Източник на снимката: Фейсбук ЦСКА, така просто няма да стане!
Къде ви е футболът?
- 17/07/2026
ЦСКА елиминира Дери Сити в първия предварителен кръг на Лига Европа, след като го победи с 2:1 като гост и така общият резултат от двата мача е 5:3. Победното попадение бе автогол след рикошет и дойде в 108-ата минута, а срещата бе ходене по мъките, след като домакините поведоха, а скоро след това мачът бе спрян за около четвърт час заради напрежение между феновете. Спортният журналист Тодор Шабански направи анализ на видяното в своя подкаст в YouTube.
“Тези, които не са гледали мача, са си спестили доста нерви – нерви, които изхабиха всички привърженици на ЦСКА, наблюдавали този двубой. Това беше изключително напрегнат мач. Крайният резултат е добър, но това, което видяхме на терена, определено не беше.
Трябва да подчертая, че така просто няма да стане! Видяхме хаотичен, посредствен, невзрачен ЦСКА, който излезе от ситуацията като по чудо. Армейците се спасиха от ада в последните минути и отново трепереха до последния съдийски сигнал. Двубоят допълнително се изнерви и заради странични събития, които ще коментирам малко по-нататък в подкаста, но всичко по реда си.
Самият реванш беше направен от ЦСКА така, че да бъде изпълнен с драма и напрежение, вместо отборът да пристигне в Дери с комфортна преднина от три гола, например. Знаете какво се случи в края на мача в София. Същото беше на път да се повтори и в Дери Сити. Като цяло това беше първото европейско изпитание за Христо Янев като треньор. Да, крайният резултат за него е положителен, но мисля, че и самият той надали е доволен. И без да слушам изявленията му, мога да кажа – това не е ЦСКА.
Нека не си говорим, че тези мачове винаги са такива драми. Не е така. Не е така! Ако някой е доволен от това, което видя в Дери Сити, може би трябва отново да изгледа двубоя и да види как изглеждаше ЦСКА. Аз обаче ще се спра подробно и ще се мотивирам защо съм толкова критичен.
Христо Янев не изневери на себе си и започна по абсолютно същия начин, както в София – и като подредба, и като полеви играчи. Единствената разлика сред стартовите 11 беше присъствието на вратаря Евтимов на мястото на Лапухов, който не получи виза. Тук само отварям една скоба. Това с отсъствието на Лапухов и Ебонг е абсолютно безобразие от страна на институциите, които нямат никаква реакция. Същото важи и за УЕФА, която постоянно твърди, че спортът е над политиката, както и за футболния съюз, ако щете. Официалната позиция на ЦСКА беше само едно изказване на Бойко Величков на летището. Според мен трябваше да има много по-сериозна реакция, защото тук не става дума само дали отсъствието на тези футболисти е повлияло на резултата. Не можеш по този начин да ощетяваш един отбор и да допускаш намесата на политика в спорта. Затварям скобата.
Така ЦСКА направи само една промяна и излезе със същата схема – 4-4-2. Трябва да отбележа и екипите – за първи път ЦСКА излезе с черни фланелки, червени чорапи и червени гащета. Това е само като любопитен детайл. Иначе тимът отново започна без крила, с двама нападатели – Питас и Годой, и с този ромб в халфовата линия, в който постоянно се движеха трима футболисти. Това бяха Панайотов, Сенси и Соле. Жордао беше малко по-назад като опорен халф. Защитата беше абсолютно същата, която на два пъти се пропука в София – и то с изключително “евтини” голове. Всички коментираха това, но Христо Янев заложи на същия състав и си понесе всички негативи, които му се стовариха в този двубой. Причината е, че състоянието на отбранителния вал на ЦСКА вече не буди просто недоумение – то буди абсолютна тревога. ЦСКА се разпада в определени моменти от мача и не можеш да разбереш какво се случва. Така беше и в края на срещата. Не вярвам това да е само заради лоша физическа подготовка. По-скоро психологически отборът изведнъж дава инициативата на съперника.
Не вярвам и че Христо Янев се обръща към футболистите си и им казва да пазят резултата. Но подходът му за този мач – това искам дебело да подчертая – според мен не беше правилен. ЦСКА беше на косъм да отпадне и да запише един от най-големите резили в историята си. Не смятам, че съм краен, защото понякога наистина можеш да висиш на един гол. Христо Янев много пъти се е измъквал – виждали сме го и в турнирите за Купата, но понякога не се получава. И защо казвам това? Защото ЦСКА беше абсолютният фаворит срещу един много по-слаб съперник. Това си личи и по качеството на футболистите.
Погледнах трансферната стойност – титулярите на ЦСКА днес струваха около 11 милиона евро срещу около 2 милиона за Дери Сити. Погледнете и букмейкърите – коефициентът за победа на ЦСКА преди мача беше около 1.70, докато за Дери Сити – 3.70. Всичко показваше, че ЦСКА е абсолютният фаворит и трябваше да спечели този мач. Нека не е с лекота, но поне без подобно напрежение. А какво се получи?
Абсолютна драма, една битка, треперене. В един момент не знаеш дали гледаш ЦСКА или някаква случайно събрана група от футболисти. И тези 11 милиона евро са без трите нови попълнения, които са сред най-скъпите!
