⚽ Испанците си спомниха за Трифон Иванов

Преди предстоящото гостуване на Реал Бетис в Разград за мач от основната фаза на Лига Европа, в Испания си припомниха за един от най-колоритните български футболисти – легендарния защитник Трифон Иванов. Авторитетното издание „AS“ публикува обширен материал за покойния национал, играл за севилския клуб между 1990 и 1993 година.

„Идол в родината си след класирането и достигането до полуфиналите на Световното първенство през 1994 г., Трифон така и не успя да се наложи в Бетис, но остави следа със своята класа и бунтарски характер“, пише „AS“.

Бетис, България и споменът за „Вълка“

Бетис ще играе в Разград – само на около 120 км от Велико Търново, родния град на Иванов, роден през 1965 г. Той си отива твърде рано – през 2016 г., след живот, изживян на пълни обороти както на терена, така и извън него. Иванов подписва с Бетис през 1990 г., но напуска след изпадането на тима във втора дивизия. Връща се през 1992 г. при президента Мануел Руис де Лопера – заедно с идола Рафаел Гордильо.

Журналистът Исмаел Медина си спомня:

„Трифон беше сърце – човек, който изглеждаше сурово, но беше изключително верен приятел. Обичаше да пие бира в прочутия павилион Киоско де ла Мелва, до стадиона на Бетис.“

Колегата му Флоренсио Ордонес добавя:


„Той ми се обади вкъщи в деня, в който България елиминира Франция за Мондиала 94. Беше щастлив като дете.“

Непокоримият характер


Иванов е запомнен като мощен централен защитник с афинитет към атаката. Никой треньор не успява да го убеди да стои изцяло в защита – Трифон обичал да напада. Прекалено искрен, често влиза в конфликти с наставници и съотборници, а червените картони не са му чужди. През 1993 г. треньорът Серхио Крешич го вади от състава заради наказание от три мача, но същата година Иванов е сред героите на България, които стигат до историческото четвърто място в САЩ‘94.

В Бетис феновете го помнят и за атлетизма, и за изумителния гол със задна ножица срещу Виляреал. По онова време името му дори се свързва с Реал Мадрид и Барселона на Йохан Кройф.


Живот след футбола

След края на кариерата си през 2001 г., след престои в Нюшател, Аустрия Виена и Рапид Виена (с който играе финал за КНК срещу ПСЖ през 1996 г.), Иванов остава верен на себе си – независим, директен, без да търси медийна слава. Занимава се с бизнес с бензиностанции в България, подпомогнат от бившия президент на Рапид Гюнтер Калтенбрунер.


Любител на луксозни коли, един ден Трифон решава да си купи… танк. „Не е кой знае какво“, казва той, когато го питат за бойната машина – типична реплика за неговия характер.

Наследството на Трифон

Иванов остава в паметта като „Вълка“ – смел, неподправен и верен на приятелите си, човек, който никога не се е страхувал да бъде различен. Смъртта му през 2016 г. на 50 години от инфаркт шокира българския футбол. Сълзите на Христо Стоичков на прощалния му бенефис са най-силното доказателство за любовта и уважението, които Трифон е спечелил.

Днес, когато Бетис гостува в България, споменът за този непокорим защитник, който завинаги остана символ на дух и борба, отново оживява.