Игор Тиаго: България е част от моята еволюция, Лудогорец ме научи на много

В разгара на сезона, когато битката за „Златната обувка“ във Висшата лига навлиза в решителната си фаза, нападателят на Брентфорд Игор Тиаго се оказва в центъра на вниманието. В интервю за испанския вестник AS бразилецът говори откровено за пътя си към върха, за конкуренцията с Ерлинг Халанд и за всичко, което стои зад неговия пробив.

За широката публика името му може да звучи ново, но 24-годишният футболист вече се утвърждава като една от най-интересните фигури в английския елит. Със своите 21 гола той не просто прави впечатление, а директно се включва в битката за голмайсторския приз, изправяйки се рамо до рамо с норвежкия феномен.

Самият Тиаго не крие, че преживява най-силния период в кариерата си:

„Това, което преживявам, е сюрреалистично. Мога само да благодаря на Бог за този момент. Още от началото на сезона имах вътрешната увереност, че ще постигна добри числа тук. Винаги съм казвал в клуба, че ще вкарам 20 или повече гола във Висшата лига.“

В надпреварата за „Златната обувка“ той изостава само с едно попадение от върха, където се намира Ерлинг Халанд:

„Огромна гордост е да се боря за тази “Златна обувка” с Халанд. Той е човек, от когото се уча много, докато го гледам как играе. Опитвам се да усвоя максимално движенията му и начина, по който използва възможностите си.“

Брентфорд, въпреки ограничения си бюджет, е на прага на участие в европейските клубни турнири. Според нападателя силата на отбора идва от атмосферата в съблекалнята и липсата на напрежение извън терена.

Пробивът на Тиаго му носи и повиквателна за националния отбор на Бразилия - момент, който той определя като най-голямото постижение в живота си. Любопитното е, че научава новината по необичаен начин:

„В деня на повиквателната щяхме да играем срещу Уулвс… видях списъка на Анчелоти в тоалетната на стадиона! Трябваше да скрия емоцията си, защото отивах на мач, но за щастие всичко мина добре – бях повикан и дори вкарах гол за страната си.“

Той говори с уважение за атмосферата в „Селесао“ и за ролята на Карло Анчелоти:

„Още от първия момент ми вдъхна увереност. Атмосферата е невероятна. Играчите ме приеха много добре - Винисиус, Ендрик, Рафиня, Каземиро. Почувствах се като у дома си.“

Зад успехите му обаче стои тежка житейска история. На 13 години Тиаго губи баща си и е принуден да работи различни неща - от раздаване на листовки до строителство, за да помага на семейството си.

„Бих казал на онова момче в Бразилия, че цялата борба, цялата отдаденост и вяра си струваха. Че трябва да продължава да се учи и да работи, защото има още много какво да постигне.“

Нападателят не крие и трудните моменти извън терена, включително период на депресия, през който е преминал. Посланието му към младите е ясно - да се държат за семейството и вярата си, защото трудностите са част от пътя.

Първият му голям пробив идва с договора в Крузейро, когато успява да промени живота на най-близките си:

„С първата си заплата се обадих на майка ми и ѝ казах, че вече не трябва да работи. Взех я да живее с мен в Бело Оризонте.“

Европейската му история започва от България, където играе за Лудогорец - период, който самият той определя като ключов:

„България е част от моята еволюция в Европа. Лудогорец е клуб, който ме научи на много и ме превърна в играча, който съм днес. Те повярваха в моята работа и в моя потенциал. Това беше първата врата, която ми се отвори в Европа, и съм им безкрайно благодарен. Хората там са страхотни.“

С поглед към бъдещето, Тиаго не крие амбициите си - да бъде сред водещите нападатели в света и да стигне до световна титла с Бразилия.

„Мисля, че баща ми би бил много горд с мен. Със сигурност би плакал много, виждайки как променихме живота на семейството ни. Да мога да му доставя тази гордост е нещо, което много ме вълнува.“