Тук идва моят въпрос – защо бяха привлечени тези футболисти, които сега влизат само за кратки периоди? Цварц, например, се появи едва в края. Същото важи и за Гбамен. След като виждаш, че в първия мач защитата ти е рехава, защо да не направиш някаква промяна? Поне с един от тези футболисти. В същото време се видя, че днес Сенси не беше това, което беше в София.
Не знам по каква причина, но ще се спра и на подхода на Христо Янев към този мач и към използването на футболистите му. Отново започна едно лежерно поведение. Изключвам първите пет минути.
Мачът за ЦСКА свърши след първите пет минути. Да, някой може да ме опонира, че ЦСКА е победил и победителите не се съдят. Тези минути бяха частта, в която ЦСКА можеше да реши спора за класиране. Отборът създаде няколко добри положения, но не успя да ги реализира. Петко Панайотов пропусна една от възможностите, след това имаше още една ситуация. И отново скоба – не може толкова безотговорно да изпускаш положения в толкова важен мач. Петко Панайотов пропусна още в първата минута, след това Питас в 18-ата. В 35-ата минута първо Годой, а след това отново Панайотов стигнаха до голови ситуации. В 40-ата минута пак Годой имаше възможност, а след това и Цварц в 78-ата минута. Това бяха реални голови положения.
Защо го казвам? Защото липсата на ефективност продължава да бъде един от големите проблеми на ЦСКА. В противен случай виждаме до какво води това. В София Дери Сити с две атаки вкара два гола. В реванша с две положения стигна до попадението, което изравни резултата и превърна мача в абсолютна драма. Още през първото полувреме домакините имаха три атаки – едната завърши с греда, а другите две също бяха опасни. Не мога да си обясня какво се случва със защитата на ЦСКА. Почти всяка атака на съперника се превръща в головo положение. Закъсняват ли защитниците? Нямат ли разбирателство помежду си? Не се ли подреждат правилно?
Върхът беше голът на Дери Сити. Как е възможно да допуснеш по абсолютно същия начин попадение, след като вече си видял какво се случи при втория гол на Дери в София? Отново дълга топка от около 40 метра. Това са три-четири секунди полет на топката. След това футболист на Дери Сити надскача играч на ЦСКА при аутлинията, връща топката назад и непокрит футболист я изпраща във вратата.
Добре, но как може да се спънеш отново в същата грешка? След това настъпи истински апокалипсис пред вратата на ЦСКА. Не знам как да го обясня. И говорим за отбор като Дери Сити, който, колкото и да уважаваме, е доста скромен съперник. Оттук нататък искам да споделя още нещо. Не знам каква е тази сага с Ето’о – отишъл, върнал се, не бил закъснял… Но тук говорим за професионални футболисти. Същото важи и за Брахими. Двамата бяха сред най-добрите играчи на ЦСКА през пролетта. В момента обаче клубът не може да разчита на тях от самото начало и ги използва като резерви. Ето’о влезе и освен този негов удар отдалеч – опит да изненада вратаря, излязъл напред – не показа почти нищо. Допусна три грешки една след друга. Нито е в мача, нито е в тренировъчния процес, нито е истински част от ритъма на ЦСКА в момента. А Брахими? Най-добрият футболист през пролетта. Контузия ли има? Проблем с подготовката ли? Какво се случва? Това вече е втора подготовка за Христо Янев. Всички чакаме този отбор да бъде сработен и да надгради. А какво се получава? Все по-зле и по-зле. Не ни хареса мачът в София, защото да – едно полувреме ЦСКА показа нещо, но след това през втората част видяхме какво се случи. А в Дери Сити нещата бяха просто трагични.
Според мен психологическият подход на Христо Янев към този мач не беше правилен. След тези първи няколко минути, в които ЦСКА очевидно наложи надмощие, необяснимо защо отборът не продължи по същия начин. Започнаха едни безкрайни подавания между централните защитници. Това го гледахме цяла година при Александър Томаш – безцелни разигравания, много подавания между бранителите и накрая един диагонален пас напред с надеждата нещо да се случи. Само че при тези изпратени напред топки статистиката също е показателна.
Диагоналните пасове бяха осем към левия фланг, един в центъра и само един вдясно. Отново лявата зона на ЦСКА беше много по-активна, което е логично, защото когато играеш без крила, фланговете ти зависят най-вече от крайните защитници. И тук отново ще отбележа – не виждат ли в ЦСКА как Пастор се превръща в новия Турицов?
Повече подавания назад, много опити за пробиви от негова страна, при които често го разминават, а трудно успява да елиминира съперник един на един. Дясната зона като цяло е проблем. Погледнете днешния мач – с изключение на центрирането, от което падна голът на Дери Сити, почти всички опасни атаки на домакините идваха отляво. А това се случва при положение, че Пастор много по-рядко се включва в предни позиции в сравнение с Мартино. След като вече имаш привлечен футболист – Уору, национал на Бенин от Ботев Враца, защо да не му дадеш шанс? След като видя какво се случи в първия мач, не виждам причина Пастор всеки двубой да получава доверие, докато всички чакаме и чакаме той да направи някакъв скок в представянето си. Нека в щаба на ЦСКА изгледат отново мача и да видят какво представляваше дясната зона в защитата на отбора, особено в края, когато Дери Сити си разиграваше както поиска. Домакините правеха каквото искат, а ЦСКА губеше първата топка в почти всяка важна ситуация. Нямаше борбеност, нямаше агресия. ЦСКА губеше и втората топка. Като цяло това беше един изключително невзрачен, а бих казал и безумен мач на червените. Вместо ЦСКА да започне с надмощие, да търси ранен гол и да си улесни задачата, видяхме безкрайни подавания между централните защитници и изритани топки напред. Също така е хубаво вратарят ти да участва в играта.
