Източник на снимката: nullСтадионите на Балканите – от паметници на модерността до мечти за наивници
Една кратка разходка и къде сме ние?
- 12/02/2026
Все повече се приближава момента, в който реновираният стадион „Българска армия“ ще бъде тържествено открит за феновете на ЦСКА. Усиленият напредък на строителните дейности идва на фона на поредната констатация, че терените у нас в болшинството си не са пригодени за зимни условия. В такива моменти неизбежно се сравняваме с водещите първенства от Западна Европа, но е далеч по-логично да погледнем какво се случва в региона. Нека направим една кратка разходка из Балканите, показваща кои са най-модерните съоръжения в отделните страни.
Хърватска
Ако като основен критерий гледахме материалната база, „ватрените“ не само нямаше да играят полуфинал на две поредни световни първенства, но класирането им за самите финали щеше да е под въпрос. След земетресението в Загреб през 2020 г. „Максимир“ бе признат за опасен за използване, докато сплитския „Полюд“ е паметник на културата и не е пипан от построяването си през 1979 г. Най-модерният стадион в страната е „Опус арена“ – дом на двукратно отстранявания от ЦСКА Осиек. Той бе открит на 1 юли 2023 г. и е с капацитет от 13 005 седящи места. Изграждането му струваше 65 млн. евро. и въпреки че официално техния източник е унгарския благодетел Льоринц Месарош, на всички е ясно, че зад проекта стои премиера Виктор Орбан. Очаква се и построяването на национален стадион, като през годините за негова локация са се спрягали Велика Горица, Запрешич, Сесвете и района на Кайзерица, Нови Загреб, но без никаква конкретика.
Словения
Участниците на Евро 2024 имат точно 3 стадиона, отговарящи на изискванията на УЕФА за домакинство на мачове на голямо ниво, като най-нов от тях е домът на Олимпия Любляна – „Стожице“. Той е изграден през 2010 г. в непосредствена близост до едноименната баскетболна зала, има капацитет 16 038 седящи места и е струвал тогавашните 43 млн. евро. За 15 години футболната инфраструктура на страната не е мръднала, като едва в края на 2025-а Копер обяви, че ще реновира своя „Бонфика“, като ще изгради стадион с прилежаща към него хотелска част.
Черна гора
Старовремският стадион „Градски“ в столицата Подгорица е символ на застоя на черногорския футбол, като дори новините за изграждане на нова Източна трибуна с капацитет 6100 места не предизвикаха голям ентусиазъм. Причината – тя би трябвало да струва 35 млн. евро, което я прави може би най-скъпата на Балканите.Така най-новото съоръжение в бившата югорепублика остава стадион „Св. Петър Цетински“ в Цетине, където се вложиха 10,36 млн. евро. Предвид капацитета от 5192 места обаче той сякаш още повече подчертава „мижавия интерес“ на местните към футбола.
Босна и Херцеговина
Бъдещият национален стадион на най-сложният геополитически субект в нашия регион трябва да се изгради на мястото на настоящия „Билино поле“ в Зеница, но кога и дали това ще се случи не е много ясно. През последните години най-мащабния инфраструктурен проект бе реконструкцията на Южната трибуна на стадион „Гърбавица“ в Сараево, за която от целия регион бяха събрани 2,4 млн. евро. С претенции за най-модерна е „Арена Роджени“ – домът на Вележ Мостар, но тя все още не е напълно завършена.
Косово
Домакинство на Средиземноморските игри през 2030 г. обвързва Косово с построяването на нов национален стадион с името „Арена Дардане“, който поне засега обаче изглежда само проект. Същото се отнася и за планираните 50 млн. евро за 4 съоръжения – изцяло нови в Печ и Феризай и реконструкции на съществуващите в Призрен и Вущри. При това положение последната сериозна промяна е обновлението на стадион „Фадил Вокри“ в Прищина през 2024 г., довело до смяната на неговото покритие от естествена на хибридна трева.
Албания
Финал в дебютното издание на Лигата на конференциите през 2022 г. е напълно достатъчно за визитката на най-новия стадион в албанската столица Тирана „Арена Комбътаре“. Вложените 85 млн. евро в съоръжението с капацитет 22 500 зрители изглеждат напълно оправдани, тъй като то е издържано според всички критерии за съвременно спортно строителство. Архитектурният дизайнер Марко Казамонти от „Аркеа Асочиати“ запазва съвсем малка част от някогашния „Кемал Стафа“, а към новия стадион са добавени търговски център и хотел. Европейското първенство до 21 г. през 2027 г., на което Албания е съдомакин със Сърбия, доведе до осъвременяване на „Егнатия Арена“ в Рогожинъ, а в Елбасан и Гирокастър се подготвя изграждането на цели спортни комплекси към съществуващите стадиони.
