Източник на снимката: Журнал за борба-Фейсбук 🤼Наследниците на Дан Колов в професионалната борба
Ето кои българи продължават славния му път
- 04/08/2025
Споменаването на професионалната борба, известна у нас още като кеч, кара всеки българин неизменно да направи асоциация с името на Дан Колов. Историята на Дончо Колев Тревненски от село Сенник (тогава Чадърлии), който изминава пътя от воловар до звезда на световните рингове може да послужи като пример, че в живота невъзможни неща. Неслучайно той и неговия колега Хари Стоев могат спокойно да се нарекат първите суперзвезди на българския спорт, а мачовете му на родна територия са най-посетените събития от този тип в Царство България с над 30 000 зрители. Освен тях двамата обаче през годините с професионалната борба са свързани имената на близо 100 наши сънародници (кечисти, промоутъри, треньори и съдии), извършващи дейност в над 40 държави по цял свят. Те остават почти неизвестни за широката аудитория, въпреки че по темата сериозни разработки могат да бъдат открити в страницата „Българската история в професионалната борба“ (prowrestlingbulgaria.blogspot.com). Следващите редове имат за цел да покажат, че от времето на Дан Колов до това на настоящата суперзвезда на WWE Мирослав Бърняшев родната връзка в кеча съществува и по подобие на цялата ни история тя трябва да бъде пазена и помнена. Тук е момента да споменем, че големия съперник на Хълк Хоган на „Кечмания“ 3 Андре Гиганта е син на български емигрант във Франция, но приживе.
Асен Георгиев (вдясно) е впечатлявал всички с големите си габарити
През 20-те и 30-те години още двама българи придобиват сериозна популярност на територията на САЩ, където по това време функционират множество регионални федерации. Борис Димитров получава известност основно в щата Мисисипи и има мачове срещу звезди като Джим Лондос, Гус Соненбърг и Анри Деглан. На ринга той се изправя 4 пъти срещу самия Дан Колов, като в последния от тях дори успява да го победи. Не по-малко интересен е пътят на Никола Велков, който е родом от град Бяла. През 20-те години той прави турнета из цяла Америка, като в отделните щати се бие с различни псевдоними, представящи го в три националности – българин, турчин и руснак. За неговата сила свидетелства събитие, провело се на 8 септември 1926 г. в Кълъмбъс, Охайо. Велков предлага награда от 50 долара на всеки, който успее да издържи 10 минути на ринга с него. Последователно се пробват трима местни кечисти, но всички те напускат победени и за по-малко от половин час българинът показва на всички своята сила. Към изброените трябва да добавим и Васил Цаков Ненов, който печели 3 различни пояса, включително и първите отборни титли в историята на кеча. Родната преса обаче отразява основно успехите на завърналия се в Европа Дан Колов, който лично подготвя двама души за свои наследници (в края на американския си престой той работи за кеч организацията на промоутъра Пол Баузър и ролята му зад кулисите е също толкова влиятелна, колкото и на ринга). Първият от тях, Петър Константинов, напълно отговаря на определението всестранно развит атлет. Освен че е част от първият роден отбор, взел участие в международно състезание по борба (Балканските игри през 1934 г.), той също така е шампион по бокс на София, първенец по плуване и притежава черен колан в джудото. Кариерата му като кечист включва гастроли във Франция, Полша, Турция, Италия, Румъния, Швеция, Унгария и др., а унгарската преса неслучайно го нарича Българския Адонис. Роденият в Сеново, Русенско Тодор Банков пък става първият шампион на България по кеч в тежка категория на финалите на елиминационен турнир, провели се на игрище „Юнак“ на 25 септември 1938 г. 10 лета по-късно, когато е на 43-годишна възраст, той става републикански шампион по свободна борба, като за времето си в нейния професионален формат се бие във Франция, Турция, Германия, Португалия, Швейцария, Унгария и др. В средата на 30-те години изгрява и звездата на Асен Георгиев. Още на 17 години борецът от село Осен, Врачанско дебютира на ринга, а габаритите му са стряскащи – над 200 см и 110 кг. Според тогавашната преса той носи обувки 54-ти номер, яде по три хляба на ден и може без проблеми да вдига 200-килограмови тежести. Неговите размери му отварят вратите на професионалния кеч във Великобритания, Италия, Австрия и Германия, като в Берлин ще е без загуба в продължение на 2 години. Впоследствие ще емигрира в САЩ, където без успех опитва кариера на професионален боксьор.
