Снощи на „Герена“ отново се случи онова магично нещо, което кара „синьото“ сърце да бие по-силно. Победата с 2:0 над Славия не беше просто поредният успех в първенството. Тя беше огледало на един все по-видим процес – изграждането на истинска синергия между треньор, футболисти и фенове. Вечер, в която радостта отново бе по трибуните, увереността – в очите на играчите, а доверието – в личността на Хулио Веласкес.

Левски оглави класирането на Първа лига след три кръга – нещо, което не е обичайна гледка в последните години. Но зад тази статистика стои много повече от точки и голове. Стои един отбор, който започва да играе с разум, характер и ясна тактическа идентичност, дори когато съставът се върти по осем човека между мачовете.


Мачът срещу Славия не започна по най-обещаващия начин. Левски не беше особено убедителен в първата част, въпреки 68% притежание на топката и 7 удара, 3 от които извън очертанията. „Сините“ владееха инициативата, но я разпиляваха безцелно. Нужна беше промяна. Нужен беше Веласкес.

След почивката Левски излезе с ново лице – по-решителен, по-динамичен и, най-вече, по-ефективен. В точния момент треньорът направи точните смени. Радослав Кирилов и Марин Петков се появиха на терена и се превърнаха в ключови фигури. Асистенцията на Кирилов към Борислав Рупанов беше майсторска, а ударът с глава - не по-малко красив.

Голът на Рупанов беше повече от попадение – той беше възстановено самочувствие. След изпуснатата дузпа срещу Апоел и слабото представяне срещу Септември, младият нападател имаше нужда от точно този момент. И го получи. Не в безобиден миг при 4:0, а когато мачът „висеше“ и Славия изглеждаше все още в играта.


Почти като по учебник, Левски довърши съперника с още една порция вдъхновение от пейката. Евертон Бала, който се бореше с колебания в игровата си форма, показа на какво е способен. Пресира, открадна топката, напредна и с премерен удар от средна дистанция затвори мача, точно както преди – с марков почерк и южноамериканска страст.

След последния съдийски сигнал Хулио Веласкес каза нещо, което описва не само този мач, а целия процес в клуба: „Синергия“. Нещо, което на „Герена“ не се е усещало от известен период – естествена, ненатрапчива връзка между треньор, играчи и фенове.

Испанецът вече познава отбора си. Усеща пулса му. Даде пример с Фабио Лима – снощи трагичен, но герой при реванша с Беер Шева. Показа доверие към Рупанов. Изгради наново Гашпер Търдин и Мустафа Сангаре. Никой вече не е сигурен титуляр, но всеки вярва, че има роля.


Публиката? Все по-често изпълва трибуните, вярва в треньора, не го боготвори, но го уважава. Той – на свой ред – е сдържан. Без театралност. Само поклон след Брага и стиснати зъби при успехите. Защото знае – тук любовта е трудна и вятърът лесно сменя посоката.

Но точно тази синергия ще бъде нужното емоционално "гориво" за най-тежкото препятствие – сблъсъка със Сабах. Не бива да се подценява съперник, който побеждава Карабах на финал и разполага с класа, далеч над тази на Апоел (Беер Шева). Един провал би дал оръжие в ръцете на скептиците, но един подвиг може да отприщи нещо още по-голямо.

Преди няколко месеца Хулио Веласкес беше почти анонимна фигура в България. Днес води Левски към върха, не с фанфари, а с работа. Построи колектив, върна увереността, отключи потенциала. Постигна нещо, което изглеждаше невъзможно – създаде синергия.


А когато отбор, треньор и публика дишат в един ритъм, небето е граница. И кой знае – може би тази синергия ще се окаже онази невидима сила, която ще отведе „сините“ до нещо много по-голямо – европейски подвиг и… шампионската титла.