Източник на снимката: startphoto.bgБонман: Лудогорец беше шестица от тотото, с Байерн всичко бе уточнено
Германският вратар разказа за пропадналия трансфер и контрастите в българския футбол
- 29/10/2026
Хендрик Бонман е бил на крачка от трансфер в Байерн Мюнхен през лятото на 2025 година. Вратарят на Лудогорец разкри пред SPORT1, че е постигнал договорка с германския гранд, но оставането на Свен Улрайх е затворило вратата пред него.
В обширното интервю стражът говори откровено и за причините да избере Разград, финансовите условия, очакванията към отбора и огромната разлика между европейските вечери и част от гостуванията в България.
„Интересът беше много конкретен. В крайна сметка не бях нужен. Свен Улрайх продължи и поднови договора си. А всъщност всичко между нас вече беше уточнено“, заяви Бонман за неосъществения трансфер.
Той призна, че самата възможност да попадне в Байерн е била голямо признание.
„Когато слухът се появи в медиите, осъзнах какъв ефект има и колко много съобщения получаваш изведнъж. Тогава разбираш, че Байерн не е обикновен клуб, а един от петте най-големи в света. Да тренираш ежедневно със звезди като Хари Кейн или Мануел Нойер би било връх в кариерата за всеки футболист“, каза германецът.
„Отписал съм тази възможност. Винаги казвам: шансът идва веднъж в живота. Може би ще дойде нещо друго. Всичко в живота си има смисъл“, добави той.
Пътят му до подобна възможност започва с тежко разочарование. След пет години в академията на Шалке Бонман е освободен, тъй като на 15 години е висок едва 1,71 метра.
„Когато в отбора до 17 години се събраха два набора, имаше по-добри вратари, а аз в онзи момент бях твърде нисък. Тогава ме отсяха. На 15 години си мислиш: „Добре, отсега нататък ще играя футбол само с приятели“. Но бързо се появи възможността в Рот-Вайс Есен. Днес съм висок 1,94 метра“, разказа стражът.
Следва престой в Борусия Дортмунд, където работи с Юрген Клоп и Томас Тухел. Двамата оставят различни, но трайни впечатления у него.
„Юрген Клоп беше точно такъв, какъвто си го представяте. Бащинска фигура, винаги готов за разговор и с невероятен усет за хората и ситуациите. Той наистина успява да те накара да минеш през огъня за него. Особено като млад играч бих направил всичко за него. Ако беше казал: „Сега ще оберем банка“, щях да го направя с него. Такъв е характерът му. Разбира се, не бива да забравяме, че и тактически е изключителен“, заяви Бонман.
За Тухел вратарят подчертава безкомпромисното внимание към детайлите.
„Тухел е абсолютен тактически специалист, фанатик на тема детайли. Всеки пас трябва да е точен, на тренировка топката трябва да се подаде на правилния крак. Той е буквално обсебен от перфекционизма. Може би понякога дразни с това и когато го слушаш шест пъти седмично, може да ти дойде до гуша. Но всеки играч, с когото съм говорил по-късно, е признавал: „Този човек наистина ме направи по-добър футболист“, обясни германецът.
Бонман отчита, че при избора си да премине в Мюнхен 1860 е бил воден повече от привързаността към традиционния клуб, отколкото от най-добрата спортна перспектива. Въпреки това не съжалява за наученото и приятелствата.
Решението да приеме предложението на Лудогорец през 2024 година е било далеч по-прагматично.
„Първо, перспективата да играя в европейски турнир. Второ, шансът да играя за шампион и сам да стана такъв. Да играеш на европейската сцена е най-великото нещо. Другият аспект беше чисто финансов. За мен това беше утопично предложение. Когато възможността да играеш за сериен шампион и да се покажеш на международната сцена се съчетае с такова заплащане, за моите стандарти това е като шестица от тотото“, призна той.
След спечеления златен дубъл вратарят забелязва, че успехите в Разград рядко предизвикват голяма еуфория.
„Може да се сравни малко с Байерн Мюнхен, но тук е още по-очевидно. Има повече гняв, когато не спечелиш. В Германия разбират, че е човешко да загубиш мач. В България това разбиране не е толкова голямо“, смята Бонман.
Контрастът между международните срещи и условията по българските стадиони също му прави силно впечатление.
„Разликата е толкова голяма, че едва мога да я опиша. В Лига Европа играеш на прекрасни стадиони, например в Андерлехт или срещу Лацио в Рим. В България повечето стадиони са наистина остарели. Някои не са ремонтирани от 60 години. На гостуванията понякога има само по 200 зрители. Терените също понякога са катастрофални“, сподели той.
Извън мачовете животът му в Разград е спокоен. Бонман има приятели сред съотборниците си, а ежедневието е подчинено основно на тренировките и пътуванията.
„Отборът ни е много международен, с около 17 националности. Имам добри приятели в отбора. Разград е много малък град и няма какво толкова да предложи. Обикновено имаме над 60 мача годишно“, разказа германецът.