Джордж Пенчев като шампион на Австралия по кеч в тежка категория през 1939 г.
За ранната история на Георги Пенчев се знае само, че е роден през 1905 г. в Русенския край, а през 1928 г. емигрира в Австралия. 11 години по-късно той става шампион по кеч на Зеления континент в тежка категория, побеждавайки държащия пояса в продължение на 6 лета Том Лурих на стадион „Лайдхард“ в Сидни. Джордж Пенчев, както е по-познат той, се бие на пет континента, а срещата му с Джим Лондос в Балтимор, Мериленд се превръща в най-доходоносното кеч шоу в историята на щата. Затова не е случайно, че кмета Хауърд Джаксън дава символичния ключ на града на българина. Именно споменатата Австралия е мястото, където развива своята кариера Никола Чамов. Двукратният републикански шампион по класическа борба (1947 и 1948 г.) емигрира там и след като спира да се бие става организатор на шоута в Аделаид. Той помага изключително много за развитието на кариерата на Николай Цигулинов, който за близо 3 десетилетия има мачове по цялото земно кълбо – от Белгия до Панама и от Нова Зеландия до Замбия.
За Николай Цигулинов са правени отделни публикации на Зеления континент
През 80-те години картината в американската професионал борба се променя, след като Винсънт Кенеди Макмеън купува компанията на своя баща Capitol Wrestling Corporation и започва национална експанзия със своята Световна кеч федерация (WWF). На 26 май 1985 г. в „Мейпъл Лийф Гардън“, Торонто пред 16 000 зрители се състои първият мач на глобалната организация с българско участие. В него се бие Димитър Димитров от Бяла, който избира за свой псевдоним Дон Колов – очевидна алюзия с легендарният български кечист. Той се изправя срещу Бари О (чичо на настоящата легенда в този спорт Ренди Ортън), но в крайна сметка губи. За двете си години като част от организацията той взима участие в 9 срещи, като сред неговите опоненти са Пол Орндорф, Рики Стиймбоут и Джордж Стийл. Най-сериозна роля българинът има в канадската федерация Stampede Wrestling, където попада под крилото на Стю Харт. В една среща той е съотборник на неговия син Брет, който ще се превърне в едно от най-големите имена в бизнеса през 90-те години. Впоследствие българинът става треньор, а без съмнение неговия най-известен възпитаник е Антони Карели, известен с името Сантино Марела. За заслугите на нашия говори факта, че залата по борба в намиращия се на 24 км от Торонто град Мисисауга носи името „Дон Колов Арена“.
Дон Колов (вдясно) и неговия възпитаник Сантино Марела на откриването на залата, носеща неговото име през 2013 г.
Едва ли има фен на професионалната борба у нас, който да не познава историята на Мирослав Барняшев, известен по целия свят като Русев. Бившият състезател по гребане усвоява по най-добрия начин уроците, преподадени му от две от интересните фигури по време на т.нар. Attitude Era на WWF – Ракиши и Гангрел. В първия си престой във Федерацията той става 3 пъти Американски шампион, като в началото е представян като българин, биещ се Русия, с какъвто образ излиза срещу легендата Джон Сина на „Кеч мания“ 31. През 2017 и 2018 г. той е сред най-популярните суперзвезди на организацията, за което говорят сериозните продажби на неговия мърчъндайзинг с надпис „Русев ден“. Малко след началото на пандемията от коронавирус през 2020 г. обаче българинът е в списъка на освободените кечисти и решава да подпише с основния конкурент на досегашните си работодатели – All Elite Wrestling (AEW). Макар там да печели титлата на TNT, престоя му в организацията на Тони Хан е всичко друго, но не и успешен. Завръщането му в WWE само затвърждава неговата роля в индустрията. Понастоящем в София функционира Българска кеч академия, чиито първи възпитаници са готови да тръгнат по стъпките на Дан Колов и да продължат родните традиции в професионалната борба.
