Източник на снимката: startphoto.bgБалъков за Стоичков и САЩ’94: Искрите бяха неизбежни, но ни направиха отбор
Прякорът „другарю Балъков“ се превръща в шега помежду им, която ги съпътства през целия турнир
- 29/01/2026
Легендата на българския футбол Красимир Балъков разкри неподправени детайли от „кухнята“ на националния отбор в откровен разговор с Валери Божинов. Магичният халф се върна към спомените от САЩ 1994, отношенията в Златната генерация и специфичния характер на Христо Стоичков, който е бил едновременно двигател и предизвикателство за съотборниците си.
Разговорът тръгна в приятелски тон, а Балъков прие предложението да си говорят на „ти“, като с усмивка подчерта уважението си към Божинов. Погледът му обаче бързо се върна към една емблематична снимка – радостта след гола на Стоичков срещу Германия. Точно този момент изниква първи в съзнанието му, защото е бил кулминация след напрегнато полувреме и сериозни вътрешни търкания. Балъков си спомни как е първият, който настига Камата след попадението и се хвърля на гърба му – символ на всичко преживяно заедно на терена.
Халфът не скри, че да играеш до Стоичков е означавало постоянен емоционален натиск. Камата е искал топката винаги и навсякъде, а когато това не се случвало, е изразявал недоволството си по своя си начин. Балъков призна, че понякога е било трудно, но подчерта, че тези искри са били в името на отбора. Според него нападатели като Стоичков и Емил Костадинов са правели тима много по-силен, защото са давали цел и увереност на всички зад тях.
Спомените го върнаха и в съблекалнята, където Стоичков е разтоварвал напрежението с типичния си хумор – включително и прословутото „Айн, цвай, драй…“ преди мачовете с Германия. Балъков разказа и забавна история от дните преди заминаването за САЩ, когато е получил неочаквано обаждане от Камата с шеговит ултиматум да побърза, защото „ще заминат за Америка без него“. Оттогава прякорът „другарю Балъков“ се превръща в шега помежду им, която ги съпътства през целия турнир.
В заключение Красимир Балъков направи важно уточнение – образът на Стоичков пред камерите често е подвеждащ. Зад понякога рязкото и арогантно поведение се крие човек с голямо сърце и силна емоция. Според него именно тази смесица от трудни характери, силни личности и безусловна отдаденост е превърнала онова поколение в едно от най-великите в историята на българския футбол.
Разговорът тръгна в приятелски тон, а Балъков прие предложението да си говорят на „ти“, като с усмивка подчерта уважението си към Божинов. Погледът му обаче бързо се върна към една емблематична снимка – радостта след гола на Стоичков срещу Германия. Точно този момент изниква първи в съзнанието му, защото е бил кулминация след напрегнато полувреме и сериозни вътрешни търкания. Балъков си спомни как е първият, който настига Камата след попадението и се хвърля на гърба му – символ на всичко преживяно заедно на терена.
Халфът не скри, че да играеш до Стоичков е означавало постоянен емоционален натиск. Камата е искал топката винаги и навсякъде, а когато това не се случвало, е изразявал недоволството си по своя си начин. Балъков призна, че понякога е било трудно, но подчерта, че тези искри са били в името на отбора. Според него нападатели като Стоичков и Емил Костадинов са правели тима много по-силен, защото са давали цел и увереност на всички зад тях.
Спомените го върнаха и в съблекалнята, където Стоичков е разтоварвал напрежението с типичния си хумор – включително и прословутото „Айн, цвай, драй…“ преди мачовете с Германия. Балъков разказа и забавна история от дните преди заминаването за САЩ, когато е получил неочаквано обаждане от Камата с шеговит ултиматум да побърза, защото „ще заминат за Америка без него“. Оттогава прякорът „другарю Балъков“ се превръща в шега помежду им, която ги съпътства през целия турнир.
В заключение Красимир Балъков направи важно уточнение – образът на Стоичков пред камерите често е подвеждащ. Зад понякога рязкото и арогантно поведение се крие човек с голямо сърце и силна емоция. Според него именно тази смесица от трудни характери, силни личности и безусловна отдаденост е превърнала онова поколение в едно от най-великите в историята на българския футбол.