Това с вратаря, който излиза напред – днес Евтимов, преди това Лапухов – има своите плюсове. По този начин се създава допълнително числено предимство, особено при излизане от дълбока преса. Но когато непрекъснато играеш с вратаря, няма как да създаваш опасности и да вкарваш голове. Днес много рядко видяхме бързи преходи, разсичащи подавания и пасове в дълбочина. Такива ситуации имаше едва в края, когато Дери Сити излезе по-напред и остави пространства. Тогава Сенси и още няколко футболисти опитаха подобни извеждащи подавания. Всичко останало беше едно бавно темпо, безкрайни разигравания, а в защита не знам на какво се разчиташе. И това при положение, че ЦСКА вече знаеше как се разви първият мач и би трябвало да очаква подобен сценарий и във втория. А точно това се случи.
Не мога да си обясня как, при положение че мачът изобщо не вървеше, а първото полувреме беше безумно слабо – наистина безумно слабо – ЦСКА не направи промени. Червените просто си играха с огъня. Не се опариха, но се видя, че Дери Сити имаше три атаки и трите бяха опасни. Не може всяка атака на съперника да води до голово положение. И въпреки всичко на почивката нямаше никакви смени. Защо? По-късно се случи и това, което вече можеше да се очаква – изравнителният гол, при това по абсолютно същия начин. След това всичко отиде в посока спасяване на резила.
На всичко отгоре дойде и прекъсването на мача за около четвърт час – точно в момент, когато срещата се решаваше.
Впоследствие видяхме, че привържениците са били разположени без буферна зона – нещо напълно недопустимо, което е изцяло в отговорността на организаторите. Нямаше и достатъчно полицейско присъствие. Не може да допускаш подобен мач без буферна зона между агитките. През деня всички разказваха как феновете се прегръщали, вървели заедно, хапвали и се забавлявали с привържениците на Дери Сити. Но нека бъдем реалисти. Аз съм бил в Дери Сити преди 17 години и знам какъв характер имат хората в Северна Ирландия. Това са емоционални привърженици, които лесно могат да бъдат провокирани. Не случайно там има исторически разделения и напрежение. Когато оставиш феновете на двата отбора през една седалка, без никаква буферна зона, е напълно нормално след гол на Дери Сити някой да стане и да започне да се подиграва, а отсреща да има реакция от привържениците на ЦСКА. Така че според мен вината е основно на организаторите, които не са осигурили необходимите условия и не са имали достатъчно полиция на място. Кой кого е провокирал, вече е отделен въпрос. Слава Богу, че не се стигна до пълно прекратяване на мача, защото това щеше да бъде допълнително масло в огъня. Особено в момент, когато ЦСКА прави сериозни инвестиции и всичко е насочено към бъдещето. Според мен са нужни и по-сериозни мерки в европейските турнири при подобни ситуации.
Другото, което ми направи впечатление, беше периодът преди гола на Питас. Преди ЦСКА да изравни, имаше около 15 минути, в които топката почти не излизаше от наказателното поле на червените. Дери Сити изпълни сигурно седем-осем корнера, а ЦСКА не можеше да изнесе топката. Как е възможно? Говорим за професионални футболисти, за трениращ отбор. В такъв кризисен момент някой трябва да поеме отговорност. Не може просто да изритваш топката и тя отново да попада в краката на футболисти на Дери Сити, които продължават да натискат, натискат и натискат. Изглеждаше като ситуацията в мача Аржентина – Англия – когато единият отбор просто е притиснат и не може да излезе от собствената си половина. Виждаше се накъде отиват нещата. Според мен тогава Христо Янев трябваше да направи смените по-рано. В крайна сметка голът на ЦСКА дойде след грешка на вратаря на Дери Сити. Говоря за попадението на Питас с асистенция на Евтимов. Вратарят на домакините действа по изключително наивен начин – излезе, можеше да хване топката, но се дръпна, а след това се стигна и до сблъсък със собствените му защитници. Това обаче е техен проблем.
ЦСКА вкара гола си, изравни 1:1 и мачът придоби съвсем различен характер. Но аз не мога да си обясня защо Христо Янев не прекъсна този ужасяващ натиск пред вратата на Евтимов с по-ранни смени. Те дойдоха малко по-късно, когато ситуацията вече се беше успокоила. И точно за това, което говорих за Брахими – най-острият нападател на ЦСКА. Влезе Фанви и веднага се видя какво дава едно крило. Понякога само присъствието на такъв тип футболист променя начина, по който изглежда отборът. Ибрахими изработи победния гол, който всъщност бе автогол.
