Източник на снимката: nullЛевски едва не изпада след гостуване в Естония през 1936 година
Текст на Теодор Борисов
- 25/09/2026
Домакинството на националния ни отбор на Естония на 29 септември връща спомени за предишните ни сблъсъци с балтийската република. През 2003 г. нулевото равенство в Талин бе последвано от интервю на репортерката на БНТ Антония Близнакова с Красимир Балъков, започнато на немски от същисания от последния си мач с фланелката на представителния ни отбор играч. Срещата на 9 февруари 2011 г. в турския курорт Белек пък е изтрита от аналите, тъй като и четирите гола за крайното 2:2 идват след доста дискусионни дузпи. Колкото и да е странно на мнозина, първият футболен сблъсък между двете страни датира от далечната 1936 г., когато Левски гостува в Талин като част от мащабно за времето си турне, за което ще ви разкажем в следващите редове.
В средата на 30-те години шампионът на България се определя на базата на двубои на директни елиминации между победителите в първенствата на отделните спортни области. Шампионатът в столичната Първа дивизия се оспорва от 8 отбора, като през 1935 г. той бива спечелен от Спортклуб, впоследствие триумфирал и в националната надпревара. Началото на сезон 1935-36 бива белязано от търкания между ръководния спортен орган БНСФ (Българска национална спортна федерация) и редица клубове като шампиона Спортклуб, Славия и АС 23. Те самоволно напускат организацията и създават алтернативна такава с добре познато днес име – Български футболен съюз. Новото статукво е признато чак през март 1936 г., което означава, че поради липса на време ще се играе само по един мач между столичните тимове. Принудителната пауза спомага обстановката в Левски да се изостри поради борбата за власт между неговите ръководители и определяната като незадоволителна работа на австрийския треньор Рудолф Льовенфелд. В този момент клубното ръководство се съгласява на авантюристичен за времето си ход – 22-дневно турне в Северна Европа. То включва мачове в тогавашна Румъния, Германия, Литва, Естония и Полша. Правим това уточнение, защото реално то включва още градове от територията на днешна Русия (Калининград, тогава Кьонигсберг) и Украйна (Лвив, тогава Лвов). Преди да заминат, „сините“ молят останалите столични отбора да им услужат с играчи за тяхното пътуване, но тъй като по време на воаяжа им се играят двубои от шампионата на столицата това им е отказано. Турнето, започнало на 21 май, върви повече от успешно – победа с 4:1 в Браила, 5:1 в Кьонигсберг, поражение с 1:2 в Тилзит, 1:1 в Елбинг (днес полския град Елблонг), 2:1 срещу сборния отбор на Ковно (днес Каунас) и 2:3 от националния отбор на Литва. В приповдигнато настроение на 9 юни водената от Иван Радоев – Баба Рада българска делегация пристига в Естония. Преди да стигнем до мачовете в Ревал (днешен Талин), нека кажем няколко думи за техните съперници.
Балтийската страна се запознава с футбола в първото десетилетие на XX век под влияние на английските моряци на пристанището на естонската столица и напредва с бързи темпове. На 2 пъти е спечелена Балтийската купа, а през 1924 г. естонците взимат участие във футболния турнир на олимпийските игри в Париж, където губят с 0:1 от САЩ. Достатъчно е да споменем, че през 1939 г. страната е класирана на 15-о място в ранглистата за национални отбори на швейцарския вестник „Шпорт“ (за сравнение, България е 19-а). В Естония гостуват тимове от Унгария, Испания, Австрия, Франция, а още през сезон 1928-29 Арнолд Пихлак заиграва професионално футбол в Аустрия Виена. Самите местни играчи показват сериозни умения и извън терена – когато през 1933 г. Балтийската купа се разпада поради организационни неуредици националите на страната вилнеят из локалите на Каунас и се бият с местните жители. В резултат на това петима биват арестувани, а спорът между двете страни трябва да бъде решава с посредничеството на Шведската футболна федерация.
