Източник на снимката: Личен архив 👑Дамите, които поставиха ЦСКА на футболната карта на България
За 10 години завоюват 2 титли и редовно печелят Вечното дерби с разлика
- 11/08/2025
На читателите на сайта със сигурност им е направила впечатление рубриката “Red Queens”, посветена на момичетата от девическия отбор на ЦСКА до 13 г. Интересуващите се от историята на най-титулуваният български футболен клуб вероятно ще си припомнят, а останалите четящи тези редове ще научат, че в рамките на 10 години „армейците“ вече са имали свой женски отбор, който се налага сред водещите в страната в края на 80-те и началото на 90-те години.
Началото на дамския футболен тим на ЦСКА (тогава Средец) е поставено на 23 септември 1985 г. Датата не е избрана никак случайно, тъй като между 1953 и 1990 г. именно тогава се чества Деня на българската армия. „Отборът е създаден по инициатива на 6 състезателки, напуснали Академик, начело с Ваня Александрова. Те правят предложение до завеждащия спортния отдел на Министерство на отбраната Стойне Димитров, който след консултация с отговарящия за футбола във физкултурното дружество ген. Матеев го реализира. Първоначално ги води бившият играч на ЦСКА Альоша Димитров, след като с подготовката на тима се заема легендарния футболист от 50-те години Борис Трънков“, казва Румен Минков, изследовател на историята на женския футбол у нас.
Любопитният репортаж от победата на ЦСКА с 6:0 над Левски през ноември 1989 г.
Макар първият дамски тим в столицата (споменатия Академик) да е формиран 4 години по-рано, на заниманията на нежния пол с най-великата игра все още се гледа повече с любопитство, отколкото като на сериозна спортна дейност. Най-авторитетната надпревара в този период е Турнира на амазонките, организиран от вестник „Поглед“ по предложение на неговия заместник-главен редактор Димитър Димков. Второто му издание през март 1986 г. в зала „Черно море“ във Варна е бойното кръщение на новосформирания отбор. Той се представя достойно и завършва на 4-о място от 10 участващи отбора. В края на същия месец те за пръв път се изправят срещу Левски (тогава Витоша) в мач за първото градско първенство на София и постигат съкрушителна победа с 5:0.
След края на сезон 1988-89. Ваня Александрова (вляво) с шампионската титла и Жаклин Дядовска
Опит за стъпването на по-сериозна основа на това футболно направление е организирането на първото републиканско първенство за жени през същата година. В началната му фаза започват отбори от 17 окръга (според тогавашното административно деление Народна Република България се състои от 28). До финалната четворка, провела се на столичните стадиони „Народна армия“ и „Васил Левски“ достигат софийските Академик и Средец, Дунав (Русе) и Слънце, съставен от работнички в тютюневия комбинат в Стара Загора. „Червените“, по това време играещи преобладаващо в бели екипи, остават на трето място, а дясното крило Берислава Делибашева е специално отличена в репортажите за турнира. На следващата 1987-а година воденият от Кирил Жеков отбор се класира втори, оставайки единствено зад безспорно най-качественият тим в страната в този период – Академик. Ситуацията се променя няколко месеца по-късно, когато начело на отбора застава Евгени Попов. В първия си сезон начело той класира тима трети, но дамите в бяло и червено реализират сериозен напредък. Неслучайно през май 1988 г. те са избрани да участват в демонстративен мач, съпътстващ една от най-масовите спортни прояви по това време – „Маратонът за наградата на София“, където техен съперник е Локомотив (София). На международния турнир „Варна‘88“ пък стават единственият роден тим, който успява да окаже съпротива на националния отбор на Норвегия, който е действащ европейски шампион и е воден от капитанката Хайди Стьоре, обявена за най-добър състезател на турнира. Звездният миг на „червените“ футболистки идва през 1989 г. по време на финалната фаза на първенството в Шумен, когато те стигат до шампионската титла след победа с 2:1 над домакините. Специално признание получава Светла Петрова, която е определена за най-добър вратар на надпреварата. Преди това те са натрупали и сериозен опит зад граница, печелейки в две последователни години турнир в Полша. Като награда за шампионската титла ЦСКА получава възможност да участва в 11-тия турнир във Вестерщеде, ФРГ, редом до отбори от страната домакин, Дания, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Унгария и САЩ. Интересно е, че всички състезателки имат своите цивилни професии – капитанът Валя Александрова е старши радиотелеграфист I клас, достигнала до чин сержант, Светла Петрова - служител във „Фармахим“, Радослава Стефанова - техник в КЦМ „Димитър Ганев“, София, Петрана Ценова – служителка в Дома на транспорта, Мариела Христова – финансист, Атанаска Касабова – треньор по лека атлетика в Ракитово, докато Росица Соколова почва да играе докато е ученичка в 10 клас.Като най-добър сезон в клубната история безспорно може да се посочи 1992-93, когато състезателките на ЦСКА се налагат над Гранд Хотел Варна и НСА. За отбелязване е, че в хода на първенства те губят с 0:5 гостуването си в морската столица, но факта, че противниковия отбор се води от известният руски треньор Али Алиев, а състава му фигурират две негови сънароднички (вратаря Валентина Савченко и защитника Светлана Балинская) показва, че конкуренцията не е никак слаба. Особена тежест на титлата придава разгромната победа с 9:0 над Левски, която обаче не е прецедент.
