Източник на снимката: nullБългария в олимпийските игри на Третия райх
Текст на Теодор Борисов
- 03/02/2026
През 2026-а се навършват 90 години от едни от най-дискусионните олимпийски игри в историята – тези в Гармиш-Партенкирхен и Берлин. Най-големият спортен форум в зимните и летните спортове изцяло преминава под знака на пропагандата на Третия райх, поради което резултатите, медалите и рекордите остават на втори план. В следващите редове ще ви разкажем за всички обстоятелства около българското участие на игрите в Германия, които впоследствие ще се окажат последните преди избухването на Втората световна война.
Когато Берлин бива избран за столица на летните игри през 1931 г., тогава все още Германия живее в епохата на т.нар. Ваймарска република. В основата на успешната реализация на тази кандидатура стоят Теодор Левалд и Карл Дийм, които преди това са част от организацията на несъстоялите се олимпийски игри през 1916 г., предвидени да се проведат отново в Берлин. Въпреки че Левалд е наполовина евреин, силните му позиции в МОК са причината той да застане начело на организационния комитет въпреки идването на националсоциалистите на власт и чак след края на игрите бива отстранен от ръководните си постове (официалната причина е пенсиониране). Сериозна роля в организацията на игрите има Министерството на пропагандата, което издава заповед за премахването на всички антисемитски лозунги и надписи от градовете домакини и въздържането от материали с подобен тон в пресата. Тиражът на новоиздадената книга на Лотар Тирала „Спорт и раса“ е прибран от книжарниците по време на тяхното времетраене, за да не може тя да бъде използвана като бъде използвана като аргумент в кампанията срещу провеждането им. Надпреварите в Берлин се превръщат в най--мащабното спортно събитие преди Втората световна война, за което спомага факта, че те са първите, предавани на живо по телевизия и радио. За това свидетелстват и данните, според които по време на игрите в немската столица пребивават близо 1200 журналисти, а аудиторията на радиопредаванията е 300 млн. души.
Българският спорт има своите връзки с германския още в началото на 30-те години, като основният мотор за тяхното развитие е споменатия вече Карл Дийм, посетил страната общо 7 пъти. Някои от тях са транзит във връзка с ролята му на консултант на турското правителство по спортните въпроси, но при други той прави инспекция на наличната материална база и дава своите препоръки. Поканата към него е отправен от дипломата Стефан Чапрашиков, който от 1929 г. е член на МОК, като за българина в международното олимпийско движение свидетелства факта, че участва в 5 сесии на организацията в този период. В този период Българският олимпийски комитет достига най-големия си разцвет, след като всички съществуващи спортни организации на територията на страната стават негови колективни членове (894 дружества с 105 498 души). На 21 април 1933 г. е утвърдена първата по рода си програма за олимпийска подготовка, за чието осъществяване са ангажирани сериозен брой деятели: Иван Сокачев е отговорник за стрелковия и ловен спорт, Павел Грозданов – за футбола, Иван Качев – за леката атлетика, майор Михаил Минчев – за конния спорт, Йосиф Буреш – за гимнастиката, Никола Гладнишки – за тежката атлетика, капитан Джендо Тодоров – за колоезденето, инж. Георги Даракчиев – за водния спорт, ротмистър Асен Лекарски – за фехтовката, Борис Алексиев – за бокса, Никола Нинов – за тениса, Тодор Стаевски – за кънки спорта, Борислав Йорданов – за ски спорта и Димитър Стойчев – за борбата.
Както обикновено основния проблем е свързан с финансирането на подготовката и пътните разходи на потенциалните участници, както разбираме от писмо на председателя на БОК ген. Велизар Лазаров от 21 януари 1936 г. В него се казва, че „с цел да се осъществи събирането на необходимите средства за подготовката на нашите олимпийци, след отказа на държавата да ни помогне (б.а. подчертаванията в текста са на автора на статията), Българския олимпийски комитет реши да уреди един спортен олимпийски ден, който ще съвпадне с предолимпийските състезания. За този ден, между другото, съветът реши да открие Първата българска спортна изложба, която ще има за задача освен събирането на приходи, но да покаже по един нагледен начин усилията [и] постигнатото до сега от организациите за телесно възпитание в България.“ Такива в крайна сметка са проведени и бива събрана сумата от 13 546 лв., която обаче е крайно недостатъчна. По въпроса с организираната екскурзия до Берлин той иска от министъра на народното просвещение Михаил Йовов да се позволи изискването на допълнителна такса от „поне 200 лв.“. Причините изглеждат болезнено актуални и в днешно време: „За Олимпиадата, освен ратници на родния спорт, ще има и твърде много желаещи да пътуват по разни други причини, изхождащи само от интереса – да използват облагите, улесненията и пр. благоприятни условия, каквито се създават специално за участниците на Олимпиадата. Тях не [ги] интересува благородното дело на родния спорт, за развитието на който организациите от Българския олимпийски комитет в продължение на десетки години са изразходвали толкова сили, средства и енергия ...“ Все пак ръководните фактори оказват подкрепа на спортистите, след като ги освобождават от плащане на такса за издаване на паспорти, а тези от тях, които са общински и държавни служители получават отпуск за подготовката си. Куриозното е, че най-големи постъпления БОК получава от цигарената фабрика от Хамбург „Филип Реемтсма“ – 20 000 марки. „Без тая помощ, при явно отрицателното отнасяне на всички публични власти у нас към нашето участие на Олимпиадата, това последното би било твърде проблематично“, заявяват ръководителите на българския спорт в книгата „Телесното възпитание в България“.
