Двукратният европейски шампион по класическа борба Кирил Милов публикува силно и емоционално изказване в личния си профил във Facebook, с което остро критикува настоящото ръководство на федерацията по борба. „Когато мълчиш твърде дълго, мълчанието започва да означава съгласие“, Милов защитава правото на избор, на свободна подготовка и настоява за уважение към труда на състезателите, независимо от вътрешни разделения във федерацията.

Публикуваме цялото изявление на Кирил Милов без редакторска намеса:

„След толкова години, в които давах всичко от себе си – с чест, с болка, с вяра и с гордост – дойде момент, в който трябва да говоря. Не защото искам, а защото мълчанието вече означава съгласие.

Успехите ми до тук не са просто спортна биография.

Това е живот, отдаден на България. Събуждал съм се и съм заспивал с мисълта как да бъда по-добър – за себе си, за името на родината, което нося на гърба си.

За онзи миг, в който стоиш на стълбичката, чуваш химна, гледаш знамето да се издига, и сълзите сами тръгват... защото си го направил – за България. И точно затова боли.

Боли, когато след всичко това чуваш от председателя на федерацията по борба, че си "интригант", че "с такива мъже няма какво да се говори".

Не заради мнението – всеки има право на такова.

А заради наглостта да бъде хвърлена кал върху човек, който е дал всичко от себе си за този спорт.

Който никога не е обиждал, а само е работил – тихо, постоянно и с резултати, които говорят сами. Мъжеството не е в думите, а в делата.

Новото ръководство забравиха какво е уважение. Забравиха как се гради доверие. Забравиха, че зад успехите стоят хора, не статистики.

И точно тук искам да кажа нещо ясно:

Разделението в българската борба не трябва да определя съдбата на спортистите. Кой с кого е, кой къде стои – това не трябва да е по-важно от труда, дисциплината и отдадеността на хората на тепиха.

Призовавам: не пречете на никого да се състезава за България – само защото не е "от вашите". Нашите са всички, които печелят с чест. С усилие. И с любов към знамето.

Искам да се готвя така, както съм го правил досега – отговорно и професионално. Отказът от централизирана подготовка не означава, че не спазвам правилата или че подкопавам реда в спорта.

Означава единствено, че вярвам в правото на избор. В един демократичен свят всеки трябва да има право на избор – как да се подготвя, по кой път да върви.

Да натрапваш една единствена система, да настояваш всички да вървят под строй – не е развитие. Това е връщане назад.

Съставите за големи първенства трябва да се определят по ясни спортни критерии. Участието в националния отбор не е награда за подчинение. То е заслужено право – с труд, с победи и с постоянство. Да представяш България не трябва да зависи от това дали си удобен, а дали си готов.

Искам само едно: да не ми пречат, както на мен, така и на моите съотборници, които са избрали този път. Не искам привилегии. Не търся конфликти. Искам само свободата да продължа – със същата отдаденост.

Това не е каприз. Това е настояване за уважение към труда, към личността и към спортната истина. Истината, че един шампион не се създава в чужда рамка, а в свободата да следва своята.

Защото, когато един спортист иска да продължи да дава на България, най-малкото, което заслужава, е това да не му бъде отнето.“