„До началото на сезон 1992-93 вечните съперници са се срещали 10 пъти в рамките на градското и републиканското първенство за жени. Балансът е 8 победи за ЦСКА и 2 за Левски при голова разлика 40:8. За отбелязване е победата с 8:0, постигната на 30 април 1989 г“, обобщава Румен Минков. Към неговата историческа справка ще добавим репортаж от успеха с 6:0 през ноември 1989 г., който завинаги влиза в историята на спортната ни журналистика. Той е публикуван на страниците на „Народна младеж“ от Владимир Захаринов, съпруг на една от състезателките на Левски. Статията „Футбол в женски род...или преживяванията на един(ствения) привърженик на „сините богини“ съчетава в себе си спортна публицистика, примесена с немалко чувство за хумор. Не всеки ден се среща футболна статия, в която може да прочетете „първата сериозна заплаха за съперника е след пас на жена ми“ и „жена ми, сменена още в началото, се срамува да дойде при мен.“
Първата страница на вестник „ЦСКА“ от април 1993 г., посветена на победата с 9:0 над Левски
Връщайки се на разработките на колегата Минков разбираме за едно объркване, свързано с най-голямата победа във футболната история на Вечното дерби във всички негови формати. На 22 април 1993 г. тогавашния клубен вестник „ЦСКА“ излиза на първата си страница с гръмко заглавие „Супермач. Зашеметяваща победа. ЦСКА-Левски 9:0“. В самото издание се посочва, че срещата се е състояла на 17 април и макар да липсва статистическа информация се казва, че „малобройните все още зрители бяха свидетели на красиви технически изпълнения“. Тази публикация може да бъде възприета безкритично, стига да не отворим броя на „Народен спорт“ от 14 октомври 1992 г. Тогава са публикувани всички резултати от 3-и кръг на първенството с голмайстори и над всички изпъква победата на ЦСКА с 9:0 над Левски. Хеттрик записват Марина Манова (дъщеря на бившия играч на Левски и Черно море Богомил Манов - Богеца) и централния нападател Емилия Миланова, а по едно попадение реализират Илиана Георгиева, Бистра Младенова - Трифонова и Соня Тодорова. Асистенции за голяма част от попаденията записва ненапълно възстановения капитан на тима Ваня Александрова. Датата на двубоя се потвърждава от състезателния дневник на Евдокия Раева. Вероятността за две победи с по 9:0 не съществува, тъй като през май 1993 г. стадион „Драгалевци“ „армейките“ се налагат отново – този път с 2:0 след попадения на Атанаска Касабова и Марина Манова. Във втория случай ударът е толкова силен, че вратаря на Левски Вандева влиза заедно с топката в мрежата. Остава мистерия защо даден вестник би публикувал като новина среща, изиграна през миналата година и дали изобщо на 17 април 1993 г. се е изиграл мач между големите съперници.
Представянето на ЦСКА в официалната програма на турнира във Вестерщеде
През лятото на 1993 г. в тима настъпват сериозни промени – напускат 8 състезателки, 4 от които националки, като 5 от тях отиват в Локомотив (Стара Загора), а една – в НСА. Треньорът Евгени Попов пък поема националния отбор и е заменен от Любомир Симов, който има опит от ДЮШ на ЦСКА и е работил 1 година в Израел. В първия му сезон тимът завършва на четвърто място, а през 1994-95 завършват втори от четири отбора. В края на споменатия сезон президентът на клуба Петър Калпакчиев решава, че женски футболен отбор не е необходим и по този начин близо десетилетна история бива изтрита с лека ръка. Нещо колкото тъжно, толкова и очаквано за родната действителност.