Сърбия
Започнат през 2024 г., новият национален стадион в Сурчин трябва да бъде готов преди началото на ЕКСПО 2027. Тиражираната в медиите сума за направата му са умопомрачителните 970 млн. евро, които при правилно изразходване можеха да стигнат за няколко други стадиона. По подобие на Хърватска и тук най-модерния такъв е направен от унгарската държава – „ТСЦ Арена“ в Бачка Топола, в когото са вложени 21 млн. евро. Самите сърби изградиха съоръженията в Лесковац („Дубочица“), Зайчар („Кралевица“) и Лозница („Лагатор“), като случайно или не местната власт в тези градове е в ръцете на Александър Вучич. Нито един от представителните тимове на тези места не е част от елита, което доведе до „командироването“ на ОФК Белград на 175 км от техния дом, само и само за да има кой да играе в Зайчар.
Северна Македония
„Филип II“ или „Тоше Проески“. Както и да наречем националният стадион на нашите западни съседи, той си остава известен сред фенове от региона като арена на финала за Суперкупата на Европа през 2017 г., когато Реал Мадрид победи Манчестър Юнайтед с 2:1. От последното си разширение обаче оставен на изживяване, а най-скорошно изграденото съоръжение е това в Тетово. „Еколог арена“ е дом на местните Шкендия и Тетекс, но все още не отговаря на изискванията на УЕФА за международни срещи на високо ниво.
Румъния
Министерство на отбраната и Министерство на транспорта. Тези две институции стоят зад най-новите стадиони в румънската столица Букурещ. За изцяло изградения на ново „Генча“, завършен през 2021 г. военните дадоха 95 млн. евро, но той се пълни основно не за мачовете на техния проект ЧСА Стяуа, а за отбора на Джиджи Бекали ФКСБ. „Супербет Арена Джулещ“ пък е изграден през 2022 г. срещу 67 млн. евро и предвид участието на Рапид в битката за титлата се радва на значима посещаемост. Макар и близо да е минало повече от десетилетие от направата им и някои конструкционни дефекти вече да личат, „Арена Национала“ в Букурещ и „Йон Облеменко“ в Крайова са пример за стадиони, за които на този етап може само да цъкаме завистливо с език.
Гърция
След като хвърлиха близо 9 млрд. евро за организирането на олимпийските игри през 2004 г. и впоследствие изпаднаха в дългова криза, дълго време гърците нямаше как и да си помислят за нови стадиони. Очевидно времето за промяна там е настъпило и Панатинайкос и ПАОК дадоха заявки за свои модерни съоръжения. И докато това на солунския клуб все още е в сферата на добрите пожелания, то за дома на „детелините“ в квартал Вотаникос е обявено, че ще бъде завършен до май 2027 г. срещу „скромните“ 125 млн. евро.
Турция
Със своите 26 нови стадиона за последното десетилетие южните ни съседи за недостижими за всички останали в региона и неслучайно ще са съдомакини на Евро 2032 в Италия. И докато на Апенините ще изграждат или реновират 9 от 10 предвидени съоръжения, то градове като Коня, Газиантеп и Ескишехир могат да се похвалят с такива за чудо и приказ. Не трябва да пропуснем и това в Бурса, имащо формата на крокодил. Дори столицата Анкара, която няма с какво толкова да се похвали във футболен план, ще замени досегашния стадион „19 май“ с чисто нов за 51 160 зрители.
Заключение: Дори и намиращите се в най-затруднено финансово положение на Балканите държави осъзнават, че модерната инфраструктура е предпоставка за бъдещи успехи. С изключение на Турция обаче нито една от страните в региона няма неограничени финансови ресурси и поради това избира различни стратегии и приоритети. Прави впечатление, че с изключение на унгарските инвестиции държавите на полуострова не са в състояние да привлекат партньори от чужбина, поради което се оправят с това, което имат. Сред посочените примери имаше както такива на последователна стратегия (Албания), така и на откровено разхищение на средства (Черна гора, Сърбия). С новия „Българска армия“ страната ни има шанс да попадне в групата на Румъния, която бавно и постепенно започва да модернизират базата си. За съжаление винаги когато се заговори за нов национален стадион обществената реакция гравитира около мантрата „образованието и здравеопазването са по-важни от футбола“, И това, въпреки че в нито една от съседните държави не тънат в безпросветност и окаяност заради инвестициите си в спорта. Само съчетанието от стабилно и мъдро финансиране може да ни помогне да наваксаме изоставането си, като новите стадиони биха дали тласък на повишаване на зрителския интерес и са предпоставки за цялостното развитие на най-великата игра у нас.
