Левски срещу още един "припознат" клуб! Всичко, което трябва да знаете за Университатя (Крайова)

Отново ще се сравняваме с румънците. Правим го непрекъснато в политиката, икономиката, инфраструктурата, туризма, а сега дойде време да премерим сили и на футболния терен. В северната ни съседка отдавна живеят с убеждението, че са дръпнали сериозно напред и в най-популярната игра, а огромна част от аргументите им трудно могат да бъдат оборени. Имат по-добри стадиони, клубовете им плащат по-сериозни трансферни суми, а местните футболисти се продават в чужбина при далеч по-благоприятни условия.

Всичко това обаче няма да даде дори един гол аванс на Университатя (Крайова), когато срещу нея застане Левски.


Румънският шампион официално подпечата мястото си във втория квалификационен кръг на Шампионската лига след нов успех над МЛ Витебск. След категоричното 4:1 в първата среща реваншът логично премина на по-ниски обороти, но капитанът Никушор Банку донесе победата с 1:0 и оформи общ резултат 5:1. Така се стигна до сблъсъка, който ще определи кой ще продължи да живее в мечтата за най-силния клубен турнир на планетата.

Предварително в Румъния вероятно ще определят Университатя като фаворит. Нека го направят. Прекомерното самочувствие никога не е било лоша новина за съперника, а този Левски вече показа, че умее да усеща пулса на европейските битки. Ако трябва да поставим процентите преди първата среща в София, те са точно 50 на 50. Крайова е качествен, богат, амбициозен и опасен отбор, но по никакъв начин не представлява футболно страшилище, пред което „сините“ трябва да сведат глава.

Кой всъщност е този Университатя?

Тук започва най-сложната част, защото историята на футбола в Крайова прилича подозрително много на раздорите около ЦСКА, ФК ЦСКА 1948, Стяуа и ФКСБ. Има една велика емблема, славно минало, безброй съдебни решения, разделени привърженици и две страни, които години наред претендират, че именно те носят духа на оригиналния клуб.

Историческият Университатя се ражда през 1948 година, непосредствено след създаването на първото висше учебно заведение в града. Първоначално отборът е част от университетско спортно дружество под контрола на образователните власти, а през 1950 година приема името КСУ Крайова. Малко по-късно става Щиинца, название, което и до днес предизвиква особена емоция сред местните фенове, преди през 1966-а окончателно да се превърне в Университатя.


*- Йон Облеменко, клубната легенда, на която е кръстен стадионът на Университатя.

Златната епоха започва през 70-те години, когато „бяло-сините“ печелят първата си шампионска титла и се утвърждават като народната алтернатива на клубовете, свързвани със силовите структури на комунистическия режим. Именно тогава поетът Адриан Пъунеску ги нарича „Шампионът на една голяма любов“. Прозвище, което остава завинаги и описва прекрасно отношенията между Крайова и нейния футболен символ.


Следват още титли, купи и знаменитото поколение „Крайова Максима“, в което блестят Илие Балач, Силвиу Лунг, Костика Щефанеску, Родион Къмътару, Аурел Цикляну и редица други великолепни играчи. Седем представители на онзи състав попадат сред избраниците на Мирча Луческу за Европейското първенство през 1984 година, когато финалният турнир включва едва осем национални отбора.

Всичко изглежда сравнително ясно до 1991 година, когато футболната секция се отделя от многоспортното дружество. Последвалата приватизация, различните дружества, финансовите проблеми и управлението на бизнесмена Адриан Митителу постепенно превръщат въпроса за наследството в правен лабиринт. През 2011-а неговият клуб е изваден от структурите на Румънската футболна федерация, а футболистите са освободени. Две години по-късно местната власт, подкрепена от спортното дружество, участва в създаването на нова футболна формация, която започва от второто ниво и още в първия си сезон печели промоция.

Това е днешният съперник на Левски

От другата страна остава проектът на Митителу, възстановен през 2017 година под името ФКУ Крайова 1948. Едните притежават правото да използват марката „Университатя Крайова“, другите се позовават на футболната приемственост след отделянето през 1991-а. Спорът за трофеите от периода 1948–1991 продължава да се разхожда между съдилищата, като решенията през годините неведнъж са били обжалвани или връщани за ново разглеждане. През юни 2025 година Върховният касационен съд на Румъния прие жалбата на Адриан Митителу и върна делото за повторно разглеждане, поради което историческият актив не може безусловно да бъде приписан на някоя от двете настоящи структури.

