Ексклузивно в Arenasport.bg! Биляна Дудова изля душата си след трагедията с Жанет Немет

Биляна Дудова говори за първи път след трагедията с Жанет Намет, която са самоуби вчера. Биби се събра и изля душата си, след като загуби най-близкия си човек в последните 6 години. Ето какво каза тя пред Arenasport.bg:

Биби, съжалявам, че този път говоря с теб по изключително неприятен повод - трагедията с Жанет Немет. Благодаря ти, че се събра и се съгласи на това интервю. Знам колко ти е трудно в момента...

- Това е истинска трагедия и ужас. Особено за мен, защото Жанет беше най-близкият човек в живота ми. Както и аз за нея. Заедно се борихме с абсолютно всичко – с проблемите, с всичко, всичко, всичко… Съсипана съм и не ми се говори, но се чувствам длъжна да защитя нея и паметта й. Както и себе си. Защото се спекулира много грозно с един трагичен случай. Излива се много помия. За първи път ще кажа какво се случи и защо се случи.

Да, някой сайтове и сайтчета не спират да пишат откровени глупости, как едва ли не сте се карали цяла нощ преди случилото се...

- Последната вечер дори не спах в апартамента, в който живеем. През деня също имах неща за вършене. Пишат, че е имало конфликти, но аз не бях там вечерта пред вчерашния ден. От 6 години живеем и тренираме заедно. Нормално е за такъв период да сме имали скарвания, но никога не е било нещо сериозно. Никога не сме имали кавги, а точно обратното – постоянно се подкрепяхме взаимно. На 20 юни в Плевен тя спечели първа международна среща след толкова години. Аз също спечелих. Бяхме много щастливи. Как може да пишат такива глупости? Има коментари дори как била упоена, била пияна. Тя не обичаше да пие. Наркотици никога, цигари никога. Дори хапчета не пиеше. Едва я карах поне витамини да пие. Жанет беше спокоен и добър човек. Всички в България я обичаха и ще я обичаме винаги. Шокирана съм, това е огромна трагедия. Не знам защо го направи. Никога не е казвала нещо подобно. Беше твърдо против това да отнемеш живота си, беше я страх дори да си го помисли. Не знам какво е било в главата й в този момент.

Дойде в България през 2020 година на лагер. 2021 в края реши да дойде да живее тук. Чувстваше се унижена от унгарската федерация. Бяха й казвали, че могат да я ползват само като спаринг партньор. Да й дават 100 евро заплата… Унижение и от треньори, никаква подкрепа. Чувствала се е сама тогава. Исках да й помогна. Казах й да дойде в България, че ще тренираме заедно. Тя реши да дойде. Не е имала планове в началото. Искаше да си отдъхне от напрежението. Голям стрес е, знаете. Особено при нея със свалянето на килограмите. Това страшно много се отразява на психиката, особено на жените. Натрупали са й се и травми от детството й, много лични неща са това.

През годините изпадала ли е в тежка депресия? Посещаваше ли психолог?

- Още като дойде в България и предложих да отиде на психолог. Да разговаря със специалист. Тя отказа. Остана тук, предложиха й да се състезава за русенския клуб, за България. Съгласи се веднага. Винаги ми е казвала, че аз съм нейната мотивация. Тогава се чудеше дали да не се откаже от борбата. Казах й, че една от най-добрите в нейната категория и тепърва й предстои да печели големи медали. Помагах й по всякакъв начин. Каза ми, че няма нужда от психолог, защото й е достатъчно да говори с мен. Повтаряше, че ми вярва, че се чувства добре и е спокойна. Бяхме заедно в Локомотив Юнак Русе, в националния идваше да тренира с нас на лагери. Идеята беше един ден да се бори за България. На нейната категория нямаше човек в националния ни отбор и тя се съгласи. Не е взела мястото на българка, както много хора говорят.

Защо толкова време от БФ Борба не уредиха документите, за да може тя да се състезава за България?