Хърватска
Ако като основен критерий гледахме материалната база, „ватрените“ не само нямаше да играят полуфинал на две поредни световни първенства, но класирането им за самите финали щеше да е под въпрос. След земетресението в Загреб през 2020 г. „Максимир“ бе признат за опасен за използване, докато сплитския „Полюд“ е паметник на културата и не е пипан от построяването си през 1979 г. Най-модерният стадион в страната е „Опус арена“ – дом на двукратно отстранявания от ЦСКА Осиек. Той бе открит на 1 юли 2023 г. и е с капацитет от 13 005 седящи места. Изграждането му струваше 65 млн. евро. и въпреки че официално техния източник е унгарския благодетел Льоринц Месарош, на всички е ясно, че зад проекта стои премиера Виктор Орбан. Очаква се и построяването на национален стадион, като през годините за негова локация са се спрягали Велика Горица, Запрешич, Сесвете и района на Кайзерица, Нови Загреб, но без никаква конкретика.
Словения
Участниците на Евро 2024 имат точно 3 стадиона, отговарящи на изискванията на УЕФА за домакинство на мачове на голямо ниво, като най-нов от тях е домът на Олимпия Любляна – „Стожице“. Той е изграден през 2010 г. в непосредствена близост до едноименната баскетболна зала, има капацитет 16 038 седящи места и е струвал тогавашните 43 млн. евро. За 15 години футболната инфраструктура на страната не е мръднала, като едва в края на 2025-а Копер обяви, че ще реновира своя „Бонфика“, като ще изгради стадион с прилежаща към него хотелска част.
Черна гора
Старовремският стадион „Градски“ в столицата Подгорица е символ на застоя на черногорския футбол, като дори новините за изграждане на нова Източна трибуна с капацитет 6100 места не предизвикаха голям ентусиазъм. Причината – тя би трябвало да струва 35 млн. евро, което я прави може би най-скъпата на Балканите.Така най-новото съоръжение в бившата югорепублика остава стадион „Св. Петър Цетински“ в Цетине, където се вложиха 10,36 млн. евро. Предвид капацитета от 5192 места обаче той сякаш още повече подчертава „мижавия интерес“ на местните към футбола.
Босна и Херцеговина
Бъдещият национален стадион на най-сложният геополитически субект в нашия регион трябва да се изгради на мястото на настоящия „Билино поле“ в Зеница, но кога и дали това ще се случи не е много ясно. През последните години най-мащабния инфраструктурен проект бе реконструкцията на Южната трибуна на стадион „Гърбавица“ в Сараево, за която от целия регион бяха събрани 2,4 млн. евро. С претенции за най-модерна е „Арена Роджени“ – домът на Вележ Мостар, но тя все още не е напълно завършена.
Косово
Домакинство на Средиземноморските игри през 2030 г. обвързва Косово с построяването на нов национален стадион с името „Арена Дардане“, който поне засега обаче изглежда само проект. Същото се отнася и за планираните 50 млн. евро за 4 съоръжения – изцяло нови в Печ и Феризай и реконструкции на съществуващите в Призрен и Вущри. При това положение последната сериозна промяна е обновлението на стадион „Фадил Вокри“ в Прищина през 2024 г., довело до смяната на неговото покритие от естествена на хибридна трева.
Албания
Финал в дебютното издание на Лигата на конференциите през 2022 г. е напълно достатъчно за визитката на най-новия стадион в албанската столица Тирана „Арена Комбътаре“. Вложените 85 млн. евро в съоръжението с капацитет 22 500 зрители изглеждат напълно оправдани, тъй като то е издържано според всички критерии за съвременно спортно строителство. Архитектурният дизайнер Марко Казамонти от „Аркеа Асочиати“ запазва съвсем малка част от някогашния „Кемал Стафа“, а към новия стадион са добавени търговски център и хотел. Европейското първенство до 21 г. през 2027 г., на което Албания е съдомакин със Сърбия, доведе до осъвременяване на „Егнатия Арена“ в Рогожинъ, а в Елбасан и Гирокастър се подготвя изграждането на цели спортни комплекси към съществуващите стадиони.