Договорът му с Лудогорец е до лятото на 2027 година и той възнамерява да го изпълни. Усеща, че престоят в България е повишил статута му като футболист, но една мечта остава: да запише поне един мач в Бундеслигата.
В обширното интервю стражът говори откровено и за причините да избере Разград, финансовите условия, очакванията към отбора и огромната разлика между европейските вечери и част от гостуванията в България.
„Интересът беше много конкретен. В крайна сметка не бях нужен. Свен Улрайх продължи и поднови договора си. А всъщност всичко между нас вече беше уточнено“, заяви Бонман за неосъществения трансфер.
Той призна, че самата възможност да попадне в Байерн е била голямо признание.
„Когато слухът се появи в медиите, осъзнах какъв ефект има и колко много съобщения получаваш изведнъж. Тогава разбираш, че Байерн не е обикновен клуб, а един от петте най-големи в света. Да тренираш ежедневно със звезди като Хари Кейн или Мануел Нойер би било връх в кариерата за всеки футболист“, каза германецът.
„Отписал съм тази възможност. Винаги казвам: шансът идва веднъж в живота. Може би ще дойде нещо друго. Всичко в живота си има смисъл“, добави той.
Пътят му до подобна възможност започва с тежко разочарование. След пет години в академията на Шалке Бонман е освободен, тъй като на 15 години е висок едва 1,71 метра.
„Когато в отбора до 17 години се събраха два набора, имаше по-добри вратари, а аз в онзи момент бях твърде нисък. Тогава ме отсяха. На 15 години си мислиш: „Добре, отсега нататък ще играя футбол само с приятели“. Но бързо се появи възможността в Рот-Вайс Есен. Днес съм висок 1,94 метра“, разказа стражът.
Следва престой в Борусия Дортмунд, където работи с Юрген Клоп и Томас Тухел. Двамата оставят различни, но трайни впечатления у него.
„Юрген Клоп беше точно такъв, какъвто си го представяте. Бащинска фигура, винаги готов за разговор и с невероятен усет за хората и ситуациите. Той наистина успява да те накара да минеш през огъня за него. Особено като млад играч бих направил всичко за него. Ако беше казал: „Сега ще оберем банка“, щях да го направя с него. Такъв е характерът му. Разбира се, не бива да забравяме, че и тактически е изключителен“, заяви Бонман.
За Тухел вратарят подчертава безкомпромисното внимание към детайлите.
„Тухел е абсолютен тактически специалист, фанатик на тема детайли. Всеки пас трябва да е точен, на тренировка топката трябва да се подаде на правилния крак. Той е буквално обсебен от перфекционизма. Може би понякога дразни с това и когато го слушаш шест пъти седмично, може да ти дойде до гуша. Но всеки играч, с когото съм говорил по-късно, е признавал: „Този човек наистина ме направи по-добър футболист“, обясни германецът.
Бонман отчита, че при избора си да премине в Мюнхен 1860 е бил воден повече от привързаността към традиционния клуб, отколкото от най-добрата спортна перспектива. Въпреки това не съжалява за наученото и приятелствата.
Решението да приеме предложението на Лудогорец през 2024 година е било далеч по-прагматично.
„Първо, перспективата да играя в европейски турнир. Второ, шансът да играя за шампион и сам да стана такъв. Да играеш на европейската сцена е най-великото нещо. Другият аспект беше чисто финансов. За мен това беше утопично предложение. Когато възможността да играеш за сериен шампион и да се покажеш на международната сцена се съчетае с такова заплащане, за моите стандарти това е като шестица от тотото“, призна той.
След спечеления златен дубъл вратарят забелязва, че успехите в Разград рядко предизвикват голяма еуфория.
„Може да се сравни малко с Байерн Мюнхен, но тук е още по-очевидно. Има повече гняв, когато не спечелиш. В Германия разбират, че е човешко да загубиш мач. В България това разбиране не е толкова голямо“, смята Бонман.
Контрастът между международните срещи и условията по българските стадиони също му прави силно впечатление.
„Разликата е толкова голяма, че едва мога да я опиша. В Лига Европа играеш на прекрасни стадиони, например в Андерлехт или срещу Лацио в Рим. В България повечето стадиони са наистина остарели. Някои не са ремонтирани от 60 години. На гостуванията понякога има само по 200 зрители. Терените също понякога са катастрофални“, сподели той.
Извън мачовете животът му в Разград е спокоен. Бонман има приятели сред съотборниците си, а ежедневието е подчинено основно на тренировките и пътуванията.
„Отборът ни е много международен, с около 17 националности. Имам добри приятели в отбора. Разград е много малък град и няма какво толкова да предложи. Обикновено имаме над 60 мача годишно“, разказа германецът.
Договорът му с Лудогорец е до лятото на 2027 година и той възнамерява да го изпълни. Усеща, че престоят в България е повишил статута му като футболист, но една мечта остава: да запише поне един мач в Бундеслигата.