- Направихме й документите, но имаше някакъв проблем. Пуснахме ги втори път, пак бяха спрени. Трети път – пак заедно двете ги направихме, борихме се. Винаги съм искала да й помагам, да получава най-доброто. Най-накрая документите станаха и тя получи българско гражданство през март тази година. Взехме документите и на следващата сутрин ми каза, че най-накрая е успяла да се наспи добре, спокойно. Не можеше да повярва, че след 5 години чакане, тренировки и мъки, това се случи. Бяхме много щастливи. Каза ми, че до този момент не е могла да спи спокойно, защото се е притеснявала дали въобще някога ще вземе българско гражданство.

В последната една година виждах, че нещо я тормози, но тя дори на мен не споделяше какво точно. Много пъти съм я питала, но не казваше. Тя беше с мен на всички състезания, подкрепяше ме. Болеше я да гледа отстрани и да не се състезава. Това й тежеше най-много. Трябваше да чака шеста година, за да се състезава. Но тя никога не се оплакваше. Шок за нас беше и, че един ден ни се обадиха да ни кажат, че ни освобождават от русенския клуб. Голям стрес, тя беше по-притеснителна от мен и това я съсипа. Успокоявах я всеки ден. Че ще се преборим и с това, че ще намерим друг клуб. Повтарях й, че всичко ще се оправи. Споделяше ми, че се чувства съвсем сама, ако не съм аз. Тогава не знаехме какво ще се случи с живота ни, къде ще живеем, как ще се издържаме. А искахме само да се състезаваме и да печелим медали.

В началото на годината бяхме на лагер в Унгария. Предложиха й да се върне там да се състезава. Тя започна да се колебае. Но в крайна сметка заяви, че остава в България. Не искаше да предаде хората тук, не искаше да предаде русенския ни клуб. А след това клубът ни изгони. Четири месеца бяхме съвсем сами, без подкрепа, без заплати. Това ни смачкваше. Бяхме изнервени, притеснени и стресирани какво ще се случи с нас. Ужасно е да не знаеш какво ще се случи утре. Голямата ни мечта беше заедно да отидем на Олимпиадата и да спечелим два златни медала.

Нещата потръгнаха добре за вас в последно време - преминахте в ЦСКА.

- Да, наскоро ни се обадиха от ЦСКА и предложиха да ни вземат. Отново бяхме много щастливи. На 13 юни в Бургас станахме републикански шампионки с новия ни клуб. Вече не бяхме сами, имахме истинска подкрепа. От ЦСКА казаха, че ще платят абсолютно всички такси, за да може Жанет да се състезава за България. Заявиха ни, че са зад нас и да не се притесняваме за финанси. Всичко, от което имахме нужда, имахме го. Щастливи сме, че нещата потръгнаха за нас. ЦСКА ни спаси. Даде ни надежда. Но в следващия момент, тя така и не получи яснота ще може ли да се състезава за България. Дали от Федерацията ще подпишат документите. Имахме клуб, но още нейната националност не беше прехвърлена към България. Това я притесняваше до последно.

Споделяла ли ти е Жанет в последните дни, че на турнира в Бургас е говорила със Станка Златева, която й казала да забрави, че ще се състезава за България, след като е отишла в ЦСКА? Имало ли е такъв разговор?

- Като цяло и двете имахме притеснения какво ще бъде отношението към нас от страна на Федерацията, след като вече сме в ЦСКА. Знаем добре, че БФ Борба има конфликти с клуба. Имахме притеснения, но не мога да кажа какво точно са си говорили Златева и Жанет, защото не ми е споделяла това. По тази тема не сме говорили. Но е факт, че нямахме окончателен отговор от Федерацията дали тя ще се бори за България. Това я притесняваше. Остава по-малко от половин година до следващия последен срок и тя просто искаше да знае, че този път всичко ще е наред и чакането ще свърши, че всичко е готово. Унгария ще има нов треньор на отбора и наскоро отново я търсиха с предложение да се състезава за родината си. Даже и мен викаха, да помагам там, да се състезавам, след това да бъдем треньори. След всичко, което се случи, психиката й не издържа. Напрежението беше голямо с години.

Добре де, аз не знам дори как да коментирам това - толкова време от БФ Борба дори не споменаха името й, а вчера публикуват прочувствен текст как идеята била занапред Жанет да печели медали за България. Това е някакъв цинизъм!