Този мач показа, че ЦСКА изобщо не е готов за големи европейски мачове. Ако по този начин ще се измъкваме, и то срещу далеч по-поставен съперник, не знам какво ни очаква оттук нататък. И защо го казвам? Защото следващият съперник по всяка вероятност ще бъде Карабах. Те играят по-късно тази вечер, но имат преднина от 3:0 след първия двубой. Искам отново да бъда разбран правилно – победата си е победа. Даже са две победи. Това е безспорен успех. Но това, което видяхме, изобщо не успокоява. Беше изключително важно ЦСКА да елиминира Дери Сити. Защото жребият не беше особено благосклонен към ЦСКА за втория кръг не само за Лига Европа, но и за Лигата на конференциите – при отпадане ни чакаше Риека.
Вместо Дери в първия кръг можеше да срещнем както по-лек, така и по-сериозен опонент. Но и срещу тима от Северна Ирландия се видя, че ЦСКА има страшно много дефицити. Особено в защита. Дори ми се струва, че в сравнение с пролетта отборът е свалил нивото. На контролата срещу Полесия, загубена с 0:4, бяха дадени индикации. Сега виждаме как изведнъж армейците сякаш изчезват от терена. Пълна неспособност да контролираш двубоя.
Сенси не беше същият. Направи доста грешки и някак си не успя да бъде този диригент, който видяхме в първия мач. Що се отнася до фрапантните грешки, които отбелязах – най-вече те бяха от страна на Пастор. Четири от общо осемте грешки бяха негови. Жордао направи две-три грешки. Една имаше и Соле. В края допусна грешка и Ето’о – точно когато ЦСКА най-накрая успя да спечели една избита топка и тя да попадне в краката на негов футболист, вместо да се разиграе, той я подари на съперника.
Давам ви и още цифри. При високите топки през първото полувреме Дери Сити беше спечелил 11, а ЦСКА – 5. През втората част ЦСКА спечели още шест високи топки, тоест общо двата отбора завършиха с равенство – 11:11. Що се отнася до ударите през първото полувреме – Дери Сити имаше два удара, и двата неточни, а ЦСКА отправи шест, от които три точни. В крайна сметка статистиката за целия мач беше следната: Дери Сити завърши с шест удара, от които два точни, а ЦСКА – с 10 удара, от които пет точни. Пасовете на вратаря, за които ви казах – през първото полувреме Ефтимов в собствената половина подаде 10 пъти топката. През второто полувреме това се случи само веднъж, защото ЦСКА игра „паркирал автобуса“ не в наказателното, а във вратарското поле. Докосванията на футболисти на ЦСКА в наказателното поле на съперника бяха осем, а центриранията – 13 общо: седем отляво и шест отдясно. Именно дясната зона се активизира след влизането на Брахими в края на мача. Иначе ЦСКА осъществи 10 атаки през левия фланг, шест през десния и четири през центъра.
През второто полувреме обаче видяхме един отбор в насипно състояние. Христо Янев вече е изправен до стената. Той много трудно завърши миналия сезон, имаше тежка програма, но изпълни целта си – спечели трофей. Всички застанаха зад него – и ръководството, което му гласува доверие и нов договор. Вижда се обаче, че по този начин не може да се продължава. Отборът трябва да се надгражда. Късно дойдоха някои футболисти, но това е част от процеса. Защитата спешно трябва да бъде ремонтирана, макар и в движение. Ако трябва да се реже на месо, както се казва – вече се вижда кой какво представлява и е редно в червения лагер да се вземат по-радикални решения.
ЦСКА не може да играе предпазливо срещу такъв съперник, да клати мача и да разчита единствено да запази резултата. Това е трудно обяснимо. За да не се засилва опозицията срещу Янев и съмненията дали той е човекът, който може да изведе ЦСКА в друга орбита според новата политика и всичко, което се прави на организационно ниво в клуба, треньорът трябва възможно най-скоро да направи реорганизация и промени в състава.
Само ще отбележа за Цварц – след влизането си попадна в засада, а след това направи хубава комбинация с Питас. Кипърецът му върна топката назад, той опита удар, но не успя да отбележи. Това беше в наказателното поле. Ето’о беше един от малкото, които успяха сериозно да притеснят съперника, а и влезе със свежи сили. По отношение на позицията му – той игра като опорен полузащитник. Още преди представянето му казах, че е играл като дефанзивен халф, централен защитник, национал на Кот д’Ивоар, както и като десен защитник. Именно последното е важно, защото в момента ЦСКА има проблем на този пост. Още с появата си той направи две-три респектиращи отигравания. След това допусна грешка в 74-ата минута, спечели две топки, но е трудно да бъде оценен категорично след толкова малко време.
Като цяло един посредствен ЦСКА успя да се промъкне напред „на иглени уши“ и ще играе следващата седмица в Азербайджан срещу Карабах. Не знам какво ще се случи оттук нататък, но по този начин няма да стане! Така не може да се продължава! Трябва и на Христо Янев, и на щаба, и на директорите да им светне една голяма червена лампа – това не е ЦСКА, който феновете искат да виждат.
Следващият мач е първият за първенството – срещу Славия в понеделник от 19:15 часа на стадиона в „Овча купел“. Това винаги е коварен и труден съперник за ЦСКА. Спомняме си какво се случи там преди две години с Томаш, отново в първия кръг, макар тогава мачът да беше през зимата. Така че не предстои лесна седмица за ЦСКА. В четвъртък е гостуването на Карабах. Стискаме палци.
