Източник на снимката: startphoto.bgОт рая до ада и обратно
Макаби не е Алмерия, а ЦСКА все още не е Реал (Мадрид)
- 14/08/2026
Емоциите още бушуват, но на сутринта вече може да се погледне малко по-трезво на случилото се. И колкото повече мисля за този мач, толкова повече стигам до едно и също заключение - това беше психология много повече, отколкото футбол.
В първия мач ЦСКА победи Макаби с 3:0 и го направи по начин, който логично даде самочувствие на всички. Израелците очевидно ни бяха подценили, но това си е техен проблем. Нашият проблем беше, че след онези 90 минути направихме абсолютно същото. Решихме, че Макаби е слаб отбор, че сме си свършили работата и че реваншът ще бъде нещо като формалност. Малко или много влязохме в мача с усещането, че сме Реал Мадрид, имаме три гола аванс срещу Алмерия и остава само да си изкараме една приятна европейска вечер.
Само че Макаби не е Алмерия, а ЦСКА все още не е Реал Мадрид.
Първият двубой просто беше притъпил сетивата ни. На футболистите, на публиката, вероятно и на всички около отбора. Дори на стадиона това се усещаше. Хората бяха повече, отколкото срещу Карабах, но атмосферата в началото беше някак различна. Нямаше го онова напрежение и усещане, че предстои битка. Бяхме дошли по-скоро да се забавляваме, да отпразнуваме вече почти свършената работа, да видим как ще ги довършим и колко още можем да им вкараме.
Само че още в първите десетина минути стана ясно, че това няма да бъде такава вечер.
Отменената дузпа беше първата сериозна сигнална лампа. Може би тогава още не я отчетохме както трябва, но само няколко минути по-късно дойде и първият гол. И от този момент нататък всички на стадиона разбраха едно - тук ще се страда. Макаби изведнъж показа истинското си лице, започна да играе с увереност, скорост и класа, а ЦСКА изглеждаше като отбор, който още не е разбрал, че мачът вече е започнал.
Честно казано, цяло чудо беше, че до почивката не падна и втори гол. И точно това според мен се оказа един от ключовите моменти. ЦСКА оцеля в най-тежкия период, без да е готов за него. След паузата поне малко се съвзе, започна да изглежда по-стабилно и някак успя да мине през оставащото време. Не красиво, не убедително, не по начина, по който ни се искаше, но го направи.
И точно затова този мач според мен няма нужда да бъде разпарчетосван до безкрай със спортно-технически анализи. Янев и хората около него ще си направят своите изводи, и трябва да го направят, защото грешките бяха много. Но за нас, които гледаме отвън, този двубой беше преди всичко мач на главите. След три страхотни европейски срещи - двата мача с Карабах и първия с Макаби - дойде един лош. Това е футболът. Няма отбор, който да играе всеки път на ръба на възможностите си.
Разликата е, че ЦСКА си беше постлал достатъчно добре в първата среща, за да може да си позволи и такъв реванш.
В крайна сметка това са турнирни мачове. Тук няма художествена гимнастика и никой не ти пише оценки за стил. Няма бонус точка за красиво класиране и няма наказателна за грозно. Има само една цел - да продължиш. Всичко останало се забравя много по-бързо, отколкото си мислим.
А ЦСКА продължи.
Нещо повече, този мач сякаш събра в 90 минути целия образ на този отбор от началото на сезона, а може би още от края на миналия. Пропастта е пред теб, започваш да се хлъзгаш към нея, на моменти си сигурен, че този път вече няма спасение, но някак намираш още една педя земя под краката си. Задържаш се. Оставаш. Бориш се. И продължаваш.
Нека си го кажем без клубни пристрастия - и Карабах, и Макаби са по-силни отбори от ЦСКА в този момент. Имат повече класа, повече европейски опит и повече готови футболисти. Това не е обида към ЦСКА, а просто реалността. И точно заради това достигането дотук има още по-голяма стойност. Този отбор елиминира два съперника, срещу които на хартия не беше фаворит, и си осигури място там, където всички искахме да бъде.
Може да спорим как е станало, кой е играл добре, кой е бил слаб, къде сме имали късмет и къде сме страдали повече, отколкото е трябвало. След месец половината от тези подробности ще са избледнели.
Ще остане едно:
ЦСКА Е ТАМ.
В основната фаза на европейските турнири.
И понякога си мисля, че този клуб има някакъв необясним навик точно когато всичко изглежда най-крехко, да намира начин да остане на крака. Може да не е най-добрият, може да не е най-подготвеният, но продължава да намира път.