За гостуването на българския тим се разбира на 3 юни, а в броя си от следващия ден вестник “Päewaleht” („Ежедневник“) прави надъхваща реклама на гостуващия отбор. „Левски всъщност е българският национален отбор, а България стана балкански шампион през миналата година. Това наистина говори много за игровите им умения. Това, което обаче е още по-показателно е, че миналата година те започнаха футболни отношения с Германия и в първия по рода си немско-български футболен мач, проведен в София, България спечели с 2:0! (б.а. става въпрос за Б формацията на Бундестима) Разбира се, това не даде мира на немците и вторият мач се проведе в Лайпциг през есента и тогава най-добрият немски отбор успя да получи реванш, макар и само 4:2. Левски е наистина повече от просто гръбнакът на българския национален отбор. Това е най-силният отбор, който нашата футболна публика е виждала в Талин тази година. Почти всеки футболен фен познава световноизвестния пражки Спарта. Левски игра с този отбор в Прага, а не в родния си град София, и стигна до 1:1. (б.а. въпросния мач се играе през 1932 г.) Освен това българите постигнаха редица добри резултати тези години в мачове срещу европейски клубни отбори.“ За двубоите от турнето „сините“ привличат Асен Пешев и Михаил Лозанов, по това време в Моравска Славия, а по-рано през сезона след престой в чужбина (съответно в Чехословакия и Унгария) се завръщат Асен Панчев и Радослав Мазников, което прави тима наистина боеспособен. Българската делегация в състав 18 души пристига на гарата в Талин, където е посрещната тържествено от представители на местната футболна федерация и българския консул Николай Вюрман-Хил. Всеки от играчите бива закичен с червено лале от излязла от тълпата дама, след което групата на Левски се отправя към своя хотел „Рим“. В репортажа си за банкета “Uus Eesti” отбелязва: „Тъмнокожите футболисти бяха много весели и пяха свои песни, всички от които тъжни и меланхолични. Малката чернокоса резерва Никола Димитров беше майстор на йодлер пеенето и можеше да трели с гласа си като някой истински тиролец. Българите си легнаха рано вчера, защото бяха уморени от дългото пътуване. Днес обаче те искат да бъдат още по-отпочинали и да дадат най-доброто от себе си.“
На 10 юни пръв съперник на „сините“ е 9-кратният шампион на страната Спорт. Неговата безспорна звезда е вратаря Евалд Типнер, чийто изяви в международните мачове са му печелили похвалата на почти всички водещи европейски издания в този период. За мача с българския тим поради негова контузия е взет стражът на Пухкекоду Едмунд Карп, който прави и невъзможното да спре противниковите нападатели. Още в 6-ата минута обаче той капитулира, след като Асен Пешев се възползва от подаване на Пенко Рафаилов и открива. Това кара домакините да се активизират и при една от атаките им в 22-ата минута вратарят Радослав Мазников изпуска топката и позволява на Георг Сиименсон да изравни. Умората от дългото пътуване започва да си казва думата след почивката – в 57-ата минута Елмар Валдмеес с глава извежда тима си напред. Левски успява да обърне чрез Янко Стоянов и Асен Панчев, но 3 минути преди края Борислав Габровски си вкарва автогол след центриране на Сиименсон – 3:3. „Синьо-белите от Спорт поднесоха изненада на „Кадриорг“ и с Божията помощ стигнаха до равенството. Българите имаха по-добър контрол, позициониране и скорост, но липсваха ударите към вратата. Когато топката стигаше до техен играч се „лепеше“ за крака му, а не отскачаше на няколко метра като при нашите“, пише “Päewaleht”. „Представянето на Левски не разочарова. Ехото от победите им в Германия не бе измамно. Играта на тима бе красива, ударите – отлични, подаванията – точни, а атаките - бързи“, добавя “Waba Maa” („Свободна земя“).
Съперник на „сините“ в двубоя на следващия ден е Естония. Не става дума обаче за националния отбор, а за неизменния шампион на страната от 1933 до 1939 г. Това обаче не пречи пресата да рекламира двубоя като мач между националните формации на двете страни. Близо 4000 зрители (рекорд за календарната година) стават свидетели на ударна начало за своите любимци. Още в 3-ата минута те са напред в резултата, а броени секунди правят 2:0 преди попадението на Валтер Мянг да бъде отменено поради засада. В 16-ата минута обаче Николай Линберг, който ще завърши годината като голмайстор на естонското първенство удвоява след грешка на българската отбрана и вратар. 10 минути по-късно играчите на Левски за пръв преодоляват Евалд Миксон чрез Стоянов и се оттеглят на почивката само с гол пасив. В 53-ата минута те изравняват след разбъркване при ъглов удар, а в 69-ата достигат до крайното 3:2 след отлично подаване на Панчев към Пешев.
След Естония турнето продължава в Лвов, където е претърпяна загуба от местния Погон, а планираните мачове в Литва и Финландия така и не се състоят. Връщайки се в България Левски трябва да понесе последствията за самоотлъчката си – ръководните футболни органи не само не отлага мачовете му със Славия, Шипка и Спортклуб, но дори присъжда служебни загуби в тях. Като цяло „сините“ имат само 2 точки от 5 мача и с оставащи два двубоя до края имат реален шанс да изпаднат от Първа софийска дивизия. Постигната е изключително трудна победа с 1:0 срещу България, на чиято врата пази Апостол Соколов, а категоричния успех с 6:1 над ФК 13 праща тима на 5-ото място. Турнето в Северна Европа обаче си остава без аналог в тогавашната история на клубния ни футбол, а през сезон 1936-37 Левски показва истинската си стойност и печели втората титла на държавен първенец в своята история.
