаме да играем не само на тазгодишното Европейско първенство, но и като цяло в бъдеще.
Искахме да въведем в игра посрещача Денислав Бардаров, който се представи страхотно на този турнир и е нашата изгряваща звезда. Направихме място за него, а той доказа колко полезен може да бъде за отбора. Промяната на моята позиция в националния отбор ни даде повече баланс.
Адаптирах се доста добре към тази промяна, като се има предвид, че имах месец и половина за подготовка. Това само ме обогатява като играч, а аз просто обичам да играя волейбол. Бих могъл да бъда дори център – за мен няма значение. Ще направя всичко, за да помогна на отбора и да бъда на игрището.
– Баща ви Владимир Николов следеше всички ваши мачове от трибуните. Какво ви каза след отпадането?
– Аз, също като него преди години, давам всичко от себе си, когато играя за страната ни. Не искахме да завършим тазгодишното първенство по този начин, но след мача с Германия той ми каза само: „Дръж главата си изправена“.
Светът не свършва с тази една загуба. Ако сега започнем да се обвиняваме взаимно, това няма да ни донесе нищо. Трябва да си извадим поуки от случилото се и това ще даде резултат. Нашият отбор има голямо бъдеще пред себе си.
– Имахте големи очаквания за Европейското първенство, особено след миналогодишния успех и сребърния медал от Световното първенство. Колко тежко приемате отпадането от Германия?
– Може би в края на този мач ни липсваше необходимата концентрация. Ако е имало някакво напрежение, то е било в самото начало, а за по-нататъшната битка за класиране със сигурност ни подготвиха мачовете с Израел и Полша, въпреки че двубоят срещу вашия отбор беше дълъг и изтощителен.
Сега изпитвам огромно разочарование. Имахме страхотен шанс да победим германците, защото водехме с 2:0, но го изпуснахме. Безкрайно съм благодарен на всеки човек, който ни подкрепяше в залата. В продължение на две седмици цяла София и цяла България живяха с волейбола. Пълнехме залата до последното място на почти всеки наш мач. Благодарим за тази подкрепа, защото дори след тази разочароваща загуба феновете продължиха да скандират и да ни подкрепят.
– След мача с Полша широк отзвук предизвика жестът ви с „прерязване на гърлото“. Получихте ли много съобщения от полски фенове?
– Да. Просто искам хората да знаят, че не беше нещо лично или неуважително към играчите, полските фенове или феновете като цяло. Такива реакции са част от играта. Извинявам се, ако хората са се почувствали обидени.
Не мисля, че беше правилно поведението ми да се възприема по негативен начин. Разбира се, ако някой гледа само изрязания фрагмент от записа, на който правя този жест, вероятно изглежда зле. Но трябва да се прояви и известно разбиране – мачът беше в разгара си, емоциите бяха на върха, а ние играехме пред собствена публика.
Затова мога само още веднъж да се извиня. Не ми харесва, че случаят придоби толкова голяма гласност и драматизъм. Не съм целял това.
– Много волейболисти смятат, че правилата ограничават прекалено много емоционалните реакции. Трябва ли това да се промени?
– Не знам дали трябва да се промени, но аз няма да играя волейбол като добро момче. Моят стил е да влагам много енергия в играта, а на игрището имам спортна агресия, защото тя ми помага да играя по-добре. Хора или играчи от други страни може да го възприемат по различен начин, но аз съм такъв.
Може би те имат нужда да са спокойни и овладени. Аз не мога да играя така, защото тогава не показвам най-доброто от себе си.
Емоциите са част от играта. Важното е след мача да си стиснеш ръката и да запазиш уважение, независимо дали по време на срещата е имало някакви погледи през мрежата. При мен винаги е било така, защото всеки път запазвам уважение.
Така беше и след мача с поляците, когато всички си стиснахме ръцете и нямаше никакъв проблем помежду ни. Просто целият случай беше преувеличен от медиите и не трябваше да става така. Смятам, че е по-добре да се съсредоточим върху волейбола, вместо да се вдига шум в социалните мрежи. Но какво да се прави, не можем да върнем времето назад.
– Чувствате ли, че след сребърния медал от Световното първенство вече сте се превърнали в спортни икони в България?
– Определено да. От миналогодишното Световно първенство в страната настана лудост по нас. Спечелихме огромна популярност, което понякога е малко натоварващо, но това е част от професията.
Щом се сблъскваме с положителен интерес, значи сме направили нещо добро, а именно – спечелихме сребро от Световното първенство. Като отбор го заслужихме и се надявам да продължим да бъдем положителен пример за феновете.
– На Европейското първенство играете като диагонал, а не като посрещач. Чия беше идеята за промяната?
– Треньорът решава всичко, а аз просто се съгласявам. Имахме план как искаме да играем не само на тазгодишното Европейско първенство, но и като цяло в бъдеще.
Искахме да въведем в игра посрещача Денислав Бардаров, който се представи страхотно на този турнир и е нашата изгряваща звезда. Направихме място за него, а той доказа колко полезен може да бъде за отбора. Промяната на моята позиция в националния отбор ни даде повече баланс.
Адаптирах се доста добре към тази промяна, като се има предвид, че имах месец и половина за подготовка. Това само ме обогатява като играч, а аз просто обичам да играя волейбол. Бих могъл да бъда дори център – за мен няма значение. Ще направя всичко, за да помогна на отбора и да бъда на игрището.
– Баща ви Владимир Николов следеше всички ваши мачове от трибуните. Какво ви каза след отпадането?
– Аз, също като него преди години, давам всичко от себе си, когато играя за страната ни. Не искахме да завършим тазгодишното първенство по този начин, но след мача с Германия той ми каза само: „Дръж главата си изправена“.
Светът не свършва с тази една загуба. Ако сега започнем да се обвиняваме взаимно, това няма да ни донесе нищо. Трябва да си извадим поуки от случилото се и това ще даде резултат. Нашият отбор има голямо бъдеще пред себе си.
