⚠️Левски да внимава! Mръсните номера на Лудогорец тепърва започват

Романтиката около „Герена“ този сезон не е плод на случайност. Левски посреща дербито от деветия кръг като лидер в класирането, с две точки преднина пред вечния хегемон Лудогорец. Тази крехка дистанция стана факт след драматичната победа с 2:1 над Локомотив (София), докато „орлите“ за пореден път бяха далеч от най-доброто си лице и се спасиха в последните секунди срещу Локомотив (Пловдив).

И най-големите скептици вече признават: Левски играе футбол, който по нищо не отстъпва на този на шампиона. Дали заслугата е на смелата селекция и методите на Хулио Веласкес или на регреса в Разград – дискусионно. Но фактите са неоспорими - в средата на септември имаме интрига, каквато от години липсваше в Първа лига. А при син успех в петък дистанцията може да набъбне на цели пет точки. Кажете ми кога за последно Лудогорец е бил в ролята на догонващ с подобно изоставане?

Разговор с мой близък приятел, заклет привърженик на ЦСКА, ме накара да се замисля. Той, макар и с "червено" сърце, не спести суперлативите си за сегашното лице на Левски. Но добави многозначително: „Сега ще усетите какво беше за ЦСКА през всичките тези години – тепърва започват теслите.“

И е прав.

Футболната война с Лудогорец няма да се води само на зеления килим. Истинският фронт ще бъде зад кулисите – онова пространство, в което разградчани са царували през последните 14 сезона. В последните години отношенията между двата клуба изглеждаха почти джентълменски – сделки с играчи, взаимни поздравления след успехи, уважение. Но бъдете сигурни – ако Левски дръпне с пет точки или остане на върха до зимата, тонът ще се промени рязко. Лудогорец не обича да дели сцената.

„Орлите“ искат шампионата само за себе си. Участието в квалификациите на Шампионската лига е жизненоважно – не толкова от спортна, колкото от финансова гледна точка. Системата е ясна: елиминация в Европа пак гарантира групи в Лига Европа или Лигата на конференциите, а това връзва целия бюджет. Именно затова доминацията е въпрос на оцеляване. И тогава се включват всички онези „тънкости“: удобни назначения на съдии, съперници, стимулирани да се хвърлят срещу „сините“, леки жестове от БФС – например отказ за чуждестранен рефер в ключов мач. А ако се наложи, на масата се изсипват и сериозни пари за селекция. За Левски трудното тепърва започва. Защото да атакуваш върха е вдъхновяващо, но да го задържиш срещу машина, която десетилетие е свикнала да печели с всички средства, е друго измерение.

И все пак – Лудогорец вече не прилича на страшилището от близкото минало. Силният на деня изглежда разколебан, на моменти уязвим и далеч от безапелационната си версия. Кога, ако не сега, статуквото може да бъде разбито? Дали от Левски или от друг – това е без значение за българския футбол. Важното е интригата да се върне, трибуните отново да кипят от емоция, а дори и самият Лудогорец да усети нуждата от рестарт.

Но ако „сините“ искат да вървят докрай, трябва да са готови за друго темпо на битката – не само на терена, но и извън него. Шампионският път е осеян не само с победи, а и с подмолни игри. Сега е моментът. Ако на „Герена“ искат да докажат, че романтиката може да се превърне в реалност, трябва да приемат, че голямото изпитание започва не в петък вечер, а на следващия ден – когато „орлите“ ще започнат да играят по техните си правила.