Затова е най-коректно да кажем следното: Университатя, който ще играе срещу Левски, е клубът, възстановил футболния отдел през 2013 година, законно използващ прочутото име и подкрепян от основната институционална структура в града. Той се представя като продължител на великата Щиинца, но пълното наследство на старата формация продължава да бъде предмет на съдебен спор. Сходството с българските и букурещките футболни войни е повече от очевидно.

Разцеплението преминава и през трибуните. Част от известните ултрас групировки от Северната трибуна застават зад сегашния елитен тим, докато фракциите от Южната подкрепят проекта на Митителу. Други избират неутралитет, защото отказват да приемат която и да е от двете страни като безспорен носител на старата идентичност. Така един от най-футболните градове в Румъния се оказва разкъсан от въпрос, на който дори съдът все още не е дал окончателен отговор.

Милионите зад шампиона: кой плаща сметката в Крайова?

Ако преди години Университатя разчиташе основно на славната си история, днес зад възхода на клуба стои един от сериозните румънски бизнесмени – Михай Ротару. Именно той постепенно превърна отбора в постоянен претендент за титлата, а през този сезон най-после стигна и до шампионския връх.

Любопитното е, че през последните месеци Ротару на практика концентрира почти цялата власт в клуба. Заедно със съпругата си Ирина-Александрина, която също официално влиза в акционерната структура чрез семейните компании, двамата вече контролират 95% от акциите на Университатя. Така първата дама на шампиона също се превърна в един от хората, които дърпат конците в Крайова.


Парите не идват от футбола. След като продава успешния си аграрен бизнес, Ротару насочва инвестициите си към соларни и вятърни паркове, а именно компаниите му в сектора на възобновяемата енергия днес осигуряват финансовата стабилност на клуба. Благодарение на този гръб Университатя може да си позволи милионни трансфери, национали и постоянна битка за титлата в Румъния.

Преди Букурещ да покори Европа, Крайова вече беше стигнала до небето

Независимо от юридическите спорове, славата на старата Университатя е безспорна. През сезон 1982/83 клубът се превръща в първия румънски представител, достигнал до полуфинал в европейски турнир. Това се случва преди великите международни успехи на Динамо (Букурещ) и Стяуа.

Походът за Купата на УЕФА започва с елиминирането на Фиорентина, в чийто състав тогава личат имената на Джанкарло Антоньони, Даниел Пасарела, Даниел Бертони, Джовани Гали и Даниеле Масаро. Следват Шамрок Роувърс, звездният Бордо на Еме Жаке с Ален Жирес, Жан Тигана, Мариус Трезор и Бернар Лакомб, а на четвъртфиналите пада Кайзерслаутерн.


Приказката приключва срещу Бенфика след две равенства. Илие Балач открива резултата в реванша чрез пряк свободен удар и кара десетки хиляди да повярват, че финалът е съвсем близо, но португалците изравняват и продължават благодарение на правилото за головете на чужд терен. Близо 50 000 зрители присъстват на онзи паметен двубой, а грохотът от трибуните продължава да отеква във футболните легенди на Олтения. Историческият Университатя има 60 срещи в европейските турнири до началото на 90-те години, като записва победи срещу съперници като Фиорентина, Лийдс, Кайзерслаутерн, Бордо, Реал Бетис, Олимпиакос, Монако и Галатасарай.

Това е великото минало, върху което сегашният клуб изгражда своята идентичност. Само че между спомените за „Крайова Максима“ и настоящата реалност има сериозна разлика.

Не е типичният евробоец

Модерният Университатя не може да се похвали със същата континентална тежест. След завръщането си сред водещите румънски клубове тимът често достига до Европа, но рядко оставя трайна следа. През 2017 година отпада с общ резултат 0:3 от Милан, а сезон по-късно се изправя срещу РБ Лайпциг и губи с 2:4. Това са напълно обясними елиминации срещу съперници от друга категория.