- Много е жалко това… Че интерес към нея има едва след трагичния случай и нейната смърт. Тя се чувстваше изоставена, че никой тук не е загрижен за нея. А тя е една от най-добрите в нейната категория. Толкова години тренира, тренира, тренира и чака да се състезава на големи турнири. А това така и не се случваше. Вярвахме, че тя ще се бори и ще печели за България. А какво стана…

С нищо ли не показа, че мисли да сложи край на живота си?

- Не, в последните дни не ми е дала никаква индикация, че ще постъпи по този начин. Акълът ми не го побира. Винаги е обмисляла всичко, не е действала емоционално. Мозъкът й в този момент за мен не е работил, била е преуморена психически от всичко, което се случи. Тя не искаше да ходи в залата да тренира, ако не съм с нея. Това в последно време. Не искаше да говори, да споделя, да си излее душата. Толкова много пъти я питах какво има и какво я тормози. Никога дори не съм си помисляла, че може да направи това нещо.

Тя се притесняваше и за мен, не само за нея. Ние си знаехме всяка болка и всяка рана. Непрекъснато бяхме заедно. Болеше я и за мен – че също нямам подкрепа, треньори, отбор, нищо. Единственият лъч надежда беше ЦСКА. За нашето бъдеще в спорта. Много пъти сме били на косъм да се откажем.

Каква е логиката от русенския клуб да гонят теб, която си най-успешната българска боркиня в последните вече доста години?

- Нямам представа! Причината и до днес не я знам. И двете бяхме изненадани. Беше някакъв ужас. Ако нещата при нас бяха нормални в последните месеци, ако бяхме по-рано в ЦСКА, нямаше да се стигне до това нещо. Щяхме да сме ангажирани с това да мислим само за тренировки, а не за много други неща. Щяхме да сме спокойни.

Как се разбирахте двете с близките ви, с роднините?

- На сме имали конфликти. Тя се разбирше отлично с моите близки, а аз с нейните. На 17 юли трябваше да ходим в Унгария, аз щях да се състезавам на ранкинг турнира. След това щяхме да ходим при баща й, той да дойде в България. В шок съм! Тя нищо не ми каза! С нищо не показа, че нещо такова ще се случи. Дори не се сбогува с мен, че по някакъв начин да разбера. Бяхме в апартамента. Нищо не чух и не видях. Трябваше са излизаме, бях на входната врата с кучето ни. То излезе в коридора и аз го виках. В този момент чух звук от стаята. След това видях тялото и долу. Всичко беше нормално предния ден. Вечерта не спах там, но сутринта отидох, защото имахме работа за вършене навън. И стана това... Стана най-лошото.

Вече е късно, един човешки живот приключи трагично. Щеше ли да е различно, ако имаше спортни психолози в националния ни отбор?

- Да, трябва да има спортни психолози в националните отбор. И аз съм минавала през много трудности. И аз съм стигала до нещо подобно преди години. Точно заради това с нея сме коментирали и тя винаги се чудеше как съм стигнала до нещо такова, как съм си посегнала. Чудеше се как съм го направила. Бях в депресия тогава и не говорих с никого. Много е важно човек като изпадне в такава ситуация, да говори, да споделя. Трябва да се изказва. Да не се събира в нас вътре, защото в един момент избухва. Това те унищожава. Важно е всеки спортист да има психолог. Влезеш ли в порочния кръг, трудно се излиза от него. Ако не споделяш. До последно и казвах, че ще се справим с всички проблеми, че ще се преборим заедно. Много ми е тежко. Говорих сега с майка й, с баща й. И на тях не е казала абсолйтно нищо. Казвала им е, че всичко е наред с нея.

Даде ли показания и как се държаха с теб органите на реда?

- Да, дадох показания и всичко премина така, както трябва. Съдействах с каквото можах. Разследването още продължава. Искам да завърша така - Жанет беше един много добър и успихнат човек. Винаги беше готова да помогне. Спокойна, интелигентна и възпитана. Искаше да се бори за България. Дори наскоро ми каза, че много обича България. За мен лично, аз й бях най-близкият човек в последните 6 години. Искам това да е кошмар и скоро да се събудя. Но, за жалост, реалност е. И ми е много тежко... Тя ще остане завинаги в моето сърце и мисли.