Всичко, което казвам, е за доброто на клуба – за да не страдат червените фенове, а да могат да се гордеят с отбора си. ЦСКА продължи напред, което беше очакваното, и избегна голям провал от типа на Мура, Зимбру и Сепси, но това не е начинът, по който клубът трябва да се развива.
Казвам го с ръка на сърцето и с обич към ЦСКА”, заяви Тодор Шабански в своя YouTube подкаст “Добавено време”.
“Тези, които не са гледали мача, са си спестили доста нерви – нерви, които изхабиха всички привърженици на ЦСКА, наблюдавали този двубой. Това беше изключително напрегнат мач. Крайният резултат е добър, но това, което видяхме на терена, определено не беше.
Трябва да подчертая, че така просто няма да стане! Видяхме хаотичен, посредствен, невзрачен ЦСКА, който излезе от ситуацията като по чудо. Армейците се спасиха от ада в последните минути и отново трепереха до последния съдийски сигнал. Двубоят допълнително се изнерви и заради странични събития, които ще коментирам малко по-нататък в подкаста, но всичко по реда си.
Самият реванш беше направен от ЦСКА така, че да бъде изпълнен с драма и напрежение, вместо отборът да пристигне в Дери с комфортна преднина от три гола, например. Знаете какво се случи в края на мача в София. Същото беше на път да се повтори и в Дери Сити. Като цяло това беше първото европейско изпитание за Христо Янев като треньор. Да, крайният резултат за него е положителен, но мисля, че и самият той надали е доволен. И без да слушам изявленията му, мога да кажа – това не е ЦСКА.
Нека не си говорим, че тези мачове винаги са такива драми. Не е така. Не е така! Ако някой е доволен от това, което видя в Дери Сити, може би трябва отново да изгледа двубоя и да види как изглеждаше ЦСКА. Аз обаче ще се спра подробно и ще се мотивирам защо съм толкова критичен.
Христо Янев не изневери на себе си и започна по абсолютно същия начин, както в София – и като подредба, и като полеви играчи. Единствената разлика сред стартовите 11 беше присъствието на вратаря Евтимов на мястото на Лапухов, който не получи виза. Тук само отварям една скоба. Това с отсъствието на Лапухов и Ебонг е абсолютно безобразие от страна на институциите, които нямат никаква реакция. Същото важи и за УЕФА, която постоянно твърди, че спортът е над политиката, както и за футболния съюз, ако щете. Официалната позиция на ЦСКА беше само едно изказване на Бойко Величков на летището. Според мен трябваше да има много по-сериозна реакция, защото тук не става дума само дали отсъствието на тези футболисти е повлияло на резултата. Не можеш по този начин да ощетяваш един отбор и да допускаш намесата на политика в спорта. Затварям скобата.
Така ЦСКА направи само една промяна и излезе със същата схема – 4-4-2. Трябва да отбележа и екипите – за първи път ЦСКА излезе с черни фланелки, червени чорапи и червени гащета. Това е само като любопитен детайл. Иначе тимът отново започна без крила, с двама нападатели – Питас и Годой, и с този ромб в халфовата линия, в който постоянно се движеха трима футболисти. Това бяха Панайотов, Сенси и Соле. Жордао беше малко по-назад като опорен халф. Защитата беше абсолютно същата, която на два пъти се пропука в София – и то с изключително “евтини” голове. Всички коментираха това, но Христо Янев заложи на същия състав и си понесе всички негативи, които му се стовариха в този двубой. Причината е, че състоянието на отбранителния вал на ЦСКА вече не буди просто недоумение – то буди абсолютна тревога. ЦСКА се разпада в определени моменти от мача и не можеш да разбереш какво се случва. Така беше и в края на срещата. Не вярвам това да е само заради лоша физическа подготовка. По-скоро психологически отборът изведнъж дава инициативата на съперника.
Не вярвам и че Христо Янев се обръща към футболистите си и им казва да пазят резултата. Но подходът му за този мач – това искам дебело да подчертая – според мен не беше правилен. ЦСКА беше на косъм да отпадне и да запише един от най-големите резили в историята си. Не смятам, че съм краен, защото понякога наистина можеш да висиш на един гол. Христо Янев много пъти се е измъквал – виждали сме го и в турнирите за Купата, но понякога не се получава. И защо казвам това? Защото ЦСКА беше абсолютният фаворит срещу един много по-слаб съперник. Това си личи и по качеството на футболистите.
Погледнах трансферната стойност – титулярите на ЦСКА днес струваха около 11 милиона евро срещу около 2 милиона за Дери Сити. Погледнете и букмейкърите – коефициентът за победа на ЦСКА преди мача беше около 1.70, докато за Дери Сити – 3.70. Всичко показваше, че ЦСКА е абсолютният фаворит и трябваше да спечели този мач. Нека не е с лекота, но поне без подобно напрежение. А какво се получи?
Абсолютна драма, една битка, треперене. В един момент не знаеш дали гледаш ЦСКА или някаква случайно събрана група от футболисти. И тези 11 милиона евро са без трите нови попълнения, които са сред най-скъпите!
Тук идва моят въпрос – защо бяха привлечени тези футболисти, които сега влизат само за кратки периоди? Цварц, например, се появи едва в края. Същото важи и за Гбамен. След като виждаш, че в първия мач защитата ти е рехава, защо да не направиш някаква промяна? Поне с един от тези футболисти. В същото време се видя, че днес Сенси не беше това, което беше в София.
