Асен Митков мина през ада с характер и доказа защо е нужен на Левски

Асен Митков мина през много. Мина и през онзи ад на критиката, който във футбола може да те изгради, но може и да те пречупи и срине завинаги и никога да не се върнеш.

Да, той винаги е бил характер. Винаги е бил малко непукист още от юношеските си години - от онези момчета, които не се страхуват от топката, от отговорността, от по-големите. Но когато хиляди фенове и "фенове" скачат срещу теб и изразяват шумно недоволството си при всяка твоя грешка и те искат вън от отбора, горят ти снимка дори, тогава трябва да си много, много силен, за да продължиш напред и се върнеш по-силен.

Не е толкова просто. И със сигурност не е лесно.

Особено когато си юноша на клуба. Към своите очакванията винаги са по-големи, а търпението понякога е парадоксално по-малко. От тях се очаква не просто да бъдат добри футболисти. Очаква се да разбират какво е Левски, да носят тежестта на фланелката и едва ли не да бъдат готови за нея още от първия ден.



Асен Митков понесе всичко това. Имаше период, в който формата му не беше убедителна. Имаше грешки. Имаше слаби мачове. И критиките дойдоха с пълна сила. На моменти сякаш всяко негово отиграване беше поставено под лупа.

Но той остана. И от началото на този сезон виждаме един преобразен Асен Митков. Да, наред с прическата. Но много по-важната промяна е във футбола му.

Забелязва се все по-голяма увереност в отиграванията му. Намира точните позиции по терена, за да получава топката и да изостря атаките. Прави немалко ключови отигравания, най-вече с извеждащи подавания. Минимизирал е грешните пасове.

Има промяна и без топка. Агресивен е във фаза защита, печели дефанзивни единоборства, пресира и не се страхува да влиза в сблъсъци.

Показателни бяха дори включванията срещу Кайрат и АЕК. Получи само няколко минути, при това в едни от най-напрегнатите моменти за Левски в Европа, но успя почти веднага да направи отлични отигравания. Това говори за футболист, който вече не влиза на терена със страх да не сгреши. Влиза с желанието да направи нещо. Снощният мач срещу Спартак Варна пък бе на много високо ниво и феновете го аплодираха бурно.

И тук стигаме до Хулио Веласкес. Испанецът харесва Митков. Повярва му, дори когато почти никой не вярваше. А за един млад футболист понякога именно това е най-важното - да усеща доверието на човека, който всеки ден решава дали ще бъде на терена.

Вярата първо трябва да дойде от самия футболист. Но когато я получи и от треньора, когато знае, че една грешка няма да зачеркне всичко останало, тогава идва спокойствието. А когато има талант и работа, след него идва и представянето.

Неслучайно Веласкес каза: „Ще сме първите грешници, ако започнем да вдигаме или сваляме един играч. Това е част от футбола. Когато е трудно, трябва да покажеш устойчивост, а когато те хвалят - да не си вдигаш носа и да останеш балансиран.“

А за Митков беше още по-категоричен: „Асен е невероятно момче и човек, много трудолюбив. Като качества и характеристики е футболист, който много добре се вписва в нашите виждания. Премина през дълъг период и съм много доволен от устойчивостта, която показа.“

Точно устойчивостта е най-ценното в тази история. Защото Асен Митков вече разбра и двете лица на „Герена“. Усети как същите хора, които те аплодират, могат да бъдат безмилостни към теб. Разбра колко тежи тази фланелка не когато всичко върви, а когато нищо не ти се получава.

И не се скри. Сега аплодисментите отново идват. И тук Веласкес е прав - това е следващият тест. Да не полетиш прекалено високо, когато вчера си бил прекалено ниско.

Защото Асен Митков не е станал изведнъж друг футболист. Талантът си беше там. Характерът също. Просто след като мина през ада на критиката, натрупа онази увереност, че може да се справи с всичко и всички. Такъв Асен иска Левски.