Началото на дамския футболен тим на ЦСКА (тогава Средец) е поставено на 23 септември 1985 г. Датата не е избрана никак случайно, тъй като между 1953 и 1990 г. именно тогава се чества Деня на българската армия. „Отборът е създаден по инициатива на 6 състезателки, напуснали Академик, начело с Ваня Александрова. Те правят предложение до завеждащия спортния отдел на Министерство на отбраната Стойне Димитров, който след консултация с отговарящия за футбола във физкултурното дружество ген. Матеев го реализира. Първоначално ги води бившият играч на ЦСКА Альоша Димитров, след като с подготовката на тима се заема легендарния футболист от 50-те години Борис Трънков“, казва Румен Минков, изследовател на историята на женския футбол у нас.
Любопитният репортаж от победата на ЦСКА с 6:0 над Левски през ноември 1989 г.
Макар първият дамски тим в столицата (споменатия Академик) да е формиран 4 години по-рано, на заниманията на нежния пол с най-великата игра все още се гледа повече с любопитство, отколкото като на сериозна спортна дейност. Най-авторитетната надпревара в този период е Турнира на амазонките, организиран от вестник „Поглед“ по предложение на неговия заместник-главен редактор Димитър Димков. Второто му издание през март 1986 г. в зала „Черно море“ във Варна е бойното кръщение на новосформирания отбор. Той се представя достойно и завършва на 4-о място от 10 участващи отбора. В края на същия месец те за пръв път се изправят срещу Левски (тогава Витоша) в мач за първото градско първенство на София и постигат съкрушителна победа с 5:0.
След края на сезон 1988-89. Ваня Александрова (вляво) с шампионската титла и Жаклин ДядовскаОпит за стъпването на по-сериозна основа на това футболно направление е организирането на първото републиканско първенство за жени през същата година. В началната му фаза започват отбори от 17 окръга (според тогавашното административно деление Народна Република България се състои от 28). До финалната четворка, провела се на столичните стадиони „Народна армия“ и „Васил Левски“ достигат софийските Академик и Средец, Дунав (Русе) и Слънце, съставен от работнички в тютюневия комбинат в Стара Загора. „Червените“, по това време играещи преобладаващо в бели екипи, остават на трето място, а дясното крило Берислава Делибашева е специално отличена в репортажите за турнира. На следващата 1987-а година воденият от Кирил Жеков отбор се класира втори, оставайки единствено зад безспорно най-качественият тим в страната в този период – Академик. Ситуацията се променя няколко месеца по-късно, когато начело на отбора застава Евгени Попов. В първия си сезон начело той класира тима трети, но дамите в бяло и червено реализират сериозен напредък. Неслучайно през май 1988 г. те са избрани да участват в демонстративен мач, съпътстващ една от най-масовите спортни прояви по това време – „Маратонът за наградата на София“, където техен съперник е Локомотив (София). На международния турнир „Варна‘88“ пък стават единственият роден тим, който успява да окаже съпротива на националния отбор на Норвегия, който е действащ европейски шампион и е воден от капитанката Хайди Стьоре, обявена за най-добър състезател на турнира. Звездният миг на „червените“ футболистки идва през 1989 г. по време на финалната фаза на първенството в Шумен, когато те стигат до шампионската титла след победа с 2:1 над домакините. Специално признание получава Светла Петрова, която е определена за най-добър вратар на надпреварата. Преди това те са натрупали и сериозен опит зад граница, печелейки в две последователни години турнир в Полша. Като награда за шампионската титла ЦСКА получава възможност да участва в 11-тия турнир във Вестерщеде, ФРГ, редом до отбори от страната домакин, Дания, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Унгария и САЩ. Интересно е, че всички състезателки имат своите цивилни професии – капитанът Валя Александрова е старши радиотелеграфист I клас, достигнала до чин сержант, Светла Петрова - служител във „Фармахим“, Радослава Стефанова - техник в КЦМ „Димитър Ганев“, София, Петрана Ценова – служителка в Дома на транспорта, Мариела Христова – финансист, Атанаска Касабова – треньор по лека атлетика в Ракитово, докато Росица Соколова почва да играе докато е ученичка в 10 клас.Като най-добър сезон в клубната история безспорно може да се посочи 1992-93, когато състезателките на ЦСКА се налагат над Гранд Хотел Варна и НСА. За отбелязване е, че в хода на първенства те губят с 0:5 гостуването си в морската столица, но факта, че противниковия отбор се води от известният руски треньор Али Алиев, а състава му фигурират две негови сънароднички (вратаря Валентина Савченко и защитника Светлана Балинская) показва, че конкуренцията не е никак слаба. Особена тежест на титлата придава разгромната победа с 9:0 над Левски, която обаче не е прецедент.