Русев (вдясно) заедно с легендата на кеча Хълк Хоган и настоящия шампион на WWE в тежка категория Сет Ролинс
Асен Георгиев (вдясно) е впечатлявал всички с големите си габарити
През 20-те и 30-те години още двама българи придобиват сериозна популярност на територията на САЩ, където по това време функционират множество регионални федерации. Борис Димитров получава известност основно в щата Мисисипи и има мачове срещу звезди като Джим Лондос, Гус Соненбърг и Анри Деглан. На ринга той се изправя 4 пъти срещу самия Дан Колов, като в последния от тях дори успява да го победи. Не по-малко интересен е пътят на Никола Велков, който е родом от град Бяла. През 20-те години той прави турнета из цяла Америка, като в отделните щати се бие с различни псевдоними, представящи го в три националности – българин, турчин и руснак. За неговата сила свидетелства събитие, провело се на 8 септември 1926 г. в Кълъмбъс, Охайо. Велков предлага награда от 50 долара на всеки, който успее да издържи 10 минути на ринга с него. Последователно се пробват трима местни кечисти, но всички те напускат победени и за по-малко от половин час българинът показва на всички своята сила. Към изброените трябва да добавим и Васил Цаков Ненов, който печели 3 различни пояса, включително и първите отборни титли в историята на кеча. Родната преса обаче отразява основно успехите на завърналия се в Европа Дан Колов, който лично подготвя двама души за свои наследници (в края на американския си престой той работи за кеч организацията на промоутъра Пол Баузър и ролята му зад кулисите е също толкова влиятелна, колкото и на ринга). Първият от тях, Петър Константинов, напълно отговаря на определението всестранно развит атлет. Освен че е част от първият роден отбор, взел участие в международно състезание по борба (Балканските игри през 1934 г.), той също така е шампион по бокс на София, първенец по плуване и притежава черен колан в джудото. Кариерата му като кечист включва гастроли във Франция, Полша, Турция, Италия, Румъния, Швеция, Унгария и др., а унгарската преса неслучайно го нарича Българския Адонис. Роденият в Сеново, Русенско Тодор Банков пък става първият шампион на България по кеч в тежка категория на финалите на елиминационен турнир, провели се на игрище „Юнак“ на 25 септември 1938 г. 10 лета по-късно, когато е на 43-годишна възраст, той става републикански шампион по свободна борба, като за времето си в нейния професионален формат се бие във Франция, Турция, Германия, Португалия, Швейцария, Унгария и др. В средата на 30-те години изгрява и звездата на Асен Георгиев. Още на 17 години борецът от село Осен, Врачанско дебютира на ринга, а габаритите му са стряскащи – над 200 см и 110 кг. Според тогавашната преса той носи обувки 54-ти номер, яде по три хляба на ден и може без проблеми да вдига 200-килограмови тежести. Неговите размери му отварят вратите на професионалния кеч във Великобритания, Италия, Австрия и Германия, като в Берлин ще е без загуба в продължение на 2 години. Впоследствие ще емигрира в САЩ, където без успех опитва кариера на професионален боксьор.
Джордж Пенчев като шампион на Австралия по кеч в тежка категория през 1939 г.
