Източник на снимката: startphoto.bgРибарски: Заради Трифон Иванов играех с №3
Селекционерът разказа за детския си идол и незабравимите уроци на Ферарио Спасов
- 30/10/2026
Атанас Рибарски е носил №3 заради възхищението си към Трифон Иванов, а един от най-ценните уроци в треньорската професия е получил от Ферарио Спасов. В официалния подкаст на БФС специалистът, който временно пое националния отбор през октомври, разказа за хората, повлияли на футболния му път.
Като дете Рибарски се виждал в нападението, но треньорите му намерили друго място на терена. Промяната му допаднала и заради примера на един от най-обичаните български защитници.
„Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомни си той.
На въпроса за кого става дума Рибарски отговори без колебание: „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“
Особено емоционални бяха спомените му за работата с Ферарио Спасов в Берое. Националният селекционер призна, че като млад треньор невинаги е разбирал напълно съветите му, но с натрупването на опит е осъзнал тяхната стойност.
„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, разказа Рибарски.
Именно от Спасов той научил колко важни са отношенията между футболистите и случващото се в съблекалнята. Спокойствието на наставника в трудни моменти също оставило трайна следа у него.
„Преди 10–12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав“, призна специалистът.
Като пример Рибарски посочи подготовката за мач, преди който отборът имал множество контузени и наказани. Когато лекарят съобщил, че още двама футболисти са с температура, младият треньор останал с усещането, че полезен ход няма. Реакцията на Спасов обаче разсеяла напрежението.
„Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.“ Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време. Светла му памет“, сподели Рибарски.
Той коментира и проекта „Академия БФС“, който събира деца, родени през 2013 година, от различни краища на България. Младите футболисти живеят и тренират в националната база в Бояна и учат в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.
„Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца“, заяви Рибарски. Според него особено ценно е, че шанс получават и таланти от населени места, в които няма футболни отбори.
Като дете Рибарски се виждал в нападението, но треньорите му намерили друго място на терена. Промяната му допаднала и заради примера на един от най-обичаните български защитници.
„Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомни си той.
На въпроса за кого става дума Рибарски отговори без колебание: „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“
Особено емоционални бяха спомените му за работата с Ферарио Спасов в Берое. Националният селекционер призна, че като млад треньор невинаги е разбирал напълно съветите му, но с натрупването на опит е осъзнал тяхната стойност.
„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, разказа Рибарски.
Именно от Спасов той научил колко важни са отношенията между футболистите и случващото се в съблекалнята. Спокойствието на наставника в трудни моменти също оставило трайна следа у него.
„Преди 10–12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав“, призна специалистът.
Като пример Рибарски посочи подготовката за мач, преди който отборът имал множество контузени и наказани. Когато лекарят съобщил, че още двама футболисти са с температура, младият треньор останал с усещането, че полезен ход няма. Реакцията на Спасов обаче разсеяла напрежението.
„Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.“ Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време. Светла му памет“, сподели Рибарски.
Той коментира и проекта „Академия БФС“, който събира деца, родени през 2013 година, от различни краища на България. Младите футболисти живеят и тренират в националната база в Бояна и учат в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.
„Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца“, заяви Рибарски. Според него особено ценно е, че шанс получават и таланти от населени места, в които няма футболни отбори.