Има обаче и далеч по-неприятни страници. Локомотив (Тбилиси) побеждава румънците с 2:1 през 2020 година, а сезон по-късно албанският Лачи ги отстранява без дори да допусне гол. Марибор също спира Крайова, въпреки победата на румънска земя, а Апоел (Беер Шева) печели плейофа за Лигата на конференциите след изпълнение на дузпи. Същият израелски клуб, който Левски елиминира в две различни европейски кампании.


Последният сезон обаче промени картината. Университатя най-сетне стигна до основната фаза на Лигата на конференциите, след като отстрани Сараево, Спартак (Търнава) и Истанбул Башакшехир. В същинската част записа престижни победи над Рапид (Виена) и Майнц, но загуби от Ракув, Спарта (Прага) и АЕК (Атина), а срещу арменския Ноа завърши наравно.

Следователно пред Левски не стои клуб без европейски опит, но и не говорим за машина, която преминава през квалификациите по навик. Румънците са способни да изиграят впечатляващ мач пред своя публика, след което да се препънат срещу далеч по-скромен опонент. Имат качество, настроение и силна домакинска среда, но не притежават онази континентална рутина, която да оправдава прекомерен респект.

Стадионът, за който можем само да завиждаме

Ако има поле, на което категорично отстъпваме на румънците, това е футболната инфраструктура. „Йон Облеменко“ е нагледното доказателство колко далеч може да стигне един град, когато има воля, визия и нормално отношение към най-популярния спорт.

Новото съоръжение отваря врати през 2017 година, разполага с малко над 30 000 места и струва приблизително 52 милиона евро. Архитектурната му форма е вдъхновена от произведението „Яйцето“ на световноизвестния скулптор Константин Брънкуш, роден именно в областта Олтения. Арената е категория 4 на УЕФА, трибуните са изцяло покрити, теренът е хибриден и разполага със системи за отопление, напояване, дренаж и вентилация. В комплекса има тренировъчни и възстановителни помещения, зона за настаняване на спортисти и всички удобства, необходими за голям международен мач.


Имал съм възможност да видя „Йон Облеменко“ със собствените си очи и впечатлението е още по-силно, отколкото на снимки. Стадионът не просто изглежда модерен. Той създава усещането, че футболът е важна част от живота на града. Това е дом, който дава самочувствие на домакините и превръща всяка голяма вечер в истински спектакъл.

Публиката също не бива да бъде подценявана. Университатя е сред най-подкрепяните отбори в страната, а влиянието му се разпростира върху цялата област Олтения. Феновете са темпераментни, шумни и далеч не безобидни, когато срещата придобие емоционален заряд. На реванша левскарите ще попаднат в една от най-горещите атмосфери в румънския футбол. Това обаче е предизвикателство, което би трябвало да мотивира, а не да плаши отбор, претендиращ, че отново изгражда европейски характер.

Съставът е малко по-скъп от този на Левски, но цифрите могат да заблуждават

Според актуалната оценка на Transfermarkt отборът на Крайова струва с по-малко от един милион евро повече от този на Левски. Разлика, която на практика е незначителна. Трябва да отчетем и факта, че румънските футболисти традиционно се котират по-високо от българските, защото местният пазар осъществява повече и по-скъпи сделки към Западна Европа. Понякога тази тенденция напомпва индивидуалните оценки далеч над реално показаното на терена.

На вратата вече е Ръзван Сава, закупен от Удинезе за 2,5 милиона евро. Високият 197 сантиметра страж е преминал през школите на Ювентус и Торино, преди да се утвърди в ЧФР Клуж и да стигне до Серия „А“. Завръщането му в Румъния е ясен знак за амбициите на шампиона, макар че в първия кръг срещу Витебск треньорският щаб все още заложи на друг избор.

Пред него най-сериозно внимание заслужава украинецът Олександър Романчук. Централният защитник е висок, силен във въздуха, способен да изнася топката и вече стигна до националния тим на Украйна. В първите два европейски мача за сезона се отчете с две асистенции, което показва колко важен може да бъде и при статичните положения.