За ранната история на Георги Пенчев се знае само, че е роден през 1905 г. в Русенския край, а през 1928 г. емигрира в Австралия. 11 години по-късно той става шампион по кеч на Зеления континент в тежка категория, побеждавайки държащия пояса в продължение на 6 лета Том Лурих на стадион „Лайдхард“ в Сидни. Джордж Пенчев, както е по-познат той, се бие на пет континента, а срещата му с Джим Лондос в Балтимор, Мериленд се превръща в най-доходоносното кеч шоу в историята на щата. Затова не е случайно, че кмета Хауърд Джаксън дава символичния ключ на града на българина. Именно споменатата Австралия е мястото, където развива своята кариера Никола Чамов. Двукратният републикански шампион по класическа борба (1947 и 1948 г.) емигрира там и след като спира да се бие става организатор на шоута в Аделаид. Той помага изключително много за развитието на кариерата на Николай Цигулинов, който за близо 3 десетилетия има мачове по цялото земно кълбо – от Белгия до Панама и от Нова Зеландия до Замбия.
За Николай Цигулинов са правени отделни публикации на Зеления континент
През 80-те години картината в американската професионал борба се променя, след като Винсънт Кенеди Макмеън купува компанията на своя баща Capitol Wrestling Corporation и започва национална експанзия със своята Световна кеч федерация (WWF). На 26 май 1985 г. в „Мейпъл Лийф Гардън“, Торонто пред 16 000 зрители се състои първият мач на глобалната организация с българско участие. В него се бие Димитър Димитров от Бяла, който избира за свой псевдоним Дон Колов – очевидна алюзия с легендарният български кечист. Той се изправя срещу Бари О (чичо на настоящата легенда в този спорт Ренди Ортън), но в крайна сметка губи. За двете си години като част от организацията той взима участие в 9 срещи, като сред неговите опоненти са Пол Орндорф, Рики Стиймбоут и Джордж Стийл. Най-сериозна роля българинът има в канадската федерация Stampede Wrestling, където попада под крилото на Стю Харт. В една среща той е съотборник на неговия син Брет, който ще се превърне в едно от най-големите имена в бизнеса през 90-те години. Впоследствие българинът става треньор, а без съмнение неговия най-известен възпитаник е Антони Карели, известен с името Сантино Марела. За заслугите на нашия говори факта, че залата по борба в намиращия се на 24 км от Торонто град Мисисауга носи името „Дон Колов Арена“.
Дон Колов (вдясно) и неговия възпитаник Сантино Марела на откриването на залата, носеща неговото име през 2013 г.
Едва ли има фен на професионалната борба у нас, който да не познава историята на Мирослав Барняшев, известен по целия свят като Русев. Бившият състезател по гребане усвоява по най-добрия начин уроците, преподадени му от две от интересните фигури по време на т.нар. Attitude Era на WWF – Ракиши и Гангрел. В първия си престой във Федерацията той става 3 пъти Американски шампион, като в началото е представян като българин, биещ се Русия, с какъвто образ излиза срещу легендата Джон Сина на „Кеч мания“ 31. През 2017 и 2018 г. той е сред най-популярните суперзвезди на организацията, за което говорят сериозните продажби на неговия мърчъндайзинг с надпис „Русев ден“. Малко след началото на пандемията от коронавирус през 2020 г. обаче българинът е в списъка на освободените кечисти и решава да подпише с основния конкурент на досегашните си работодатели – All Elite Wrestling (AEW). Макар там да печели титлата на TNT, престоя му в организацията на Тони Хан е всичко друго, но не и успешен. Завръщането му в WWE само затвърждава неговата роля в индустрията. Понастоящем в София функционира Българска кеч академия, чиито първи възпитаници са готови да тръгнат по стъпките на Дан Колов и да продължат родните традиции в професионалната борба.
Русев (вдясно) заедно с легендата на кеча Хълк Хоган и настоящия шампион на WWE в тежка категория Сет Ролинс
