🚑Загуба от "ментето"! ЦСКА между интензивното и възкресението

Ако оставим настрана неприятните емоции от поредния неуспешен мач на ЦСКА и горчивия хап да загубиш точно от тези, това може би беше най-доброто представяне на отбора от началото на сезона и определено не мисля, че "червените" заслужаваха загубата. При други обстоятелства, ако не беше цялата трагична картина в последно време, този двубой щеше да се преглътне с клишето "има и такива мачове", но... сега ситуацията е по-различна.

Да - всички виждаме, че отборът не върви и се питаме... защо?! Във всички мачове до момента оставам с впечатлението, че нещо в играчите се чупи в самия процес на мача. Започва се силно, доминиращо, но с напредването на времето се губи тази увереност. Може би нахлуват сенките на предишните провали, а липсата на късмет вече се е превърнала в огромна тежест.

Душан Керкез смени схемата и това беше най-логичното решение с оглед на състава, с който разполага. 3-5-2 или 3-4-1-2: Теодор Иванов вдясно, Делова вляво и Лапеня в центъра на защитата. Пред тях - Ето’о и Жордао, по крилата Пастор и Санянг, а Сегер получи свободна роля зад нападателите Питас и Годой.

Двубоят започна отлично за ЦСКА и в първите 20 минути отборът доминираше тотално, а гостите се отчитаха само с някакви плахи опити за контраатаки. Много активно в тези минути играха Пастор, Сегер и Жордао. Всичко интересно се случваше благодарение на техни индивидуални проблясъци, пробиви и пасове. За първи път Сегер успя да разгърне част от потенциала си, но се надявам да не крие твърде дълго и останалата част от него. Нямаше късмет да отбележи гол през второто полувреме, след като нацели гредата, но при смяната си заслужено обра аплодисментите... хората видяха, че се вложи на макс.

Бруно Жордао - брилянтен футболист. Почти нямаше атака на ЦСКА, която да не мине през него. Супер активен и в защита, и в изграждането на атаките. При толкова много отиграни топки, разбира се, че имаше и неточности, но определено това е диамант в състава на ЦСКА. За разлика от неговия колега в халфовата линия Ето'о. Вече започвам да се чудя дали това е онзи Ето'о, който дойде от Ботев или са го сменили тихомълком с някое негово копие. Пасивен, лутащ се, неефективен, блуждаещ. Къде е онзи Ето'о, който летеше по терена? Няма го.

Питас и Годой се стараха в нападение, но и те ще имат нужда от още време да се сработят. И все пак кипърецът беше доста по-активният от двамата, участваше много повече в играта, а Годой повече дебнеше за своите шансове в наказателното поле.

Много активен Пастор през целия мач, но халфът до него го "предаваше". Ето'о се скатаваше и буквално го изоставяше да работи само със Сегер или сам да пробива. От другата страна доста по-активно подкрепян беше Санянг с колегата до него - Жордао. Португалецът понякога дори се прехвърляше в дясната зона, за да покрие изостаналия Ето'о. Санянг се справи прилично, имаше и добри отигравания, имаше и лоши, но в него има футбол и не бива с лека ръка да се задрасква този играч. Трябва още работа с него, но съм категоричен - талантлив е и има усет за играта.

В защита Делова беше тотално изолиран и изключен от играта, главата му е на друго място. Сякаш го нямаше на терена през първото полувреме, а в неговия край успя и да се контузи. На негово място влезе Кордоба, който пък изненада много приятно с играта си. Изнесе топката по-често отколкото всичките му колеги в защита за целия мач. Теодор Иванов беше стабилен и се понрави с някои добри действия, но ми се иска по-често да се нагърбва да изнася топката, а не постоянно да връща към Бусато или Лапеня. Но и това пак идва от недостатъчно активния Ето'о, който трябва да му се предлага по-често.

Лапеня игра солидно, но увисна при гола - една грешка, която тежи върху иначе приличното му представяне.

Най-новото попълнение Брахими се появи от пейката в 64-та минута, но сигурно и от прелитащите самолети над "Васил Левски" се е видяло, че е тотално неподготвен за влизане в боя. Допусна твърде много непредизвикани грешки и беше адски дезориентиран.

Много неприятна апатия е обзела клуба и всички около него, но това е тема за друга статия. Сега просто ми се говори за футбол, защото вчера видях футбол и желание от ЦСКА, за разлика от предишните двубои. И за първи път се видя някакъв почерк от Керкез.

В крайна сметка този мач не даде категорични отговори, но показа, че ЦСКА още не е готов да бъде отписан напълно. Отборът изглежда на командно дишане, но все пак пулсът му е жив и в някакъв момент може да удари по-силно от очакваното. Въпросът е дали това е началото на възкръсването или просто малък проблясък в тъмнината. Скоро ще разберем...