Преоткриването на Алдаир

Понякога формата на един краен бранител е барометър за състоянието на целия отбор. При Левски това отдавна не е клише, а реалност, която носи името Алдаир. Когато португалецът лети по десния фланг, „сините“ имат широчина, агресия и баланс. Когато ритъмът му се наруши, цялата конструкция започва да скърца и в двете фази на играта.

Връщането година назад ни отвежда в периода, когато започна истинската му еволюция под ръководството на Хулио Веласкес. Основите бяха положени още при Станислав Генчев, но именно испанецът извади от него онзи завършен профил на модерен флангови защитник, който покрива огромен периметър, дава дълбочина в атака и затваря коридора зад гърба си с еднаква лекота. Тогава дойдоха и онези два късни удара в сърцето на съперниците: срещу ЦСКА за 2:2 и срещу Славия за 3:3 - голове, които превърнаха Алдаир в култова фигура за „Герена“ и символ на отбор, който не се предава.

Новият сезон започна със същата енергия. В първенството той има 10 мача и 672 минути, а участието му в три попадения от позицията на десен бек е директно доказателство за влиянието му в последната третина. В онзи начален етап коефициентът му на полезно действие беше висок. След това обаче дойдоха физическите проблеми, които отнеха най-ценното за играч с неговия профил - постоянството. Ритъмът се наруши, минутите намаляха, а конкуренцията в лицето на Оливер Камдем получи своето пространство.

Контузията в коляното беше моментът, в който много футболисти губят инерция не само физически, но и психологически. Алдаир направи обратното. Операцията на външния менискус се превърна в отправна точка за най-силния му аргумент - характера. Той изкара зимната подготовка с интензитет, който впечатли целия треньорски щаб, навакса изоставането в натоварванията и започна да изглежда отново като играч, който вдъхва увереност по фланга.

Първите сигнали се видяха срещу Ботев (Враца), когато при официалното си завръщане изигра пълни 90 минути и даде стабилност на зоната си, която дотогава често изглеждаше колеблива. Полувремето срещу Лудогорец за Купата беше още по-показателно – влизането му внесе спокойствие, позициониране и агресия в дуелите, а десният коридор спря да бъде зона на тревога. Вчера срещу Ботев (Пд) картината вече беше завършена: най-силният на терена, 90 минути с контрол върху събитията и асистенция, дошла като естествен резултат от постоянното му присъствие в атаката.

Точно тук се крие и голямата зависимост. С Алдаир в оптимална форма Левски играе по-широко, пресира по-високо и защитава по-компактно, защото десният бек затваря пространства и едновременно създава числено превъзходство напред. Когато той липсваше, отборът губеше скорост в прехода и сигурност при връщането назад. Това не е просто индивидуален възход, а тактически ключ към цялата система на Веласкес.

В мачовете без право на ротации логиката вече е ясна. Алдаир отново е първият избор, защото е намерил най-добрата версия на себе си - физически готов, психологически гладен и тактически дисциплиниран. Историята му през този сезон мина през върха, съмнението, операционната маса и резервната скамейка, за да стигне до точката, в която отново изглежда незаменим.

Преоткриването на Алдаир всъщност е преоткриване на баланса в Левски. А когато десният фланг работи на пълни обороти, „сините“ не просто печелят мачове – те започват да изглеждат като отбор, който знае точно как иска да играе в големите вечери.