Не знам по каква причина, но ще се спра и на подхода на Христо Янев към този мач и към използването на футболистите му. Отново започна едно лежерно поведение. Изключвам първите пет минути.
Мачът за ЦСКА свърши след първите пет минути. Да, някой може да ме опонира, че ЦСКА е победил и победителите не се съдят. Тези минути бяха частта, в която ЦСКА можеше да реши спора за класиране. Отборът създаде няколко добри положения, но не успя да ги реализира. Петко Панайотов пропусна една от възможностите, след това имаше още една ситуация. И отново скоба – не може толкова безотговорно да изпускаш положения в толкова важен мач. Петко Панайотов пропусна още в първата минута, след това Питас в 18-ата. В 35-ата минута първо Годой, а след това отново Панайотов стигнаха до голови ситуации. В 40-ата минута пак Годой имаше възможност, а след това и Цварц в 78-ата минута. Това бяха реални голови положения.
Защо го казвам? Защото липсата на ефективност продължава да бъде един от големите проблеми на ЦСКА. В противен случай виждаме до какво води това. В София Дери Сити с две атаки вкара два гола. В реванша с две положения стигна до попадението, което изравни резултата и превърна мача в абсолютна драма. Още през първото полувреме домакините имаха три атаки – едната завърши с греда, а другите две също бяха опасни. Не мога да си обясня какво се случва със защитата на ЦСКА. Почти всяка атака на съперника се превръща в головo положение. Закъсняват ли защитниците? Нямат ли разбирателство помежду си? Не се ли подреждат правилно?
Върхът беше голът на Дери Сити. Как е възможно да допуснеш по абсолютно същия начин попадение, след като вече си видял какво се случи при втория гол на Дери в София? Отново дълга топка от около 40 метра. Това са три-четири секунди полет на топката. След това футболист на Дери Сити надскача играч на ЦСКА при аутлинията, връща топката назад и непокрит футболист я изпраща във вратата.
Добре, но как може да се спънеш отново в същата грешка? След това настъпи истински апокалипсис пред вратата на ЦСКА. Не знам как да го обясня. И говорим за отбор като Дери Сити, който, колкото и да уважаваме, е доста скромен съперник. Оттук нататък искам да споделя още нещо. Не знам каква е тази сага с Ето’о – отишъл, върнал се, не бил закъснял… Но тук говорим за професионални футболисти. Същото важи и за Брахими. Двамата бяха сред най-добрите играчи на ЦСКА през пролетта. В момента обаче клубът не може да разчита на тях от самото начало и ги използва като резерви. Ето’о влезе и освен този негов удар отдалеч – опит да изненада вратаря, излязъл напред – не показа почти нищо. Допусна три грешки една след друга. Нито е в мача, нито е в тренировъчния процес, нито е истински част от ритъма на ЦСКА в момента. А Брахими? Най-добрият футболист през пролетта. Контузия ли има? Проблем с подготовката ли? Какво се случва? Това вече е втора подготовка за Христо Янев. Всички чакаме този отбор да бъде сработен и да надгради. А какво се получава? Все по-зле и по-зле. Не ни хареса мачът в София, защото да – едно полувреме ЦСКА показа нещо, но след това през втората част видяхме какво се случи. А в Дери Сити нещата бяха просто трагични.
Според мен психологическият подход на Христо Янев към този мач не беше правилен. След тези първи няколко минути, в които ЦСКА очевидно наложи надмощие, необяснимо защо отборът не продължи по същия начин. Започнаха едни безкрайни подавания между централните защитници. Това го гледахме цяла година при Александър Томаш – безцелни разигравания, много подавания между бранителите и накрая един диагонален пас напред с надеждата нещо да се случи. Само че при тези изпратени напред топки статистиката също е показателна.
Диагоналните пасове бяха осем към левия фланг, един в центъра и само един вдясно. Отново лявата зона на ЦСКА беше много по-активна, което е логично, защото когато играеш без крила, фланговете ти зависят най-вече от крайните защитници. И тук отново ще отбележа – не виждат ли в ЦСКА как Пастор се превръща в новия Турицов?
Повече подавания назад, много опити за пробиви от негова страна, при които често го разминават, а трудно успява да елиминира съперник един на един. Дясната зона като цяло е проблем. Погледнете днешния мач – с изключение на центрирането, от което падна голът на Дери Сити, почти всички опасни атаки на домакините идваха отляво. А това се случва при положение, че Пастор много по-рядко се включва в предни позиции в сравнение с Мартино. След като вече имаш привлечен футболист – Уору, национал на Бенин от Ботев Враца, защо да не му дадеш шанс? След като видя какво се случи в първия мач, не виждам причина Пастор всеки двубой да получава доверие, докато всички чакаме и чакаме той да направи някакъв скок в представянето си. Нека в щаба на ЦСКА изгледат отново мача и да видят какво представляваше дясната зона в защитата на отбора, особено в края, когато Дери Сити си разиграваше както поиска. Домакините правеха каквото искат, а ЦСКА губеше първата топка в почти всяка важна ситуация. Нямаше борбеност, нямаше агресия. ЦСКА губеше и втората топка. Като цяло това беше един изключително невзрачен, а бих казал и безумен мач на червените. Вместо ЦСКА да започне с надмощие, да търси ранен гол и да си улесни задачата, видяхме безкрайни подавания между централните защитници и изритани топки напред. Също така е хубаво вратарят ти да участва в играта.
