Източник на снимката: startphoto.bg

Няма такъв отбор! И светът трябва да ни завижда!

Велика България!
  • 16/11/2026
Сподели:
Велик отбор. Велика държава. Велики футболни ръководители. И велико постоянство. Докато останалите национални отбори се лутат между победи, равенства и загуби, ние отдавна сме намерили своя път. И вървим по него с такава увереност, че дори пет гола от Исландия не могат да ни отклонят.

Всъщност трябва да сме благодарни на момчетата. Помислете само колко скучно би било да победим Исландия с 2:0. Какво щяхме да коментираме? Два гола, три точки и няколко положения. Банално. Вместо това националите ни подариха незабравима вечер, изпълнена с интрига. При 0:3 все още се чудехме колко ще станат. При 0:4 напрежението беше непоносимо. А петият гол донесе така необходимата развръзка.

И нека не забравяме, че това беше второто ни представление срещу Исландия. Първото завърши само 0:3. Още тогава се видя, че има накъде да се развиваме. И ето, че го направихме. Осем допуснати гола в два мача, без нито един отбелязан. Ето това се нарича последователност! Другите отбори си поставят цели, нашите ги надминават.

Но нека бъдем справедливи. Не бива да съдим за един отбор само по мачовете му срещу Исландия. Имаме и други велики вечери. Например победата над Люксембург с 2:0. Тя ни припомни славните времена, когато България побеждаваше с лекота държави, чието население е по-малко от това на София. Е, някога побеждавахме и Франция, Германия, Аржентина... Но човек не бива да живее с миналото. Важното е да гледаме напред. Към Люксембург, Гибралтар, Естония и следващите велики предизвикателства.

А тази вечер ни очаква поредното изпитание. Гостуваме на Естония! Самото име на съперника буди респект. Стадионът в Талин ще стане арена на поредния сблъсък между нашите футболни гладиатори и един от най-коварните противници, които съвременният футбол може да ни предложи.

В първия мач измъкнахме героично 0:0. Съперникът така и не успя да прекърши непримиримия български дух. Сега ни предстоят нови 90 минути, в които трябва да докажем, че случайности във футбола няма. Че можем да повторим подвига. А защо не и да надминем себе си?

Представяте ли си? България бележи на Естония! Телевизиите прекъсват програмите си, камбаните бият, хората излизат по балконите, а Министерският съвет свиква извънредно заседание. Предлага се 16 ноември да бъде обявен за официален празник, а авторът на попадението да получи орден „Стара планина“. Първа степен, разбира се. Защото такива подвизи трябва да се уважават!

Не искам да поставям излишно напрежение върху момчетата. В крайна сметка не можем да изискваме чудеса всеки ден. И една достойна загуба би могла да бъде добра основа за бъдещето. Стига, разбира се, след мача да чуем, че сме си взели поуките. Защото в това отношение сме ненадминати. Ако имаше световно първенство по вземане на поуки, щяхме да сме абсолютен хегемон.

И все пак истинският шедьовър не е на терена. Той е в цялата организация на българския футбол. В това величествено умение да сменяш треньори, футболисти, схеми, обещания и оправдания, без случайно да промениш резултатите. Един селекционер си тръгва, друг идва. След него трети. После четвърти. Всеки започва на чисто, всеки вижда позитиви, всеки вярва в потенциала. А националният отбор продължава да върви уверено напред.

Но какво разбираме ние, обикновените зрители? Хората, които управляват футбола ни, очевидно виждат неща, недостъпни за простосмъртните. Там има стратегии, концепции, програми за развитие. Има планове, анализи, заседания и работни срещи. Толкова много работа се върши, че човек започва да се чуди кога остава време за самия футбол.

Всъщност в България футболът е единствената сфера, в която можеш да се проваляш с години и пак да говориш за успешно поставени основи. Всеки провал е урок. Всяка загуба е опит. Всяка катастрофа е ново начало. При това положение ние би трябвало да сме най-образованата футболна нация в света. Толкова уроци сме научили, че вече можем да открием собствен университет.

И нека не забравяме най-голямото ни богатство. Търпението. Българският запалянко е уникално създание. Той чака, надява се, псува, отказва се, после пак пуска телевизора. Всяка нова кампания започва с обещания за промяна, а завършва с добре познатите обяснения. Ту сме нямали късмет, ту теренът бил лош, ту съперникът бил много организиран. Понякога дори топката сякаш има нещо лично против нас.

Тази вечер България отново ще излезе на терена. Срещу Естония. В последния си мач от поредния турнир, в който надеждите приключиха. Ще стискаме палци. Ще се радваме на всяко добро отиграване. Ще се надяваме да победим. Защото колкото и да ни е писнало, това все пак е България. Нашата България.

Най-тъпото от всичко е, че ако тази вечер спечелим срещу Естония, утре сигурно отново ще започнем да слушаме за правилната посока, за огромния потенциал, за младите таланти и за светлината в тунела. Нищо чудно някой дори да обяви, че възраждането вече е започнало, а ние ще трябва да му повярваме. Все пак хората, които ни доведоха дотам да мечтаем за победа над Естония, най-добре знаят как да ни върнат сред футболните гиганти.

И ако все пак не успеем да победим? Няма страшно. Ще обявим ново начало. Ще представим новия треньор. Ще си поемем глътка въздух и потегляме към светли бъднинини! В България поне това винаги ни се получава.

Александър Линдарев, Arenasport.bg

Подобни новини

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР