
🎞️Усмивки от „сините“ ленти: Какво се случва с африканския блян на Гонзо?
Няма втори като Франсис Нар...
- 11/08/2025
Добре дошли отново рубриката на Arenasport.bg – „Усмивки от „сините“ ленти“, където ви срещаме с едни от най-колоритните чуждестранни футболисти, които някога са носили фланелката на Левски.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха.
След като в първия текст от рубриката ни си поговорихме за Бабатунде Адениджи, някак си неестествено звучи, продължението да не бъде за неговия брат по съдба в "синия" клуб по това време - Франсис Нар. Епохално дуо, нали...

Левски е имал немалко чужденци, които са обещавали чудеса, а накрая са носили на феновете предимно… уроци по търпение на нетърпимото. Ганаецът Франсис Нар обаче се откроява с това, че комбинираше скоростта на спринтьор с прецизността на хвърлена в тъмното стрела. Пристигна през януари 2016 г. след трансферна сага, в която спортният директор Георги Иванов-Гонзо се оплаква от некоректни мениджърски игри и завишени финансови изисквания. Нужно е да споменем, че Нар буквално е трансферен блян на Иванов тогава и той прави множество усилия, за да го види на "Герена".
След толкова борба за подписа му, феновете очакваха фойерверки. Получиха обаче… запалени кибрити. Нар изигра над 60 мача за Левски, реализирайки само 4 гола. Най-запомнящото се попадение дойде срещу Марибор в Лига Европа – момент, който даде надежда, че формулата е открита. Но надеждата се оказа мимолетна.
На 23 ноември 2017 г. „Герена“ празнуваше необичаен празник – договорът с Нар бе прекратен. Феновете го изпратиха с усмивки, примесени с облекчение.
Но кариерата му далеч не приключи. През 2018 г. облече екипа на кипърския Докса Катокопия и вкара 2 гола в 14 мача. Последва кратък престой в турския Карабюкспор, където обаче не записа и минута – клубът беше „запечатан“ от ФИФА заради финансови проблеми.
Така пътят му го отведе в Беларус, в Славия (Мозир), където остана две години и изведнъж се превърна в телевизионна звезда – просто защото в разгара на пандемията беларуското първенство беше единственото, което се играеше в Европа. Там реализира 17 гола в 74 мача и това му осигури трансфер в узбекистанския гранд Буньодкор.

В Ташкент обаче времето му бе като бърза реклама между две предавания – 3 гола в 28 мача и довиждане. После облече екипа на Динамо (Самарканд), а от началото на 2025 г. е част от ФК Хорзам – клуб от град Ургенч, състезаващ се в елита на Узбекистан. Там Нар носи номер 18 и продължава да търси нови терени, на които да развява скоростта си и…своя непредсказуем завършващ удар (бел ред. топката може да излезе дори и в тъч).
Роден на 18 април 1994 г. в Акра, Гана, висок 1,70 м, Нар винаги е бил бърз като мисълта, но и често толкова хаотичен, колкото случайна идея в 3 през нощта. В Левски остана символ на онези истории, които започват с големи обещания и завършват с грандиозна издънка.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха.
След като в първия текст от рубриката ни си поговорихме за Бабатунде Адениджи, някак си неестествено звучи, продължението да не бъде за неговия брат по съдба в "синия" клуб по това време - Франсис Нар. Епохално дуо, нали...

Левски е имал немалко чужденци, които са обещавали чудеса, а накрая са носили на феновете предимно… уроци по търпение на нетърпимото. Ганаецът Франсис Нар обаче се откроява с това, че комбинираше скоростта на спринтьор с прецизността на хвърлена в тъмното стрела. Пристигна през януари 2016 г. след трансферна сага, в която спортният директор Георги Иванов-Гонзо се оплаква от некоректни мениджърски игри и завишени финансови изисквания. Нужно е да споменем, че Нар буквално е трансферен блян на Иванов тогава и той прави множество усилия, за да го види на "Герена".
След толкова борба за подписа му, феновете очакваха фойерверки. Получиха обаче… запалени кибрити. Нар изигра над 60 мача за Левски, реализирайки само 4 гола. Най-запомнящото се попадение дойде срещу Марибор в Лига Европа – момент, който даде надежда, че формулата е открита. Но надеждата се оказа мимолетна.
На 23 ноември 2017 г. „Герена“ празнуваше необичаен празник – договорът с Нар бе прекратен. Феновете го изпратиха с усмивки, примесени с облекчение.
Но кариерата му далеч не приключи. През 2018 г. облече екипа на кипърския Докса Катокопия и вкара 2 гола в 14 мача. Последва кратък престой в турския Карабюкспор, където обаче не записа и минута – клубът беше „запечатан“ от ФИФА заради финансови проблеми.
Така пътят му го отведе в Беларус, в Славия (Мозир), където остана две години и изведнъж се превърна в телевизионна звезда – просто защото в разгара на пандемията беларуското първенство беше единственото, което се играеше в Европа. Там реализира 17 гола в 74 мача и това му осигури трансфер в узбекистанския гранд Буньодкор.

В Ташкент обаче времето му бе като бърза реклама между две предавания – 3 гола в 28 мача и довиждане. После облече екипа на Динамо (Самарканд), а от началото на 2025 г. е част от ФК Хорзам – клуб от град Ургенч, състезаващ се в елита на Узбекистан. Там Нар носи номер 18 и продължава да търси нови терени, на които да развява скоростта си и…своя непредсказуем завършващ удар (бел ред. топката може да излезе дори и в тъч).
Роден на 18 април 1994 г. в Акра, Гана, висок 1,70 м, Нар винаги е бил бърз като мисълта, но и често толкова хаотичен, колкото случайна идея в 3 през нощта. В Левски остана символ на онези истории, които започват с големи обещания и завършват с грандиозна издънка.