За онези, които не дочакаха този миг: Писмо до Бате Пламен

Някои хора казват, че емоциите от нещо преживяно утихват на следващия ден. Гледаш по-трезво на нещата, започваш да разсъждаваш по-логично. Но има и такива емоции, които не само че не те напускат, ами с времето се засилват. Така е, когато близък човек напусне този свят. Сякаш първоначалният шок е толкова силен, че реално не можем да осъзнаем, че вече го няма. При раждането на дете е същото... С времето все повече и повече осъзнаваш какво се е случило.

Същото е и усещането с новия „космически кораб“ на ЦСКА, както го нарекоха много хора. Усещането наистина е все едно си някъде в орбита, гледаш невярващо какво се случва и се чудиш дали е истина. На мен също все още ми е трудно да си събера мислите, да осъзная какво точно видяхме, какво преживяхме...

Много коментари прочетох, много снимки видях, много емоции, много вълнение, много радост, но и... мъничко тъга. Мъничко тъга за легендите ни, които не успяха да го видят, но бяха почетени подобаващо. Но, разбира се, и за наши приятели, роднини, фенове, които вече не са сред нас...

Имаше много емоционални снимки и публикации на хора, които почетоха свои близки по различни начини. Дъщеря, облякла седалка с фланелка с името „Тате“ и неговото шалче, с което години наред е посещавал мачовете на любимия отбор. Близки, семейства и приятели носеха шалове и различни предмети на хора, които са напуснали този свят, за да ги направят част от магията на новия стадион. Страхотно беше!

Аз също искам да се обърна към един Човек, към когото „армейската“ общност изпитваше огромно уважение. Приятел, съпруг, баща, дядо, Армеец! Пламен Живков.

Трудно ще намерите човек сред тези 18 500, които снощи бяха на стадиона, който да не знае кой е той. Или поне сред онези, които са следили достатъчно добре процесите след 2016 година. Бате Пламен беше олицетворение на армейската любов, вяра и преданост. Само за няколко години той се превърна в обединител за много хора, а думите му в социалните мрежи докосваха абсолютно всички.

Е, сега аз ще му изпратя едно писъмце, а по този начин ще ви разкажа и за моето усещане на стадиона.

Писмо до Пламен Живков:


Бате Пламене, здравей! Където и да си!

Нали знаеш, че не си забравен?! Няма и да бъдеш!

Доживяхме, бате Пламене! Доживяхме новия си дом! Снощи го открихме. Беше величествено, беше впечатляващо, беше магическо.

Спомням си как горещо обясняваше, че това е най-важното нещо за ЦСКА и трябва да се фокусираме върху него. Как убеждаваше хората да гледат дългосрочно на събитията и нещата, които се случват, да гледат голямата картина. Как се бореше всеки ден със зъби и нокти, за да запазиш вярата в „армейците“, да прогониш от тях гнева след някой лош резултат или несгода. Как научи всички ни да се борим със зъби и нокти и да не правим нито крачка назад.

Е, стадионът е готов. И знаеш ли, бате Пламене? По-хубав е от това, което си представяхме. Величествен! Не толкова като големина, но модерен, с всички удобства. Всичко е изпипано до последния детайл.

Открихме го със Славия, добрата стара Славия. И завърши 0:0. Сигурно си бил и на онзи първи мач на стария стадион, когато пак го открихме със Славия и пак завърши 0:0. Знаеш, „белите“ винаги са способни да ти развалят празника. Левскарите знаят по-добре дори от нас.

Но, бате Пламене, този път нямаше онова мрънкане, което теб те вбесяваше. Нямаше викове към края: „Айде, играйте, бе!“. Не! Нямаше! Нямаше и толкова хейт в социалните мрежи след мача. На път е да се изпари и онова: "Нема да им стъпя повече“. Просто защото всеки ще иска да се върне тук отново и отново.

На излизане от стадиона всички си тръгнахме като победители. Защото хората на стадиона знаеха, че тази малка битчица няма да ни пречупи и че бъдещето вече принадлежи окончателно на ЦСКА. Че ЦСКА принадлежи на бъдещето.

Да, може да не ми вярваш, но е така. А пък може и да вярваш. Може би си го знаел, може би затова толкова се бореше и толкова ни убеждаваше, че е от космическо значение.

Ах, ти... Знаел си го, нали?!

Е, случи се точно така. Имаме свръхмодерен стадион. Имаме и много силен отбор, и супер треньор - Маркус Гиздол се казва. Отскоро е, но започна доста добре в този сгъстен цикъл и съм сигурен, че ще продължи да надгражда.

Не знам какво още да ти кажа... Всичко беше невероятно. Имаше два часа откриване. Всичките ни легенди бяха там, обединени, щастливи... И Якимов беше, и Жоро Денев-Кучето. Стойчо, Любо, Ицо, Марто, Стенли... Които имаха възможност, бяха там.

Когато за първи път отворих вратата към стадиона, за теб се сетих. Затова и ти пиша.

Иначе и Емо беше на стадиона, носеше твой шал. Съпругата ти също беше, бате Пламене.

Еххх, как ми се искаше да бъдеш и ти... Но сигурно си наблюдавал всичко отгоре. Нали гледаше всичко? Признай си!