Дери беше един тип мач. Карабах беше съвсем различна история. Първата среща с Макаби изглеждаше като демонстрация, а реваншът се превърна в изпитание на нервите. И точно това е Европа - няма мач с мач, няма готов сценарий и няма право да си мислиш, че нещо вече е приключило.
Само едно има значение.
ЦСКА още е там!
В първия мач ЦСКА победи Макаби с 3:0 и го направи по начин, който логично даде самочувствие на всички. Израелците очевидно ни бяха подценили, но това си е техен проблем. Нашият проблем беше, че след онези 90 минути направихме абсолютно същото. Решихме, че Макаби е слаб отбор, че сме си свършили работата и че реваншът ще бъде нещо като формалност. Малко или много влязохме в мача с усещането, че сме Реал Мадрид, имаме три гола аванс срещу Алмерия и остава само да си изкараме една приятна европейска вечер.
Само че Макаби не е Алмерия, а ЦСКА все още не е Реал Мадрид.
Първият двубой просто беше притъпил сетивата ни. На футболистите, на публиката, вероятно и на всички около отбора. Дори на стадиона това се усещаше. Хората бяха повече, отколкото срещу Карабах, но атмосферата в началото беше някак различна. Нямаше го онова напрежение и усещане, че предстои битка. Бяхме дошли по-скоро да се забавляваме, да отпразнуваме вече почти свършената работа, да видим как ще ги довършим и колко още можем да им вкараме.
Само че още в първите десетина минути стана ясно, че това няма да бъде такава вечер.
Отменената дузпа беше първата сериозна сигнална лампа. Може би тогава още не я отчетохме както трябва, но само няколко минути по-късно дойде и първият гол. И от този момент нататък всички на стадиона разбраха едно - тук ще се страда. Макаби изведнъж показа истинското си лице, започна да играе с увереност, скорост и класа, а ЦСКА изглеждаше като отбор, който още не е разбрал, че мачът вече е започнал.
Честно казано, цяло чудо беше, че до почивката не падна и втори гол. И точно това според мен се оказа един от ключовите моменти. ЦСКА оцеля в най-тежкия период, без да е готов за него. След паузата поне малко се съвзе, започна да изглежда по-стабилно и някак успя да мине през оставащото време. Не красиво, не убедително, не по начина, по който ни се искаше, но го направи.
И точно затова този мач според мен няма нужда да бъде разпарчетосван до безкрай със спортно-технически анализи. Янев и хората около него ще си направят своите изводи, и трябва да го направят, защото грешките бяха много. Но за нас, които гледаме отвън, този двубой беше преди всичко мач на главите. След три страхотни европейски срещи - двата мача с Карабах и първия с Макаби - дойде един лош. Това е футболът. Няма отбор, който да играе всеки път на ръба на възможностите си.
Разликата е, че ЦСКА си беше постлал достатъчно добре в първата среща, за да може да си позволи и такъв реванш.
В крайна сметка това са турнирни мачове. Тук няма художествена гимнастика и никой не ти пише оценки за стил. Няма бонус точка за красиво класиране и няма наказателна за грозно. Има само една цел - да продължиш. Всичко останало се забравя много по-бързо, отколкото си мислим.
А ЦСКА продължи.
Нещо повече, този мач сякаш събра в 90 минути целия образ на този отбор от началото на сезона, а може би още от края на миналия. Пропастта е пред теб, започваш да се хлъзгаш към нея, на моменти си сигурен, че този път вече няма спасение, но някак намираш още една педя земя под краката си. Задържаш се. Оставаш. Бориш се. И продължаваш.
Нека си го кажем без клубни пристрастия - и Карабах, и Макаби са по-силни отбори от ЦСКА в този момент. Имат повече класа, повече европейски опит и повече готови футболисти. Това не е обида към ЦСКА, а просто реалността. И точно заради това достигането дотук има още по-голяма стойност. Този отбор елиминира два съперника, срещу които на хартия не беше фаворит, и си осигури място там, където всички искахме да бъде.
Може да спорим как е станало, кой е играл добре, кой е бил слаб, къде сме имали късмет и къде сме страдали повече, отколкото е трябвало. След месец половината от тези подробности ще са избледнели.
Ще остане едно:
ЦСКА Е ТАМ.
В основната фаза на европейските турнири.
И понякога си мисля, че този клуб има някакъв необясним навик точно когато всичко изглежда най-крехко, да намира начин да остане на крака. Може да не е най-добрият, може да не е най-подготвеният, но продължава да намира път.
Дери беше един тип мач. Карабах беше съвсем различна история. Първата среща с Макаби изглеждаше като демонстрация, а реваншът се превърна в изпитание на нервите. И точно това е Европа - няма мач с мач, няма готов сценарий и няма право да си мислиш, че нещо вече е приключило.
Само едно има значение.
ЦСКА още е там!
