Десет точки преднина… и нито грам спокойствие

Понеделнишката вечер подари на левскарите емоция, която от години живее повече в спомените, отколкото в реалността. При това без отборът на Хулио Веласкес да е изиграл и минута, защото Ботев (Пловдив) победи Лудогорец с 2:1 и отвори дистанция от десет точки на върха – най-големият аванс на Левски на този етап от сезона от началото на хегемонията на разградчани. Подобна разлика в края на февруари неизбежно създава усещането, че чакането е към своя край и че онези 16 години без титла вече имат конкретен хоризонт.

Точно тук обаче започва най-трудната част.

Преднината има стойност, само ако бъде пренесена в плейофите. Там Левски няма да играе срещу отбори, които се борят за оцеляване или за място в осмицата, а срещу преки конкуренти в серия от директни сблъсъци, в които три точки за теб са три загубени за съперника. Два мача с Лудогорец, два с ЦСКА и почти сигурни два срещу ФК ЦСКА 1948 или Черно море, означават минимум шест срещи, в които дистанцията може да бъде стопена само за месец, ако не влезеш с достатъчен аванс.

Програмата до края на редовния сезон показва защо тази задача е всичко друго, но не и формалност.

Левски приема Локомотив (София), Локомотив (Пловдив), Черно море и Арда – отбори, които са тактически дисциплинирани, защитават се дълбоко и играят най-силните си мачове именно срещу фаворитите.

В същото време гостуванията са срещу Лудогорец в Разград, символично такова срещу ЦСКА в последния кръг, срещу Берое в Стара Загора, където Левски традиционно губи точки, и срещу Добруджа на Ясен Петров, която през пролетта играе с интензитет и самочувствие, напълно различни от есента. Това са четири визити, в които може да се случи всичко.

В подобна серия от мачове грешната стъпка не е изключение, а част от пътя. Разликата между шампион и претендент е в реакцията след нея. Този Левски вече показа, че може да отговаря със серия от победи след труден момент, което е може би най-важният аргумент, че отборът е израснал.

Натискът обаче вече е изцяло върху лидера. Лудогорец и ЦСКА ще играят с мисълта, че нямат какво да губят, докато за Левски всяка загубена точка ще се превръща в тема на седмицата. Това е психологическа ситуация, която българският футбол познава много добре и която има своето най-болезнено синьо измерение.

През сезон 2012/2013 Левски държеше титлата в ръцете си, но се стигна до 25 май и онова 1:1 със Славия след автогола на Димитър Везалов. Това е най-голямата пропиляна преднина в битка за титлата в клубната история и най-силното доказателство, че таблицата през пролетта не печели трофеи. Същият този клуб през 2005/2006 навакса седем точки пасив спрямо ЦСКА и стана шампион, което показва, че дистанциите са относителни, когато формата и психиката се променят.

Затова днешните десет точки са предимство само на хартия. Реалното им значение ще стане ясно в Разград, в Стара Загора и в дербито с ЦСКА.

Шансът пред този отбор е огромен, защото за първи път от години Левски не гони, а диктува темпото. Това обаче означава, че трябва да приеме ролята на фаворит като ежедневна отговорност – да печели мачовете, които „трябва“ да бъдат спечелени, да взима точки в най-трудните гостувания и да не допуска серия от колебания, каквито в миналото са обръщали цели първенства.

Титлата няма да дойде заради десетте точки. Тя ще дойде, ако този аванс бъде защитен в следващите осем мача.

И ако този Левски наистина е узрял за шампион, това ще се види не в дните на еуфория, а в първия момент, в който направи грешка – и в начина, по който ще отговори след нея.