Източник на снимката: БФС🏴☠️Футболът ни умира, защото държавата не иска да живее
И с Бербатов щеше да е същото, не се самозалъгвайте!
- 08/09/2025
Националният ни отбор отново се превърна в посмешище! Две тежки загуби – по 0:3 от Испания и Грузия – показаха пълната ни безпомощност. Никой не е изненадан, но пак боли. Болката не е само в резултатите, а в това, че изглеждаме жалки и без никакво самочувствие на терена. Последна дупка на кавала сме и на Балканите, станахме за подигравка от комшиите дори...
И как реагираме? По стара българска традиция – започваме да се самоизяждаме. Едните искат оставката на Георги Иванов и БФС, другите на Илиан Илиев. А футболистите? Те са слаби и толкова си могат – затова никой не смее да ги пипне. Но вината не е само в един човек, било то президент или треньор. Вината е колективна.
Да започнем от БФС. Защо Гонзо е най-удобната мишена? Само защото не е симпатичен на половин България? Истината е, че ако Бербатов беше президент, днес щяхме да гледаме същите катастрофи и пак някой щеше да му иска оставката. Съюзът е затънал в зависимости – от Лудогорец, от букмейкърите, от политическите върхушки. И нека бъдем честни: кой може да се опълчи на „орлите“, когато те диктуват програмата, влияят върху съдиите и дърпат конците в комисиите? Кой ще тропне по масата на бетовете, които държат БФС живо с парите си? Никой. Защото едно телефонно обаждане от силните на деня е достатъчно федерацията да влезе „в засада“.
Не чакайте „ново начало“ върху пътека от герберчета. Това няма да е политическата промяна, от която се нуждаем. Истинското възраждане изисква рестарт на държавността – без зависими президенти на БФС, без олигарси, които искат да са шампиони вечно, без треньори, които се мислят за незаменими.
Академиите? Те не са фабрики за таланти, а касови апарати. Всеки квартален предприемач отваря школа за печалба, а не за развитие на деца. Треньори с по 800 лева заплата и диплома от НСА, които работят на принципа „ден да мине, друг да дойде“. После се чудим защо от тях излизат играчи без качества, които в националния отбор изглеждат като статисти.
И накрая – Илиан Илиев. Колкото и да се опитваме да сме деликатни, фактите са безмилостни. Под негово ръководство националите инкасираха тежки загуби една след друга (Северна Ирландия 0:5, Гърция 0:4, Грузия 0:3), а стилът на игра е трагичен. Той може да е пръв у нас "на село", но в Европа гащите лъснаха. Играчите му дори пеят химна без грам енергия, влизат на терена като тотални аутсайдери, а накрая виновни винаги са всички други, но не и той. Неслучайно вече няколко футболисти влизат в противоречия с него, а други тотално го отсвириха и отказват повиквателните...
Картината е ясна: Бербатов, Гонзо или Боби – все тая. Вината е обща, системата е прогнила. И това ще си го пишем ли, пишем...Изход няма, само надежда за някой фойерверк, който временно да отмести фокуса на вниманието от голямата картина. Но как искаме да имаме жив футбол, когато държавата ни просто е на командно дишане.
И как реагираме? По стара българска традиция – започваме да се самоизяждаме. Едните искат оставката на Георги Иванов и БФС, другите на Илиан Илиев. А футболистите? Те са слаби и толкова си могат – затова никой не смее да ги пипне. Но вината не е само в един човек, било то президент или треньор. Вината е колективна.
Да започнем от БФС. Защо Гонзо е най-удобната мишена? Само защото не е симпатичен на половин България? Истината е, че ако Бербатов беше президент, днес щяхме да гледаме същите катастрофи и пак някой щеше да му иска оставката. Съюзът е затънал в зависимости – от Лудогорец, от букмейкърите, от политическите върхушки. И нека бъдем честни: кой може да се опълчи на „орлите“, когато те диктуват програмата, влияят върху съдиите и дърпат конците в комисиите? Кой ще тропне по масата на бетовете, които държат БФС живо с парите си? Никой. Защото едно телефонно обаждане от силните на деня е достатъчно федерацията да влезе „в засада“.
Не чакайте „ново начало“ върху пътека от герберчета. Това няма да е политическата промяна, от която се нуждаем. Истинското възраждане изисква рестарт на държавността – без зависими президенти на БФС, без олигарси, които искат да са шампиони вечно, без треньори, които се мислят за незаменими.
Академиите? Те не са фабрики за таланти, а касови апарати. Всеки квартален предприемач отваря школа за печалба, а не за развитие на деца. Треньори с по 800 лева заплата и диплома от НСА, които работят на принципа „ден да мине, друг да дойде“. После се чудим защо от тях излизат играчи без качества, които в националния отбор изглеждат като статисти.
И накрая – Илиан Илиев. Колкото и да се опитваме да сме деликатни, фактите са безмилостни. Под негово ръководство националите инкасираха тежки загуби една след друга (Северна Ирландия 0:5, Гърция 0:4, Грузия 0:3), а стилът на игра е трагичен. Той може да е пръв у нас "на село", но в Европа гащите лъснаха. Играчите му дори пеят химна без грам енергия, влизат на терена като тотални аутсайдери, а накрая виновни винаги са всички други, но не и той. Неслучайно вече няколко футболисти влизат в противоречия с него, а други тотално го отсвириха и отказват повиквателните...
Картината е ясна: Бербатов, Гонзо или Боби – все тая. Вината е обща, системата е прогнила. И това ще си го пишем ли, пишем...Изход няма, само надежда за някой фойерверк, който временно да отмести фокуса на вниманието от голямата картина. Но как искаме да имаме жив футбол, когато държавата ни просто е на командно дишане.