До него често действа Адриан Рус, който има 23 срещи и два гола за Румъния. Преминал е през унгарския футбол, Пиза и Пафос, притежава достатъчно международен опит и може да бъде използван както в сърцето на отбраната, така и вдясно или пред защитната линия. Капитанът Никушор Банку пък е истинската клубна институция. Той е в Крайова от 2014 година, има над 50 мача за националния отбор и именно неговият гол сложи точката срещу Витебск. Вече е на 33, но продължава да съчетава лидерство, техника и постоянни включвания по левия фланг.

В центъра Крайова разполага с впечатляващо разнообразие. Грузинецът Анзор Меквабишвили е дребен, подвижен и агресивен дефанзивен халф с над 30 мача за националния си тим. Тудор Бълуца носи ръст, физика и сериозна визитка, преминала през Брайтън, Динамо (Киев), АДО Ден Хааг и Фарул. Александру Крецу е опитният войник, който може да затваря мачове и да действа на няколко позиции, докато Александру Чикълдъу е човекът, способен да промени ритъма с едно докосване.

Именно Чикълдъу е сред най-разпознаваемите имена в състава. Университатя го продаде на Галатасарай за 6,5 милиона евро през 2021 година, а след периоди в Турция и Обединените арабски емирства плеймейкърът се завърна в Крайова. Има 39 мача и четири попадения за Румъния, притежава отличен удар и умее да намира пространства около наказателното поле. Ако Левски му позволи да вдига глава и да разпределя спокойно, неприятностите са гарантирани.

Най-скъпият играч е крилото Щефан Байарам, оценяван на пет милиона евро. Той е бърз, техничен, директен и вече достатъчно опитен, въпреки че е само на 23 години. Румънците го смятат за следващата си голяма продажба, а интересът около него не е случаен. Карлос Мора от Коста Рика също добавя скорост и непредвидимост по фланга.

В атака Филипе Коелю има няколко различни решения. Асад Ал-Хамлауи е роден в Швеция, представлява Палестина и започна квалификациите с два гола срещу Витебск. Притежава необходимата физика за централен нападател, но може да се изтегля и по десния фланг. За него Крайова плати около един милион евро на Шльонск (Вроцлав).

Стивън Нсимба е по-подвижният вариант. Французинът има 15 гола и седем асистенции в 48 участия за румънския клуб, а още в началото на новия сезон се разписа както в Шампионската лига, така и за Суперкупата. Симон Елисор и Мондей Етим допълват сериозна конкуренция, която позволява на треньора да променя профила на нападението според развитието на срещата.

Филипе Коелю обича риска и офанзивния футбол

Начело на Крайова е 45-годишният португалец Филипе Коелю. Името му не е сред най-популярните в европейския футбол, но биографията му е интересна. Работил е като помощник на Пауло Бенто в националните отбори на Южна Корея и Обединените арабски емирства, а като старши треньор е водил Лейшоеш, Каза Пиа, Вилафранкензе и други състави от по-ниските португалски дивизии.


Назначението в Университатя е първата му работа като основен наставник на клуб от елитно първенство. Бившите му футболисти го описват като модерен специалист, който настоява атаките да започват още от вратаря, държи на владението и предпочита хора с характер, които не се страхуват да получават топката под напрежение.

„Обича офанзивния футбол и риска“ е най-краткото описание на неговата философия. В предишни периоди е използвал 4-3-3, но разполага с достатъчно универсални играчи, за да преминава към три централни защитници или по-компактна структура в средата. Това подсказва, че Веласкес ще води своеобразен тактически шах с треньор, който също не се страхува от нестандартни решения.

Сериозен съперник, но не и по-голям от Левски

Университатя има почти всичко, което един модерен източноевропейски клуб може да желае. Богат собственик, стадион красавец, темпераментни привърженици, национални състезатели, милионни попълнения и самочувствието на действащ шампион. Историята му е пропита с романтика, макар настоящата структура да продължава да води съдебни битки за правото да притежава изцяло тази слава.


Северните ни съседи може и да са ни изпреварили с магистрали, стадиони и футболни бюджети. В следващите два мача обаче ще има значение единствено кой ще прояви повече характер, дисциплина и хладнокръвие. Университатя заслужава уважение, но не и страх. Нека в Румъния се чувстват фаворити, ако това им носи спокойствие.

Левски вече показа, че най-добре се чувства именно когато трябва да разбива предварителни прогнози.