Източник на снимката: cska.bg„Пепи, знам кой си, направи план за клуба“
Говори Петър Занев
- 18/08/2026
Петър Занев разказа любопитни подробности около начина, по който е получил предложението да се присъедини към ЦСКА. Бившият капитан на „червените“ се води координатор на Академия ЦСКА, макар че от септември 2025 г. реално изпълнява ръководни функции след напускането на Костадин Ангелов-Лаптопа. Занев разкри, че първоначално не е разговарял със собственика Валтер Папазки, а с тогавашния изпълнителен директор Радослав Златков.
В интервю пред „Код Спорт“ бившият национал призна, че е останал приятно изненадан от професионалния подход на клуба. От него било поискано не просто CV, а конкретен план за развитието на ЦСКА, представен под формата на презентация, върху която той работил около седмица.
Занев подчерта и ключовото значение на гарантираното участие в основната фаза на евротурнир още в първите седмици след откриването на новия стадион „Българска армия“.
“Европейското участие е изключително важно за ЦСКА, защото дава възможност на клуба да се покаже на голямата сцена, а на всеки футболист – да заяви качествата си. На фона на сериозните инвестиции на собственика в инфраструктурата, класирането за Европа е перфектната възможност ЦСКА да представи клуба в най-добрата му светлина”, започна Занев.
Наред с развитието на първия отбор обаче, в клуба вече са започнали сериозни промени, свързани с детско-юношеската школа.
„Това е ключовото за българския футбол и за развитието на младите състезатели. Най-важното е първо да създадем добра среда за нашите деца. Това означава да изградим добър обучителен процес. Собственикът изгражда най-модерната академия в България и, по мое мнение, на Балканите. Предпоставките нашите деца да стигат до първия отбор и, дай Боже, да се развиват в Западна Европа, са налице“, заяви той.
По думите му промените вече са започнали със селекцията.
„В ЦСКА трябва да са най-талантливите деца. В ЦСКА трябва да са най-добрите треньори. Трябва да са специалисти, които поставят акцент върху развитието на състезателите и разпознаването на игровите ситуации. В обучителния процес най-важно е да създадеш на детето необходимите навици и да го научиш да разпознава ситуациите. Така преходът към мъжкия футбол става много по-лесен“, обясни шефът в червената школа.
Академията на ЦСКА съвсем скоро трябва да бъде преместена в новата база в района на метростанция „Света Гора“, като официалното обявяване се очаква в близките дни.
„Метростанцията е на около 100 метра от академията. Това ще бъде изключително удобно за децата и техните родители, защото няма да се налага да прекарват време в трафика. Има много добра връзка с метрото и достъпът е лесен“, каза още той.
Какви обаче са проблемите в детско-юношеския футбол?
Според него един от основните проблеми в българския детско-юношески футбол е прекомерното значение, което се отдава на резултатите.
„Има нещо изключително важно – в развитието на един млад състезател шампионските титли никога не трябва да са на първо място. В България съм бил свидетел на случаи, в които телефонът на треньор на академия звъни на полувремето и първият въпрос е: „Какъв е резултатът?“.
Много по-важно е да се питаме как играят децата, надиграват ли се, справят ли се с указанията на треньора, възприемат ли това, което са работили през седмицата, и как се справят с емоциите. Това са важните въпроси, които изграждат един млад състезател. Резултатите ще дойдат впоследствие.“
Той даде и пример от собствената си практика.
„През 2012-ти набор спечелихме Купата на България. Всички се радваха, а аз бях най-тъжен. Защо? Защото на финала децата не играха така, както могат. Повлияха се от емоциите и от факта, че мачът е важен. Като качество нашият отбор беше много по-добър от съперника и можехме спокойно да спечелим с четири-пет гола разлика. Но това беше финал и децата не успяха да се справят с емоциите.“
Според него треньорите в школата трябва да получат спокойствие и подкрепа, за да могат да изпълняват правилно своята работа.
„За мен е изключително важно в детско-юношеския футбол първо треньорите да са спокойни, за да могат да работят. Много е лесно един треньор да спечели точка или три в даден мач, като затвори отбора в среден или нисък блок и играе на преходи. Да подсигурява с по един-двама състезатели, да не изнася топката, защото при изнасянето ще се допускат грешки.“
Той подчерта, че методиката на работа трябва да бъде зададена на клубно ниво, а треньорите да имат ясни изисквания и подкрепа.
„Проблемите са доста големи и всичко зависи от методиката, която клубът ще зададе на треньорите, от начина, по който иска клубът да изглежда, и от изискванията към специалистите. Най-важното е клубът да застане зад треньорите, защото те постоянно са подложени на коментари от родители.“
На въпрос кой му е предложил настоящата позиция в ЦСКА и дали се е срещал със собственика на клуба Валтер Папазки, той разказа интересна история около назначението си.
„С г-н Папазки не съм се срещал. Тогава изпълнителен директор беше г-н Златков. Между другото, това също е интересна история. Направихме среща. Човекът беше много възпитан и ерудиран. Даже ми стана странно, предвид българските стандарти.
