Източник на снимката: startphoto.bg🫀 Сърцето на Левски се казва Майкон
Бразилската находка, посрещната с недоверие
- 02/08/2025
Когато Левски обяви привличането на бразилеца Майкон Араужо Дос Сантос, трансферът остана извън светлините на прожекторите. Играч от долните дивизии в Бразилия, без международен опит, с кариера, преминала през Сера, Нова Венеция, Витория-ЕС и Нова Игуасу - на пръв поглед нищо впечатляващо. Скептицизмът сред фенове и анализатори беше напълно разбираем. Година по-късно, бразилецът вече е един от най-стабилните и полезни играчи в състава. Без излишен шум, той успя да се наложи и да спечели уважението на публиката.
Майкон дойде като ляв бек, но показа, че е много повече от това. В схемата на бившия треньор Станислав Генчев 3-5-2 той бе използван и в ролята на ляв халф-бек и се справи отлично. Има нужната скорост, техника и издръжливост, за да покрива цялата линия. Центриранията му са прецизни, чете добре играта и рядко губи позиция. Именно такива флангови футболисти се търсят в съвременния футбол – гъвкави, тактически грамотни, с добра физика и добра техника. И Левски има такъв в лицето на Майкон. Затова и не е изненада, че интерес към него вече не липсва, а клубът не бърза да се разделя с него, вярвайки, че бъдещата му трансферна стойност ще нараства.
А тя вече е нараснала значително. Левски го привлече срещу 250 000 евро, но по данни на Transfermarkt днес стойността му възлиза на 1.20 милиона евро - почти пет пъти повече.
Приносът му се усеща във всеки мач. Работи здраво, играе отговорно и рядко греши в основните си задачи.
Пътят му до Левски не е бил лесен. Идва от много бедно семейство. Не е минал през големи академии, започнал е да тренира организирано едва на 18 години. Пробвал е в Баия и Витория, но не е бил одобрен. В Нова Игуасу, последния му отбор преди трансфера, условията са далеч от професионалния стандарт – допълнителните възнаграждения са зависели от приходите от билети. Точно там е бил забелязан от скаута на Левски Красимир Петров, който е оценил физиката, отдадеността и хъса му в един от мачовете от щатското първенство на Рио де Жанейро.
Когато Даниел Боримиров обяви, че „Майкон е сърцето на Левски“, това предизвика усмивки и подигравки сред част от „разбирачите“. Но след мача с Брага тези коментари почти изчезнаха. Майкон не е лидер с капитанска лента, но е тип играч, на когото може да се разчита – тих, сериозен и полезен. Притежава изключителни качества, постоянство и дисциплина – мечтата за всеки един треньор.
Той сам остава спокоен за бъдещето си: „Много съм доволен от представянето си в Левски и се надявам да продължа да им се отплащам за доверието. Не се тревожа за трансфери, това е работа на мениджъра ми. Аз мисля за семейството и за представянето си на терена.“
Левски правилно оценява ролята му. Не бърза да го продава, знае че няма много такива типажни играчи – скромни, работливи, с характер. Майкон няма претенции да е звезда, но вече се утвърди като важна част от отбора. С времето се превърна в символ на стабилност и отдаденост – качества, от които всеки треньор има нужда.
И ако трябва да обобщим - Майкон е сърцето на Левски. Не търси аплодисменти, но с действията си на терена ги заслужава. И ако развитието му продължи в тази посока, съвсем логично е да направи следваща крачка и да заиграе в по-силно първенство. Защото има всичко, което днешният европейски футбол търси.
Майкон дойде като ляв бек, но показа, че е много повече от това. В схемата на бившия треньор Станислав Генчев 3-5-2 той бе използван и в ролята на ляв халф-бек и се справи отлично. Има нужната скорост, техника и издръжливост, за да покрива цялата линия. Центриранията му са прецизни, чете добре играта и рядко губи позиция. Именно такива флангови футболисти се търсят в съвременния футбол – гъвкави, тактически грамотни, с добра физика и добра техника. И Левски има такъв в лицето на Майкон. Затова и не е изненада, че интерес към него вече не липсва, а клубът не бърза да се разделя с него, вярвайки, че бъдещата му трансферна стойност ще нараства.
А тя вече е нараснала значително. Левски го привлече срещу 250 000 евро, но по данни на Transfermarkt днес стойността му възлиза на 1.20 милиона евро - почти пет пъти повече.
Приносът му се усеща във всеки мач. Работи здраво, играе отговорно и рядко греши в основните си задачи.
Пътят му до Левски не е бил лесен. Идва от много бедно семейство. Не е минал през големи академии, започнал е да тренира организирано едва на 18 години. Пробвал е в Баия и Витория, но не е бил одобрен. В Нова Игуасу, последния му отбор преди трансфера, условията са далеч от професионалния стандарт – допълнителните възнаграждения са зависели от приходите от билети. Точно там е бил забелязан от скаута на Левски Красимир Петров, който е оценил физиката, отдадеността и хъса му в един от мачовете от щатското първенство на Рио де Жанейро.
Когато Даниел Боримиров обяви, че „Майкон е сърцето на Левски“, това предизвика усмивки и подигравки сред част от „разбирачите“. Но след мача с Брага тези коментари почти изчезнаха. Майкон не е лидер с капитанска лента, но е тип играч, на когото може да се разчита – тих, сериозен и полезен. Притежава изключителни качества, постоянство и дисциплина – мечтата за всеки един треньор.
Той сам остава спокоен за бъдещето си: „Много съм доволен от представянето си в Левски и се надявам да продължа да им се отплащам за доверието. Не се тревожа за трансфери, това е работа на мениджъра ми. Аз мисля за семейството и за представянето си на терена.“
Левски правилно оценява ролята му. Не бърза да го продава, знае че няма много такива типажни играчи – скромни, работливи, с характер. Майкон няма претенции да е звезда, но вече се утвърди като важна част от отбора. С времето се превърна в символ на стабилност и отдаденост – качества, от които всеки треньор има нужда.
И ако трябва да обобщим - Майкон е сърцето на Левски. Не търси аплодисменти, но с действията си на терена ги заслужава. И ако развитието му продължи в тази посока, съвсем логично е да направи следваща крачка и да заиграе в по-силно първенство. Защото има всичко, което днешният европейски футбол търси.