Първо по хронология е участието ни в зимните игри в Гармиш-Партенкирхен, провели се между 6 и 16 февруари. Делегацията ни там е скромна и включва ръководителя Димитър Ганев, капитанът Рашо Чипев , Асен Цанков, Христо Кочов, Рашо Жеков, Димитър Костов, Иван Ангелаков, Никола Димитров, Боян Димитров и Борислав Йорданов, като последния има и треньорски функции. Именно негово е и най-доброто ни класиране – 29-о място в спускането.
При летните игри в Берлин, провели се от 1 до 16 август, положението е малко по-различно. Групата ни наброява 94 души, като наши представители се включват в леката атлетика, колоезденето, спортната гимнастика, спортната стрелба, фехтовката и конния спорт. От тях най-добре се представят Любен Дойчев, който е 14-и в десетобоя и Борис Харалампиев – 37-и в маратона. В програмата като демонстративен спорт е включено безмоторното летене, където майор Георги Дреников и неговия саморъчно конструиран самолет „Албатрос“ са класирани трети. Освен спортистите в групата се включват и 29 юноши, които са част от организиран от домакините олимпийски младежки лагер, а народния състав „Българска китка“ с ръководител Борис Цонев печелят златен медал в културната програма за танцови състави. В съпровождащата спортните състезания надпревара в изкуствата също имаме представители – Дечко Узунов се включва с картините си „Композиция“ и „Зима в България“, а портрета на Теодор Левалд, дело на Никола Михайлов остава извън конкурсната програма.
За присъствието на държавния глава цар Борис III се говори и до днес, тъй като той присъства на церемонията по откриването и в запазените кадри се вижда, че макар и да е в непосредставена близост до Адолф Хитлер единствен от присъстващите не вдига ръка с характерния за епохата поздрав. Монархът прави посещение и на олимпийското село и изцяло влиза в ролята си на „върховен покровител на българския спорт“, както бива наричан в онази епоха.
Когато Берлин бива избран за столица на летните игри през 1931 г., тогава все още Германия живее в епохата на т.нар. Ваймарска република. В основата на успешната реализация на тази кандидатура стоят Теодор Левалд и Карл Дийм, които преди това са част от организацията на несъстоялите се олимпийски игри през 1916 г., предвидени да се проведат отново в Берлин. Въпреки че Левалд е наполовина евреин, силните му позиции в МОК са причината той да застане начело на организационния комитет въпреки идването на националсоциалистите на власт и чак след края на игрите бива отстранен от ръководните си постове (официалната причина е пенсиониране). Сериозна роля в организацията на игрите има Министерството на пропагандата, което издава заповед за премахването на всички антисемитски лозунги и надписи от градовете домакини и въздържането от материали с подобен тон в пресата. Тиражът на новоиздадената книга на Лотар Тирала „Спорт и раса“ е прибран от книжарниците по време на тяхното времетраене, за да не може тя да бъде използвана като бъде използвана като аргумент в кампанията срещу провеждането им. Надпреварите в Берлин се превръщат в най--мащабното спортно събитие преди Втората световна война, за което спомага факта, че те са първите, предавани на живо по телевизия и радио. За това свидетелстват и данните, според които по време на игрите в немската столица пребивават близо 1200 журналисти, а аудиторията на радиопредаванията е 300 млн. души.