Просто ми каза: „Пепи, знам кой си, знам каква е била твоята кариера, но изпрати CV-то си и направи един план за развитие на клуба като презентация със слайдове.“
Около една седмица писах на компютъра. Видях, че се подхожда доста професионално, и това ми хареса. Тогава усетих, че това е моето място за следващото ми развитие.“
Той коментира и притесненията, че подобен подход може да доведе до използване на чужди идеи, без човекът да получи възможност да ги реализира.
„Затова моето ноу-хау не го давам.“
В същото време специалистът признава, че именно професионалният подход му е направил добро впечатление.
„Тук е разковничето – на мен това ми харесва, защото никой не е женен за ЦСКА, докато е в ЦСКА или в който и да е друг отбор. Аз съм на мнение, че трябва да даваш най-доброто от себе си. Най-важното за моята позиция е какво аз ще направя за децата и какво ще им дам, а не какво някой друг ще вземе.“
Той засегна и характерната за българския футбол практика отношението към даден клуб да се променя в зависимост от това дали човек работи в него.
„Когато си в ЦСКА или в Левски, даваш всичко за клуба, а когато си извън клуба, само го критикуваш.“
„Е, това е патент“, бе коментарът му.
Завръщането му в ЦСКА като футболист през лятото на 2019 г. се превръща в един от най-емоционалните периоди в кариерата му. Той признава, че още от дете е бил привързан към „червените“, но никога не е говорил публично за това по време на активната си кариера.
„Това може би е един от най-добрите етапи в моята кариера, защото аз от дете съм си червен. Като бях осми-девети клас, съм идвал с различни фенклубове в София. Никога обаче не съм го споделял в интервюта, докато съм бил футболист, защото тогава има много мои колеги, които се заиграват с това нещо. Никога не го бях споделял или говорил.
Това беше сбъдване на една моя детска мечта като футболист, макар и на 34 години. Реално се прибрах от Русия на 34 и на 35 играех в ЦСКА. Гледах да бъда максимално полезен на клуба.“
Димитров подчертава, че за него особено важно е било да помага на младите футболисти в състава.
„Много важно беше за мен да съм максимално полезен на младите състезатели. Това е нещо, което аз самият изпитах като млад футболист, когато около мен имаше опитни играчи. Много се радвам, че на Малинов, Пламен Гълъбов и Вальо Антов – млади български състезатели, съм им бил полезен по една или друга форма, със съвети и напътствия.“
Периодът е белязан и от силни мачове в Европа, както и от достигането до Лига Европа.
„Имахме добри мачове, класиране в Лига Европа и силни двубои в Европа. За съжаление, заради COVID-19 не успяхме да усетим фенската еуфория. Стадионите бяха без зрители. Горчив спомен ми е загубеният финал от Локомотив Пловдив.
Но, слава на Бога, следващата година спечелихме Купата на България.“, припомни си Занев трофея, извоюван през 2021 г. срещу Арда.
В интервю пред „Код Спорт“ бившият национал призна, че е останал приятно изненадан от професионалния подход на клуба. От него било поискано не просто CV, а конкретен план за развитието на ЦСКА, представен под формата на презентация, върху която той работил около седмица.
Занев подчерта и ключовото значение на гарантираното участие в основната фаза на евротурнир още в първите седмици след откриването на новия стадион „Българска армия“.
“Европейското участие е изключително важно за ЦСКА, защото дава възможност на клуба да се покаже на голямата сцена, а на всеки футболист – да заяви качествата си. На фона на сериозните инвестиции на собственика в инфраструктурата, класирането за Европа е перфектната възможност ЦСКА да представи клуба в най-добрата му светлина”, започна Занев.
Наред с развитието на първия отбор обаче, в клуба вече са започнали сериозни промени, свързани с детско-юношеската школа.
„Това е ключовото за българския футбол и за развитието на младите състезатели. Най-важното е първо да създадем добра среда за нашите деца. Това означава да изградим добър обучителен процес. Собственикът изгражда най-модерната академия в България и, по мое мнение, на Балканите. Предпоставките нашите деца да стигат до първия отбор и, дай Боже, да се развиват в Западна Европа, са налице“, заяви той.
По думите му промените вече са започнали със селекцията.
„В ЦСКА трябва да са най-талантливите деца. В ЦСКА трябва да са най-добрите треньори. Трябва да са специалисти, които поставят акцент върху развитието на състезателите и разпознаването на игровите ситуации. В обучителния процес най-важно е да създадеш на детето необходимите навици и да го научиш да разпознава ситуациите. Така преходът към мъжкия футбол става много по-лесен“, обясни шефът в червената школа.
Академията на ЦСКА съвсем скоро трябва да бъде преместена в новата база в района на метростанция „Света Гора“, като официалното обявяване се очаква в близките дни.
„Метростанцията е на около 100 метра от академията. Това ще бъде изключително удобно за децата и техните родители, защото няма да се налага да прекарват време в трафика. Има много добра връзка с метрото и достъпът е лесен“, каза още той.
Какви обаче са проблемите в детско-юношеския футбол?
Според него един от основните проблеми в българския детско-юношески футбол е прекомерното значение, което се отдава на резултатите.
