Закъсня, ужасно закъсня...

В една вечна българска песен се пее: „Ти закъсня… ужасно закъсня.“ Ситуацията в Левски все по-често напомня точно тези думи. Не като емоция, а като фактология. Като хронология.

Подготвителният лагер приключи. Контролите отминаха. Финалът за Суперкупата е след дни, а първенството чука на вратата. Левски се бори за титла все пак... В този момент от сезона отговорите би трябвало да са налице. Вместо това около „Герена“ остава една и съща празнина – в атака.

Феновете чакат централен нападател. Не от вчера. Не от седмица. Чакат го от началото на прозореца, дори и от лятото още. Всеки ден се появяват информации – „на финалната права“, „до часове“, „почти сигурно“. Имена има, движения – не. Переа е близо. Фурие е в списъка. Реалността обаче остава непроменена – таранът все още липсва.

Към момента Левски разполага с Мустафа Сангаре, за когото също се говори за евентуален трансфер. Борислав Рупанов вече се сбогува със „сините“. Така в навечерието на най-важните мачове от началото на годината атаката изглежда повече като временно решение, отколкото като завършена концепция.

Да, почти сигурно е, че нов нападател ще бъде привлечен. Въпросът обаче е кога. А във футбола времето не е подробност. То е контекст. Нападателят не е фигура, която просто „се пуска“ в игра. Той трябва да бъде част от процеса, от идеята, от подготовката. А тази подготовка вече мина.

Суперкупата срещу Лудогорец идва първа. Тя е мач за трофей, но и момент на истина. Защото след нея започват срещите, които ще оформят целия сезон. И Левски тръгва към тях с амбиции, но и с усещането за закъснение.

Може би решението ще дойде. Може би нападателят ще пристигне. Но дали не твърде късно?