„До началото на сезон 1992-93 вечните съперници са се срещали 10 пъти в рамките на градското и републиканското първенство за жени. Балансът е 8 победи за ЦСКА и 2 за Левски при голова разлика 40:8. За отбелязване е победата с 8:0, постигната на 30 април 1989 г“, обобщава Румен Минков. Към неговата историческа справка ще добавим репортаж от успеха с 6:0 през ноември 1989 г., който завинаги влиза в историята на спортната ни журналистика. Той е публикуван на страниците на „Народна младеж“ от Владимир Захаринов, съпруг на една от състезателките на Левски. Статията „Футбол в женски род...или преживяванията на един(ствения) привърженик на „сините богини“ съчетава в себе си спортна публицистика, примесена с немалко чувство за хумор. Не всеки ден се среща футболна статия, в която може да прочетете „първата сериозна заплаха за съперника е след пас на жена ми“ и „жена ми, сменена още в началото, се срамува да дойде при мен.“
Първата страница на вестник „ЦСКА“ от април 1993 г., посветена на победата с 9:0 над ЛевскиВръщайки се на разработките на колегата Минков разбираме за едно объркване, свързано с най-голямата победа във футболната история на Вечното дерби във всички негови формати. На 22 април 1993 г. тогавашния клубен вестник „ЦСКА“ излиза на първата си страница с гръмко заглавие „Супермач. Зашеметяваща победа. ЦСКА-Левски 9:0“. В самото издание се посочва, че срещата се е състояла на 17 април и макар да липсва статистическа информация се казва, че „малобройните все още зрители бяха свидетели на красиви технически изпълнения“. Тази публикация може да бъде възприета безкритично, стига да не отворим броя на „Народен спорт“ от 14 октомври 1992 г. Тогава са публикувани всички резултати от 3-и кръг на първенството с голмайстори и над всички изпъква победата на ЦСКА с 9:0 над Левски. Хеттрик записват Марина Манова (дъщеря на бившия играч на Левски и Черно море Богомил Манов - Богеца) и централния нападател Емилия Миланова, а по едно попадение реализират Илиана Георгиева, Бистра Младенова - Трифонова и Соня Тодорова. Асистенции за голяма част от попаденията записва ненапълно възстановения капитан на тима Ваня Александрова. Датата на двубоя се потвърждава от състезателния дневник на Евдокия Раева. Вероятността за две победи с по 9:0 не съществува, тъй като през май 1993 г. стадион „Драгалевци“ „армейките“ се налагат отново – този път с 2:0 след попадения на Атанаска Касабова и Марина Манова. Във втория случай ударът е толкова силен, че вратаря на Левски Вандева влиза заедно с топката в мрежата. Остава мистерия защо даден вестник би публикувал като новина среща, изиграна през миналата година и дали изобщо на 17 април 1993 г. се е изиграл мач между големите съперници.
Представянето на ЦСКА в официалната програма на турнира във ВестерщедеПрез лятото на 1993 г. в тима настъпват сериозни промени – напускат 8 състезателки, 4 от които националки, като 5 от тях отиват в Локомотив (Стара Загора), а една – в НСА. Треньорът Евгени Попов пък поема националния отбор и е заменен от Любомир Симов, който има опит от ДЮШ на ЦСКА и е работил 1 година в Израел. В първия му сезон тимът завършва на четвърто място, а през 1994-95 завършват втори от четири отбора. В края на споменатия сезон президентът на клуба Петър Калпакчиев решава, че женски футболен отбор не е необходим и по този начин близо десетилетна история бива изтрита с лека ръка. Нещо колкото тъжно, толкова и очаквано за родната действителност.