В средата на 30-те години шампионът на България се определя на базата на двубои на директни елиминации между победителите в първенствата на отделните спортни области. Шампионатът в столичната Първа дивизия се оспорва от 8 отбора, като през 1935 г. той бива спечелен от Спортклуб, впоследствие триумфирал и в националната надпревара. Началото на сезон 1935-36 бива белязано от търкания между ръководния спортен орган БНСФ (Българска национална спортна федерация) и редица клубове като шампиона Спортклуб, Славия и АС 23. Те самоволно напускат организацията и създават алтернативна такава с добре познато днес име – Български футболен съюз. Новото статукво е признато чак през март 1936 г., което означава, че поради липса на време ще се играе само по един мач между столичните тимове. Принудителната пауза спомага обстановката в Левски да се изостри поради борбата за власт между неговите ръководители и определяната като незадоволителна работа на австрийския треньор Рудолф Льовенфелд. В този момент клубното ръководство се съгласява на авантюристичен за времето си ход – 22-дневно турне в Северна Европа. То включва мачове в тогавашна Румъния, Германия, Литва, Естония и Полша. Правим това уточнение, защото реално то включва още градове от територията на днешна Русия (Калининград, тогава Кьонигсберг) и Украйна (Лвив, тогава Лвов). Преди да заминат, „сините“ молят останалите столични отбора да им услужат с играчи за тяхното пътуване, но тъй като по време на воаяжа им се играят двубои от шампионата на столицата това им е отказано. Турнето, започнало на 21 май, върви повече от успешно – победа с 4:1 в Браила, 5:1 в Кьонигсберг, поражение с 1:2 в Тилзит, 1:1 в Елбинг (днес полския град Елблонг), 2:1 срещу сборния отбор на Ковно (днес Каунас) и 2:3 от националния отбор на Литва. В приповдигнато настроение на 9 юни водената от Иван Радоев – Баба Рада българска делегация пристига в Естония. Преди да стигнем до мачовете в Ревал (днешен Талин), нека кажем няколко думи за техните съперници.
Балтийската страна се запознава с футбола в първото десетилетие на XX век под влияние на английските моряци на пристанището на естонската столица и напредва с бързи темпове. На 2 пъти е спечелена Балтийската купа, а през 1924 г. естонците взимат участие във футболния турнир на олимпийските игри в Париж, където губят с 0:1 от САЩ. Достатъчно е да споменем, че през 1939 г. страната е класирана на 15-о място в ранглистата за национални отбори на швейцарския вестник „Шпорт“ (за сравнение, България е 19-а). В Естония гостуват тимове от Унгария, Испания, Австрия, Франция, а още през сезон 1928-29 Арнолд Пихлак заиграва професионално футбол в Аустрия Виена. Самите местни играчи показват сериозни умения и извън терена – когато през 1933 г. Балтийската купа се разпада поради организационни неуредици националите на страната вилнеят из локалите на Каунас и се бият с местните жители. В резултат на това петима биват арестувани, а спорът между двете страни трябва да бъде решава с посредничеството на Шведската футболна федерация.