Българският спорт има своите връзки с германския още в началото на 30-те години, като основният мотор за тяхното развитие е споменатия вече Карл Дийм, посетил страната общо 7 пъти. Някои от тях са транзит във връзка с ролята му на консултант на турското правителство по спортните въпроси, но при други той прави инспекция на наличната материална база и дава своите препоръки. Поканата към него е отправен от дипломата Стефан Чапрашиков, който от 1929 г. е член на МОК, като за българина в международното олимпийско движение свидетелства факта, че участва в 5 сесии на организацията в този период. В този период Българският олимпийски комитет достига най-големия си разцвет, след като всички съществуващи спортни организации на територията на страната стават негови колективни членове (894 дружества с 105 498 души). На 21 април 1933 г. е утвърдена първата по рода си програма за олимпийска подготовка, за чието осъществяване са ангажирани сериозен брой деятели: Иван Сокачев е отговорник за стрелковия и ловен спорт, Павел Грозданов – за футбола, Иван Качев – за леката атлетика, майор Михаил Минчев – за конния спорт, Йосиф Буреш – за гимнастиката, Никола Гладнишки – за тежката атлетика, капитан Джендо Тодоров – за колоезденето, инж. Георги Даракчиев – за водния спорт, ротмистър Асен Лекарски – за фехтовката, Борис Алексиев – за бокса, Никола Нинов – за тениса, Тодор Стаевски – за кънки спорта, Борислав Йорданов – за ски спорта и Димитър Стойчев – за борбата.
Както обикновено основния проблем е свързан с финансирането на подготовката и пътните разходи на потенциалните участници, както разбираме от писмо на председателя на БОК ген. Велизар Лазаров от 21 януари 1936 г. В него се казва, че „с цел да се осъществи събирането на необходимите средства за подготовката на нашите олимпийци, след отказа на държавата да ни помогне (б.а. подчертаванията в текста са на автора на статията), Българския олимпийски комитет реши да уреди един спортен олимпийски ден, който ще съвпадне с предолимпийските състезания. За този ден, между другото, съветът реши да открие Първата българска спортна изложба, която ще има за задача освен събирането на приходи, но да покаже по един нагледен начин усилията [и] постигнатото до сега от организациите за телесно възпитание в България.“ Такива в крайна сметка са проведени и бива събрана сумата от 13 546 лв., която обаче е крайно недостатъчна. По въпроса с организираната екскурзия до Берлин той иска от министъра на народното просвещение Михаил Йовов да се позволи изискването на допълнителна такса от „поне 200 лв.“. Причините изглеждат болезнено актуални и в днешно време: „За Олимпиадата, освен ратници на родния спорт, ще има и твърде много желаещи да пътуват по разни други причини, изхождащи само от интереса – да използват облагите, улесненията и пр. благоприятни условия, каквито се създават специално за участниците на Олимпиадата. Тях не [ги] интересува благородното дело на родния спорт, за развитието на който организациите от Българския олимпийски комитет в продължение на десетки години са изразходвали толкова сили, средства и енергия ...“ Все пак ръководните фактори оказват подкрепа на спортистите, след като ги освобождават от плащане на такса за издаване на паспорти, а тези от тях, които са общински и държавни служители получават отпуск за подготовката си. Куриозното е, че най-големи постъпления БОК получава от цигарената фабрика от Хамбург „Филип Реемтсма“ – 20 000 марки. „Без тая помощ, при явно отрицателното отнасяне на всички публични власти у нас към нашето участие на Олимпиадата, това последното би било твърде проблематично“, заявяват ръководителите на българския спорт в книгата „Телесното възпитание в България“.
Първо по хронология е участието ни в зимните игри в Гармиш-Партенкирхен, провели се между 6 и 16 февруари. Делегацията ни там е скромна и включва ръководителя Димитър Ганев, капитанът Рашо Чипев , Асен Цанков, Христо Кочов, Рашо Жеков, Димитър Костов, Иван Ангелаков, Никола Димитров, Боян Димитров и Борислав Йорданов, като последния има и треньорски функции. Именно негово е и най-доброто ни класиране – 29-о място в спускането.
При летните игри в Берлин, провели се от 1 до 16 август, положението е малко по-различно. Групата ни наброява 94 души, като наши представители се включват в леката атлетика, колоезденето, спортната гимнастика, спортната стрелба, фехтовката и конния спорт. От тях най-добре се представят Любен Дойчев, който е 14-и в десетобоя и Борис Харалампиев – 37-и в маратона. В програмата като демонстративен спорт е включено безмоторното летене, където майор Георги Дреников и неговия саморъчно конструиран самолет „Албатрос“ са класирани трети. Освен спортистите в групата се включват и 29 юноши, които са част от организиран от домакините олимпийски младежки лагер, а народния състав „Българска китка“ с ръководител Борис Цонев печелят златен медал в културната програма за танцови състави. В съпровождащата спортните състезания надпревара в изкуствата също имаме представители – Дечко Узунов се включва с картините си „Композиция“ и „Зима в България“, а портрета на Теодор Левалд, дело на Никола Михайлов остава извън конкурсната програма.
За присъствието на държавния глава цар Борис III се говори и до днес, тъй като той присъства на церемонията по откриването и в запазените кадри се вижда, че макар и да е в непосредставена близост до Адолф Хитлер единствен от присъстващите не вдига ръка с характерния за епохата поздрав. Монархът прави посещение и на олимпийското село и изцяло влиза в ролята си на „върховен покровител на българския спорт“, както бива наричан в онази епоха.
