Левски намери начина! Сега би било престъпление да изпусне Кайрат

Победата над Кайрат може да се окаже една от най-важните за Левски през последните години. Не само защото донесе аванс преди реванша в квалификациите на Шампионската лига, а защото показа, че този отбор вече има търпението, характера и европейската зрялост да печели дори мачове, в които футболът не се получава по желания начин. Именно подобни вечери изграждат успешните кампании в Европа и открехват вратата към големите мечти.

Голът на Сержиньо в последната минута подлуди "Герена", но ако някой смята, че това е бил късмет, достатъчно е да хвърли един поглед към статистиката. 71 процента владение на топката, 13:0 удара, 4:0 точни изстрела и 7:1 корнера. Това не е случайност, а картина на двубой, в който единият отбор искаше да играе футбол, а другият - просто да оцелее.

Още по-ценна прави победата фактът, че Левски не спря да търси гола до последната секунда. "Сините" се държаха като фаворит, диктуваха темпото и не позволиха напрежението да ги пречупи. Интересно е, че преди мача в Казахстан не липсваха мнения, че Левски е далеч по-слаб опонент от вече елиминирания Омония, и че именно шампионът на Казахстан е големият фаворит в този сблъсък. Случилото се на "Герена" обаче показа нещо различно. Левски не само не изглеждаше по-слабият отбор, а категорично демонстрира, че разполага с повече футболни аргументи.

Признавам, че останах изненадан от подхода на гостите. Кайрат пристигна в София с репутацията на най-силния казахстански клуб, участник в основната фаза на Шампионската лига през миналия сезон и своеобразно лице на футбола в страната. На терена обаче видяхме тим, който беше готов да брани нулевото равенство с осем, а понякога и девет човека зад топката. Бавене на всяка възможна ситуация, минимален риск, почти никакви амбиции в атака. Подобен футбол не е забранен, но със сигурност не подхожда на отбор, който претендира за европейско име.

Левски почти попадна в този капан. Именно това бе най-голямото изпитание за състава на Хулио Веласкес. Срещу толкова нисък защитен блок познатото раздвижено нападение трудно намираше пространства. Рейналдо, Око-Флекс и Евертон Бала постоянно сменяха позициите си, търсеха празните зони, комбинираха с двойни подавания, пасове с пета, прехвърлящи топки и различни комбинации около наказателното поле, но защитата на Кайрат почти не допускаше футболистите на Левски да получат топката с лице към вратата. "Сините" не играха лошо. Просто срещу подобен съперник решенията идваха много по-трудно.

Точно затова останах с усещането, че Веласкес прекалено дълго се придържаше към първоначалния си план. Рядко бих поставил под съмнение решенията на испанския специалист, но този мач сякаш извика за класически централен нападател далеч по-рано. Всичко се промени, макар и за няколко минути, с появата на Хуан Пере. До този момент централните защитници на Кайрат изглеждаха спокойни. Срещу тях непрекъснато се движеха по-ниски и мобилни футболисти, които лесно можеха да бъдат следвани. С включването на колумбиеца картината моментално се промени. Вече имаше човек, който да ангажира постоянно двамата централни бранители, да печели въздушни дуели и да създава напрежение в наказателното поле. Линията на Кайрат започна да се пропуква и точно тогава Левски намери своя миг.

В победната атака имаше и доза късмет, но той идва при отбора, който не спира да настоява. Ники Митов го е казал много отдавна! Мазир Сула и Асен Митков се пребориха за топката, тя достигна до Сержиньо, а ударът му с помощта на рикошет напомни за паметното попадение на Станислав Ангелов срещу Лудогорец през 2013 година. Разликата е, че този гол може да се окаже още по-ценен, ако след седмица Левски довърши започнатото.

И отново стигаме до Сержиньо. Все по-трудно става да се намерят нови суперлативи за този футболист. Той не просто организира играта на Левски. Той определя нейния ритъм. Вижда решения, които малцина забелязват, играе с удивително спокойствие и все повече се превръща в човека, около когото се върти целият отбор. За мен това е една от най-силните трансферни находки в българския футбол през последните години. Ако Левски направи сериозна европейска кампания, стойността му спокойно може да се удвои. В ЦСКА може да се гордеят със Стефано Сенси, Лудогорец с Петър Станич, но нека сме честни - Сержиньо е много над тях! Поне към този ден и час!

Индивидуално също имаше какво да бъде отличено. Светослав Вуцов прекара сравнително спокойна вечер, но показа сигурност във всяка намеса и продължава да вдъхва спокойствие на защитата. Пред него Кристиан Димитров за пореден път изигра капитански мач. Спечели почти всяко единоборство във въздуха, командваше отбраната и затвърди усещането, че именно той е лидерът на този Левски. Алекс Сентейес не се включваше толкова агресивно в атака, но вероятно това бе част от тактическия план за ограничаване на опасните флангове на Кайрат.

Гашпер Търдин отново доказа колко ценен универсален футболист е. Влезе първо като дефанзивен халф, след това завърши мача като централен защитник и изглеждаше еднакво убедителен и на двете позиции. Именно подобни футболисти правят един отбор по-силен в Европа.

Мехди Мубарик имаше колебливи моменти и личи, че все още се адаптира към стила на Левски. В дефанзивен план свърши немалко работа, но с топка в крака все още не показва увереността, която феновете очакват. Това е нормално, но е факт, че след промените в халфовата линия играта на "сините" стана по-динамична.

В предни позиции Рейналдо отново свърши огромен обем работа. Движеше се непрекъснато, тормозеше защитниците и отваряше пространства за съотборниците си, макар че не получи много чисти възможности. Евертон Бала също положи много усилия и изпълни сериозни дефанзивни задачи, което до известна степен ограничи влиянието му в последната третина. За Око-Флекс обаче това бе пореден мач, в който очакванията останаха по-високи от показаното. Ирландецът продължава да търси постоянството си и със сигурност може да даде повече на този отбор. Мазир Сула внесе свежест след появата си, раздвижи атаката и макар да направи един голям пропуск, показа, че постепенно се доближава до най-добрата си форма.

Сега идва същинското изпитание. Ще бъде интересно да видим Кайрат в ролята на отбора, който трябва да атакува. В София казахстанците почти не разкриха офанзивния си потенциал и трудно може да се прецени колко опасни са, когато бъдат принудени да рискуват. Именно това обаче може да се окаже голямото предимство на Левски. Пространствата, които липсваха на "Герена", вероятно ще се появят в реванша, а точно тогава бързите преходи и скоростта на "сините" могат да нанесат решаващия удар.

Предстои екзотично гостуване далеч от София, но ако съдим единствено по случилото се в първите деветдесет минути, би било истинско разочарование Левски да не довърши започнатото. "Сините" вече показаха кой е по-добрият футболен отбор. Остава да го докажат още веднъж, когато залогът ще бъде още по-голям - крачка към плейофите в Шампионската лига и резервирано място в надпреварата Лига Европа. По-добър стимул за триумф в Туркестан, здраве му кажи! Успех, Левски!