Сърбия
Започнат през 2024 г., новият национален стадион в Сурчин трябва да бъде готов преди началото на ЕКСПО 2027. Тиражираната в медиите сума за направата му са умопомрачителните 970 млн. евро, които при правилно изразходване можеха да стигнат за няколко други стадиона. По подобие на Хърватска и тук най-модерния такъв е направен от унгарската държава – „ТСЦ Арена“ в Бачка Топола, в когото са вложени 21 млн. евро. Самите сърби изградиха съоръженията в Лесковац („Дубочица“), Зайчар („Кралевица“) и Лозница („Лагатор“), като случайно или не местната власт в тези градове е в ръцете на Александър Вучич. Нито един от представителните тимове на тези места не е част от елита, което доведе до „командироването“ на ОФК Белград на 175 км от техния дом, само и само за да има кой да играе в Зайчар.
Северна Македония
„Филип II“ или „Тоше Проески“. Както и да наречем националният стадион на нашите западни съседи, той си остава известен сред фенове от региона като арена на финала за Суперкупата на Европа през 2017 г., когато Реал Мадрид победи Манчестър Юнайтед с 2:1. От последното си разширение обаче оставен на изживяване, а най-скорошно изграденото съоръжение е това в Тетово. „Еколог арена“ е дом на местните Шкендия и Тетекс, но все още не отговаря на изискванията на УЕФА за международни срещи на високо ниво.
Румъния
Министерство на отбраната и Министерство на транспорта. Тези две институции стоят зад най-новите стадиони в румънската столица Букурещ. За изцяло изградения на ново „Генча“, завършен през 2021 г. военните дадоха 95 млн. евро, но той се пълни основно не за мачовете на техния проект ЧСА Стяуа, а за отбора на Джиджи Бекали ФКСБ. „Супербет Арена Джулещ“ пък е изграден през 2022 г. срещу 67 млн. евро и предвид участието на Рапид в битката за титлата се радва на значима посещаемост. Макар и близо да е минало повече от десетилетие от направата им и някои конструкционни дефекти вече да личат, „Арена Национала“ в Букурещ и „Йон Облеменко“ в Крайова са пример за стадиони, за които на този етап може само да цъкаме завистливо с език.
Гърция
След като хвърлиха близо 9 млрд. евро за организирането на олимпийските игри през 2004 г. и впоследствие изпаднаха в дългова криза, дълго време гърците нямаше как и да си помислят за нови стадиони. Очевидно времето за промяна там е настъпило и Панатинайкос и ПАОК дадоха заявки за свои модерни съоръжения. И докато това на солунския клуб все още е в сферата на добрите пожелания, то за дома на „детелините“ в квартал Вотаникос е обявено, че ще бъде завършен до май 2027 г. срещу „скромните“ 125 млн. евро.
Турция
Със своите 26 нови стадиона за последното десетилетие южните ни съседи за недостижими за всички останали в региона и неслучайно ще са съдомакини на Евро 2032 в Италия. И докато на Апенините ще изграждат или реновират 9 от 10 предвидени съоръжения, то градове като Коня, Газиантеп и Ескишехир могат да се похвалят с такива за чудо и приказ. Не трябва да пропуснем и това в Бурса, имащо формата на крокодил. Дори столицата Анкара, която няма с какво толкова да се похвали във футболен план, ще замени досегашния стадион „19 май“ с чисто нов за 51 160 зрители.
Заключение: Дори и намиращите се в най-затруднено финансово положение на Балканите държави осъзнават, че модерната инфраструктура е предпоставка за бъдещи успехи. С изключение на Турция обаче нито една от страните в региона няма неограничени финансови ресурси и поради това избира различни стратегии и приоритети. Прави впечатление, че с изключение на унгарските инвестиции държавите на полуострова не са в състояние да привлекат партньори от чужбина, поради което се оправят с това, което имат. Сред посочените примери имаше както такива на последователна стратегия (Албания), така и на откровено разхищение на средства (Черна гора, Сърбия). С новия „Българска армия“ страната ни има шанс да попадне в групата на Румъния, която бавно и постепенно започва да модернизират базата си. За съжаление винаги когато се заговори за нов национален стадион обществената реакция гравитира около мантрата „образованието и здравеопазването са по-важни от футбола“, И това, въпреки че в нито една от съседните държави не тънат в безпросветност и окаяност заради инвестициите си в спорта. Само съчетанието от стабилно и мъдро финансиране може да ни помогне да наваксаме изоставането си, като новите стадиони биха дали тласък на повишаване на зрителския интерес и са предпоставки за цялостното развитие на най-великата игра у нас.