Това с вратаря, който излиза напред – днес Евтимов, преди това Лапухов – има своите плюсове. По този начин се създава допълнително числено предимство, особено при излизане от дълбока преса. Но когато непрекъснато играеш с вратаря, няма как да създаваш опасности и да вкарваш голове. Днес много рядко видяхме бързи преходи, разсичащи подавания и пасове в дълбочина. Такива ситуации имаше едва в края, когато Дери Сити излезе по-напред и остави пространства. Тогава Сенси и още няколко футболисти опитаха подобни извеждащи подавания. Всичко останало беше едно бавно темпо, безкрайни разигравания, а в защита не знам на какво се разчиташе. И това при положение, че ЦСКА вече знаеше как се разви първият мач и би трябвало да очаква подобен сценарий и във втория. А точно това се случи.
Не мога да си обясня как, при положение че мачът изобщо не вървеше, а първото полувреме беше безумно слабо – наистина безумно слабо – ЦСКА не направи промени. Червените просто си играха с огъня. Не се опариха, но се видя, че Дери Сити имаше три атаки и трите бяха опасни. Не може всяка атака на съперника да води до голово положение. И въпреки всичко на почивката нямаше никакви смени. Защо? По-късно се случи и това, което вече можеше да се очаква – изравнителният гол, при това по абсолютно същия начин. След това всичко отиде в посока спасяване на резила.
На всичко отгоре дойде и прекъсването на мача за около четвърт час – точно в момент, когато срещата се решаваше.
Впоследствие видяхме, че привържениците са били разположени без буферна зона – нещо напълно недопустимо, което е изцяло в отговорността на организаторите. Нямаше и достатъчно полицейско присъствие. Не може да допускаш подобен мач без буферна зона между агитките. През деня всички разказваха как феновете се прегръщали, вървели заедно, хапвали и се забавлявали с привържениците на Дери Сити. Но нека бъдем реалисти. Аз съм бил в Дери Сити преди 17 години и знам какъв характер имат хората в Северна Ирландия. Това са емоционални привърженици, които лесно могат да бъдат провокирани. Не случайно там има исторически разделения и напрежение. Когато оставиш феновете на двата отбора през една седалка, без никаква буферна зона, е напълно нормално след гол на Дери Сити някой да стане и да започне да се подиграва, а отсреща да има реакция от привържениците на ЦСКА. Така че според мен вината е основно на организаторите, които не са осигурили необходимите условия и не са имали достатъчно полиция на място. Кой кого е провокирал, вече е отделен въпрос. Слава Богу, че не се стигна до пълно прекратяване на мача, защото това щеше да бъде допълнително масло в огъня. Особено в момент, когато ЦСКА прави сериозни инвестиции и всичко е насочено към бъдещето. Според мен са нужни и по-сериозни мерки в европейските турнири при подобни ситуации.
Другото, което ми направи впечатление, беше периодът преди гола на Питас. Преди ЦСКА да изравни, имаше около 15 минути, в които топката почти не излизаше от наказателното поле на червените. Дери Сити изпълни сигурно седем-осем корнера, а ЦСКА не можеше да изнесе топката. Как е възможно? Говорим за професионални футболисти, за трениращ отбор. В такъв кризисен момент някой трябва да поеме отговорност. Не може просто да изритваш топката и тя отново да попада в краката на футболисти на Дери Сити, които продължават да натискат, натискат и натискат. Изглеждаше като ситуацията в мача Аржентина – Англия – когато единият отбор просто е притиснат и не може да излезе от собствената си половина. Виждаше се накъде отиват нещата. Според мен тогава Христо Янев трябваше да направи смените по-рано. В крайна сметка голът на ЦСКА дойде след грешка на вратаря на Дери Сити. Говоря за попадението на Питас с асистенция на Евтимов. Вратарят на домакините действа по изключително наивен начин – излезе, можеше да хване топката, но се дръпна, а след това се стигна и до сблъсък със собствените му защитници. Това обаче е техен проблем.
ЦСКА вкара гола си, изравни 1:1 и мачът придоби съвсем различен характер. Но аз не мога да си обясня защо Христо Янев не прекъсна този ужасяващ натиск пред вратата на Евтимов с по-ранни смени. Те дойдоха малко по-късно, когато ситуацията вече се беше успокоила. И точно за това, което говорих за Брахими – най-острият нападател на ЦСКА. Влезе Фанви и веднага се видя какво дава едно крило. Понякога само присъствието на такъв тип футболист променя начина, по който изглежда отборът. Ибрахими изработи победния гол, който всъщност бе автогол.
Този мач показа, че ЦСКА изобщо не е готов за големи европейски мачове. Ако по този начин ще се измъкваме, и то срещу далеч по-поставен съперник, не знам какво ни очаква оттук нататък. И защо го казвам? Защото следващият съперник по всяка вероятност ще бъде Карабах. Те играят по-късно тази вечер, но имат преднина от 3:0 след първия двубой. Искам отново да бъда разбран правилно – победата си е победа. Даже са две победи. Това е безспорен успех. Но това, което видяхме, изобщо не успокоява. Беше изключително важно ЦСКА да елиминира Дери Сити. Защото жребият не беше особено благосклонен към ЦСКА за втория кръг не само за Лига Европа, но и за Лигата на конференциите – при отпадане ни чакаше Риека.
