Анатоли Нанков в ARENA подкаст: Неразказаните истории зад последния европейски пробив на ЦСКА

Анатоли Нанков е едно от онези „червени“ сърца, които феновете на ЦСКА ценят. Треньорът беше гост в ARENA подкаст, където в спокойна и откровена атмосфера си припомни първите си стъпки в ЦСКА, разказа за годините и работата си със Стойчо Младенов, както и коментира дали племенникът му Валентин Антов има шанс отново да облече червената фланелка.

Пред водещите Ангел Домусчиев и Марина Карачорова, Нанков говори и за най-тежките моменти в кариерата си, както и за паметния реванш срещу Виктория (Пилзен) - мач, белязан от сериозни изпитания и неочаквани препятствия.

Нанков даде позитивна оценка за първия мач на ЦСКА след подновяването на първенството. „За мача с Арда като първи двубой отборът на ЦСКА игра добре, особено първата част. До гола на Арда влязоха по-трудно, но след изравняването на Питас ЦСКА доминираше изцяло. Красиви попадения на Делова и Перейра – отлични изпълнения“, каза той.

След това специалистът се върна назад към началото на собствената си кариера. „Юноша съм на Дунав. На 19 години дойдох като войник в Славия, Иван Вуцов беше треньор и успя да ме привлече. Преди да се уволня преминах в ЦСКА – Димитър Пенев ме взе. Не започна добре кариерата ми, още първия мач си счупих крака и бях аут четири месеца. Лека-полека влязох и сбъднах детската си мечта“, сподели Нанков.

Тежките моменти обаче са неизменна част от пътя му. „В живота съм спокоен човек, но във футбола горя много. Имам характер да се боря. Още като тийнейджър минах през много здравословни проблеми – на 15 години скъсах менискус, на 17 се разболях от жълтеница. Седем месеца възстановяване. Първият ми мач за ЦСКА – счупен крак. До 20 години имам три години без игра. Много е трудно после да влезеш във форма“, разказа той.

Годините му със Стойчо Младенов остават ключови в професионалното му развитие. „Плътно със Стойчо бяхме доста години. Натрупах безценен опит. Изключителен професионалист – изискващ и отдаден изцяло на футбола. С времето свикваш с треньора, а явно съм изпълнявал това, което се е искало от мен“, каза Нанков.

Той коментира и офертата да се присъедини към ЦСКА 1948. „Не мога да коментирам решението на Стойчо Младенов. Мое решение беше да не приема. Не съжалявам. Не е сериозно да си треньор един месец в даден отбор. В чужбина това би предизвикало само смях“, заяви категорично бившият футболист.

Нанков си спомни и за един от най-болезнените периоди в историята на клуба – отнемането на лиценза. „Имахме страхотен отбор и селекция от българи и чужденци. Искахме да надградим, но за 700 хиляди ни отнеха лиценза. Имаше проблеми с парите и се пречеше на ЦСКА. Въпреки това футболистите намираха сили да побеждават, дори без да получават заплати“, сподели той.

По думите му дербитата с Левски винаги са били въпрос на характер. „Мачът с Левски се печели със сърце. Когато си мотивиран, подготвен и без страх – да се биеш докрай за ЦСКА.“

Нанков не пропусна да отправи и послание към младите футболисти. „Младите искат успех от днес за утре – бърза слава. Не става така“, подчерта той.

В края на разговора стана дума и за Валентин Антов и паметния реванш срещу Виктория Пилзен. „Не защото ми е племенник – Вальо е страхотно момче. Няма вариант да се върне в ЦСКА. Претърпя неприятна контузия, но вече е почти възстановен. Той изигра един от последните големи мачове в историята на ЦСКА – срещу Виктория Пилзен. Трима бяха с висока температура. Той каза: ‘Спокойно, ще играя’. Спал е два-три часа, след мача замина за Италия. Има характер и любов към клуба“, заяви Нанков в ARENA подкаст.

Може да гледате целия епизод тук: 👇👇👇