„Има нещо изключително важно – в развитието на един млад състезател шампионските титли никога не трябва да са на първо място. В България съм бил свидетел на случаи, в които телефонът на треньор на академия звъни на полувремето и първият въпрос е: „Какъв е резултатът?“.
Много по-важно е да се питаме как играят децата, надиграват ли се, справят ли се с указанията на треньора, възприемат ли това, което са работили през седмицата, и как се справят с емоциите. Това са важните въпроси, които изграждат един млад състезател. Резултатите ще дойдат впоследствие.“
Той даде и пример от собствената си практика.
„През 2012-ти набор спечелихме Купата на България. Всички се радваха, а аз бях най-тъжен. Защо? Защото на финала децата не играха така, както могат. Повлияха се от емоциите и от факта, че мачът е важен. Като качество нашият отбор беше много по-добър от съперника и можехме спокойно да спечелим с четири-пет гола разлика. Но това беше финал и децата не успяха да се справят с емоциите.“
Според него треньорите в школата трябва да получат спокойствие и подкрепа, за да могат да изпълняват правилно своята работа.
„За мен е изключително важно в детско-юношеския футбол първо треньорите да са спокойни, за да могат да работят. Много е лесно един треньор да спечели точка или три в даден мач, като затвори отбора в среден или нисък блок и играе на преходи. Да подсигурява с по един-двама състезатели, да не изнася топката, защото при изнасянето ще се допускат грешки.“
Той подчерта, че методиката на работа трябва да бъде зададена на клубно ниво, а треньорите да имат ясни изисквания и подкрепа.
„Проблемите са доста големи и всичко зависи от методиката, която клубът ще зададе на треньорите, от начина, по който иска клубът да изглежда, и от изискванията към специалистите. Най-важното е клубът да застане зад треньорите, защото те постоянно са подложени на коментари от родители.“
На въпрос кой му е предложил настоящата позиция в ЦСКА и дали се е срещал със собственика на клуба Валтер Папазки, той разказа интересна история около назначението си.
„С г-н Папазки не съм се срещал. Тогава изпълнителен директор беше г-н Златков. Между другото, това също е интересна история. Направихме среща. Човекът беше много възпитан и ерудиран. Даже ми стана странно, предвид българските стандарти.
Просто ми каза: „Пепи, знам кой си, знам каква е била твоята кариера, но изпрати CV-то си и направи един план за развитие на клуба като презентация със слайдове.“
Около една седмица писах на компютъра. Видях, че се подхожда доста професионално, и това ми хареса. Тогава усетих, че това е моето място за следващото ми развитие.“
Той коментира и притесненията, че подобен подход може да доведе до използване на чужди идеи, без човекът да получи възможност да ги реализира.
„Затова моето ноу-хау не го давам.“
В същото време специалистът признава, че именно професионалният подход му е направил добро впечатление.
„Тук е разковничето – на мен това ми харесва, защото никой не е женен за ЦСКА, докато е в ЦСКА или в който и да е друг отбор. Аз съм на мнение, че трябва да даваш най-доброто от себе си. Най-важното за моята позиция е какво аз ще направя за децата и какво ще им дам, а не какво някой друг ще вземе.“
Той засегна и характерната за българския футбол практика отношението към даден клуб да се променя в зависимост от това дали човек работи в него.
„Когато си в ЦСКА или в Левски, даваш всичко за клуба, а когато си извън клуба, само го критикуваш.“
„Е, това е патент“, бе коментарът му.
Завръщането му в ЦСКА като футболист през лятото на 2019 г. се превръща в един от най-емоционалните периоди в кариерата му. Той признава, че още от дете е бил привързан към „червените“, но никога не е говорил публично за това по време на активната си кариера.
„Това може би е един от най-добрите етапи в моята кариера, защото аз от дете съм си червен. Като бях осми-девети клас, съм идвал с различни фенклубове в София. Никога обаче не съм го споделял в интервюта, докато съм бил футболист, защото тогава има много мои колеги, които се заиграват с това нещо. Никога не го бях споделял или говорил.
Това беше сбъдване на една моя детска мечта като футболист, макар и на 34 години. Реално се прибрах от Русия на 34 и на 35 играех в ЦСКА. Гледах да бъда максимално полезен на клуба.“
Димитров подчертава, че за него особено важно е било да помага на младите футболисти в състава.
„Много важно беше за мен да съм максимално полезен на младите състезатели. Това е нещо, което аз самият изпитах като млад футболист, когато около мен имаше опитни играчи. Много се радвам, че на Малинов, Пламен Гълъбов и Вальо Антов – млади български състезатели, съм им бил полезен по една или друга форма, със съвети и напътствия.“
Периодът е белязан и от силни мачове в Европа, както и от достигането до Лига Европа.
„Имахме добри мачове, класиране в Лига Европа и силни двубои в Европа. За съжаление, заради COVID-19 не успяхме да усетим фенската еуфория. Стадионите бяха без зрители. Горчив спомен ми е загубеният финал от Локомотив Пловдив.
Но, слава на Бога, следващата година спечелихме Купата на България.“, припомни си Занев трофея, извоюван през 2021 г. срещу Арда.