Вместо Дери в първия кръг можеше да срещнем както по-лек, така и по-сериозен опонент. Но и срещу тима от Северна Ирландия се видя, че ЦСКА има страшно много дефицити. Особено в защита. Дори ми се струва, че в сравнение с пролетта отборът е свалил нивото. На контролата срещу Полесия, загубена с 0:4, бяха дадени индикации. Сега виждаме как изведнъж армейците сякаш изчезват от терена. Пълна неспособност да контролираш двубоя.
Сенси не беше същият. Направи доста грешки и някак си не успя да бъде този диригент, който видяхме в първия мач. Що се отнася до фрапантните грешки, които отбелязах – най-вече те бяха от страна на Пастор. Четири от общо осемте грешки бяха негови. Жордао направи две-три грешки. Една имаше и Соле. В края допусна грешка и Ето’о – точно когато ЦСКА най-накрая успя да спечели една избита топка и тя да попадне в краката на негов футболист, вместо да се разиграе, той я подари на съперника.
Давам ви и още цифри. При високите топки през първото полувреме Дери Сити беше спечелил 11, а ЦСКА – 5. През втората част ЦСКА спечели още шест високи топки, тоест общо двата отбора завършиха с равенство – 11:11. Що се отнася до ударите през първото полувреме – Дери Сити имаше два удара, и двата неточни, а ЦСКА отправи шест, от които три точни. В крайна сметка статистиката за целия мач беше следната: Дери Сити завърши с шест удара, от които два точни, а ЦСКА – с 10 удара, от които пет точни. Пасовете на вратаря, за които ви казах – през първото полувреме Ефтимов в собствената половина подаде 10 пъти топката. През второто полувреме това се случи само веднъж, защото ЦСКА игра „паркирал автобуса“ не в наказателното, а във вратарското поле. Докосванията на футболисти на ЦСКА в наказателното поле на съперника бяха осем, а центриранията – 13 общо: седем отляво и шест отдясно. Именно дясната зона се активизира след влизането на Брахими в края на мача. Иначе ЦСКА осъществи 10 атаки през левия фланг, шест през десния и четири през центъра.
През второто полувреме обаче видяхме един отбор в насипно състояние. Христо Янев вече е изправен до стената. Той много трудно завърши миналия сезон, имаше тежка програма, но изпълни целта си – спечели трофей. Всички застанаха зад него – и ръководството, което му гласува доверие и нов договор. Вижда се обаче, че по този начин не може да се продължава. Отборът трябва да се надгражда. Късно дойдоха някои футболисти, но това е част от процеса. Защитата спешно трябва да бъде ремонтирана, макар и в движение. Ако трябва да се реже на месо, както се казва – вече се вижда кой какво представлява и е редно в червения лагер да се вземат по-радикални решения.
ЦСКА не може да играе предпазливо срещу такъв съперник, да клати мача и да разчита единствено да запази резултата. Това е трудно обяснимо. За да не се засилва опозицията срещу Янев и съмненията дали той е човекът, който може да изведе ЦСКА в друга орбита според новата политика и всичко, което се прави на организационно ниво в клуба, треньорът трябва възможно най-скоро да направи реорганизация и промени в състава.
Само ще отбележа за Цварц – след влизането си попадна в засада, а след това направи хубава комбинация с Питас. Кипърецът му върна топката назад, той опита удар, но не успя да отбележи. Това беше в наказателното поле. Ето’о беше един от малкото, които успяха сериозно да притеснят съперника, а и влезе със свежи сили. По отношение на позицията му – той игра като опорен полузащитник. Още преди представянето му казах, че е играл като дефанзивен халф, централен защитник, национал на Кот д’Ивоар, както и като десен защитник. Именно последното е важно, защото в момента ЦСКА има проблем на този пост. Още с появата си той направи две-три респектиращи отигравания. След това допусна грешка в 74-ата минута, спечели две топки, но е трудно да бъде оценен категорично след толкова малко време.
Като цяло един посредствен ЦСКА успя да се промъкне напред „на иглени уши“ и ще играе следващата седмица в Азербайджан срещу Карабах. Не знам какво ще се случи оттук нататък, но по този начин няма да стане! Така не може да се продължава! Трябва и на Христо Янев, и на щаба, и на директорите да им светне една голяма червена лампа – това не е ЦСКА, който феновете искат да виждат.
Следващият мач е първият за първенството – срещу Славия в понеделник от 19:15 часа на стадиона в „Овча купел“. Това винаги е коварен и труден съперник за ЦСКА. Спомняме си какво се случи там преди две години с Томаш, отново в първия кръг, макар тогава мачът да беше през зимата. Така че не предстои лесна седмица за ЦСКА. В четвъртък е гостуването на Карабах. Стискаме палци.
Всичко, което казвам, е за доброто на клуба – за да не страдат червените фенове, а да могат да се гордеят с отбора си. ЦСКА продължи напред, което беше очакваното, и избегна голям провал от типа на Мура, Зимбру и Сепси, но това не е начинът, по който клубът трябва да се развива.
Казвам го с ръка на сърцето и с обич към ЦСКА”, заяви Тодор Шабански в своя YouTube подкаст “Добавено време”.