За гостуването на българския тим се разбира на 3 юни, а в броя си от следващия ден вестник “Päewaleht” („Ежедневник“) прави надъхваща реклама на гостуващия отбор. „Левски всъщност е българският национален отбор, а България стана балкански шампион през миналата година. Това наистина говори много за игровите им умения. Това, което обаче е още по-показателно е, че миналата година те започнаха футболни отношения с Германия и в първия по рода си немско-български футболен мач, проведен в София, България спечели с 2:0! (б.а. става въпрос за Б формацията на Бундестима) Разбира се, това не даде мира на немците и вторият мач се проведе в Лайпциг през есента и тогава най-добрият немски отбор успя да получи реванш, макар и само 4:2. Левски е наистина повече от просто гръбнакът на българския национален отбор. Това е най-силният отбор, който нашата футболна публика е виждала в Талин тази година. Почти всеки футболен фен познава световноизвестния пражки Спарта. Левски игра с този отбор в Прага, а не в родния си град София, и стигна до 1:1. (б.а. въпросния мач се играе през 1932 г.) Освен това българите постигнаха редица добри резултати тези години в мачове срещу европейски клубни отбори.“ За двубоите от турнето „сините“ привличат Асен Пешев и Михаил Лозанов, по това време в Моравска Славия, а по-рано през сезона след престой в чужбина (съответно в Чехословакия и Унгария) се завръщат Асен Панчев и Радослав Мазников, което прави тима наистина боеспособен. Българската делегация в състав 18 души пристига на гарата в Талин, където е посрещната тържествено от представители на местната футболна федерация и българския консул Николай Вюрман-Хил. Всеки от играчите бива закичен с червено лале от излязла от тълпата дама, след което групата на Левски се отправя към своя хотел „Рим“. В репортажа си за банкета “Uus Eesti” отбелязва: „Тъмнокожите футболисти бяха много весели и пяха свои песни, всички от които тъжни и меланхолични. Малката чернокоса резерва Никола Димитров беше майстор на йодлер пеенето и можеше да трели с гласа си като някой истински тиролец. Българите си легнаха рано вчера, защото бяха уморени от дългото пътуване. Днес обаче те искат да бъдат още по-отпочинали и да дадат най-доброто от себе си.“
На 10 юни пръв съперник на „сините“ е 9-кратният шампион на страната Спорт. Неговата безспорна звезда е вратаря Евалд Типнер, чийто изяви в международните мачове са му печелили похвалата на почти всички водещи европейски издания в този период. За мача с българския тим поради негова контузия е взет стражът на Пухкекоду Едмунд Карп, който прави и невъзможното да спре противниковите нападатели. Още в 6-ата минута обаче той капитулира, след като Асен Пешев се възползва от подаване на Пенко Рафаилов и открива. Това кара домакините да се активизират и при една от атаките им в 22-ата минута вратарят Радослав Мазников изпуска топката и позволява на Георг Сиименсон да изравни. Умората от дългото пътуване започва да си казва думата след почивката – в 57-ата минута Елмар Валдмеес с глава извежда тима си напред. Левски успява да обърне чрез Янко Стоянов и Асен Панчев, но 3 минути преди края Борислав Габровски си вкарва автогол след центриране на Сиименсон – 3:3. „Синьо-белите от Спорт поднесоха изненада на „Кадриорг“ и с Божията помощ стигнаха до равенството. Българите имаха по-добър контрол, позициониране и скорост, но липсваха ударите към вратата. Когато топката стигаше до техен играч се „лепеше“ за крака му, а не отскачаше на няколко метра като при нашите“, пише “Päewaleht”. „Представянето на Левски не разочарова. Ехото от победите им в Германия не бе измамно. Играта на тима бе красива, ударите – отлични, подаванията – точни, а атаките - бързи“, добавя “Waba Maa” („Свободна земя“).
Съперник на „сините“ в двубоя на следващия ден е Естония. Не става дума обаче за националния отбор, а за неизменния шампион на страната от 1933 до 1939 г. Това обаче не пречи пресата да рекламира двубоя като мач между националните формации на двете страни. Близо 4000 зрители (рекорд за календарната година) стават свидетели на ударна начало за своите любимци. Още в 3-ата минута те са напред в резултата, а броени секунди правят 2:0 преди попадението на Валтер Мянг да бъде отменено поради засада. В 16-ата минута обаче Николай Линберг, който ще завърши годината като голмайстор на естонското първенство удвоява след грешка на българската отбрана и вратар. 10 минути по-късно играчите на Левски за пръв преодоляват Евалд Миксон чрез Стоянов и се оттеглят на почивката само с гол пасив. В 53-ата минута те изравняват след разбъркване при ъглов удар, а в 69-ата достигат до крайното 3:2 след отлично подаване на Панчев към Пешев.
След Естония турнето продължава в Лвов, където е претърпяна загуба от местния Погон, а планираните мачове в Литва и Финландия така и не се състоят. Връщайки се в България Левски трябва да понесе последствията за самоотлъчката си – ръководните футболни органи не само не отлага мачовете му със Славия, Шипка и Спортклуб, но дори присъжда служебни загуби в тях. Като цяло „сините“ имат само 2 точки от 5 мача и с оставащи два двубоя до края имат реален шанс да изпаднат от Първа софийска дивизия. Постигната е изключително трудна победа с 1:0 срещу България, на чиято врата пази Апостол Соколов, а категоричния успех с 6:1 над ФК 13 праща тима на 5-ото място. Турнето в Северна Европа обаче си остава без аналог в тогавашната история на клубния ни футбол, а през сезон 1936-37 Левски показва истинската си стойност и печели втората титла на държавен първенец в своята история.
