Източник на снимката: startphoto.bg Хулио по-бързо стигна до прага на ШЛ, Мъри го направи с повече българи
Веласкес е по-резултатен като гост, Стоилов успя с много по-къса пейка
- 18/08/2026
И така, големият ден дойде. Левски излиза в първия сблъсък с АЕК за влизане в основната фаза на Шампионската лига. 20 години след онзи мач с Киево, който отвори вратите за „сините“ към тогавашната групова фаза и осъществи един техен дълго чакан блян. Сравненията между сегашния Левски и онзи, който донесе толкова голяма радост на синята част от България, се налагат от само себе си и са неизбежни. Както и разбира се между техните предводители – Станимир Стоилов и Хулио Веласкес.
Преди и ние да се опитаме да откроим най-важните прилики и разлики между онзи тим и настоящия, сме длъжни да направим някои задължителни уточнения. Първото е, че тези съпоставки не са окончателни, защото приказката на сегашния все още е много далеч от своя край и има време да става все по-хубава и по-хубава. Именно поради това и правим съпоставката между тези два славни състава или ако искате тези две славни генерации, взимайки предвид постигнатото само до плейофа за влизане в ШЛ. Или с други думи обхващаме целия период на Веласкес от идването му в Левски в началото на 2025 година и първите две години на Станимир Стоилов начело на „сините“. На практика точно мачовете с Киево бяха последните донесли успех за отбора на Мъри и радост за феновете.
Така стигаме и до първата голяма разлика. Стоилов го докара до мач за влизане в групите на ШЛ след две пълни години работа и две участия в Европа. Веласкес пък стига до този етап още при втория си сезон в турнирите. Но пък всичко и при двамата започна почти по еднакъв начин.
Те бяха приети със сериозно недоверие от много по-голямата част от феновете. При Мъри имаше дори освирквания при една от първите му тренировки с отбора през 2004-а. Хулио Веласкес също бе посрещнат меко казано резервирано. Уточняваме пак – не от всички, но от по-голямата част от фенската маса. Разликата между идването на двамата е около две десетилетия. При Стоилов нямаше социални мрежи, за да се види мнението на по-голяма група фенове. При Веласкес обаче имаше и доста привърженици, пък и журналисти го наричаха физкултурник и как ли още не. Хубавото е, че и двамата треньори по категоричен начин затвориха устите на критиците си – кой по-бързо, кой по-бавно.
Друга прилика е, че всеки от тях бе личен избор за поста на Наско Сираков. И той при първите им години в клуба бе техен гръб и опора. А това от своя страна още повече затвърждава статута му на най-голямата легенда на клуба за последните 50 години.
Преди и ние да се опитаме да откроим най-важните прилики и разлики между онзи тим и настоящия, сме длъжни да направим някои задължителни уточнения. Първото е, че тези съпоставки не са окончателни, защото приказката на сегашния все още е много далеч от своя край и има време да става все по-хубава и по-хубава. Именно поради това и правим съпоставката между тези два славни състава или ако искате тези две славни генерации, взимайки предвид постигнатото само до плейофа за влизане в ШЛ. Или с други думи обхващаме целия период на Веласкес от идването му в Левски в началото на 2025 година и първите две години на Станимир Стоилов начело на „сините“. На практика точно мачовете с Киево бяха последните донесли успех за отбора на Мъри и радост за феновете.
Така стигаме и до първата голяма разлика. Стоилов го докара до мач за влизане в групите на ШЛ след две пълни години работа и две участия в Европа. Веласкес пък стига до този етап още при втория си сезон в турнирите. Но пък всичко и при двамата започна почти по еднакъв начин.
Те бяха приети със сериозно недоверие от много по-голямата част от феновете. При Мъри имаше дори освирквания при една от първите му тренировки с отбора през 2004-а. Хулио Веласкес също бе посрещнат меко казано резервирано. Уточняваме пак – не от всички, но от по-голямата част от фенската маса. Разликата между идването на двамата е около две десетилетия. При Стоилов нямаше социални мрежи, за да се види мнението на по-голяма група фенове. При Веласкес обаче имаше и доста привърженици, пък и журналисти го наричаха физкултурник и как ли още не. Хубавото е, че и двамата треньори по категоричен начин затвориха устите на критиците си – кой по-бързо, кой по-бавно.
Друга прилика е, че всеки от тях бе личен избор за поста на Наско Сираков. И той при първите им години в клуба бе техен гръб и опора. А това от своя страна още повече затвърждава статута му на най-голямата легенда на клуба за последните 50 години.
