Ние от Arenasport.bg вярваме, че мястото на всеки фен е не само на трибуните, но и в разговора за любимия му отбор. Затова продължаваме с рубриката Arenasport Voices, в която публикуваме най-смислените, вдъхновяващи и емоционални коментари, мнения и позиции на привърженици.

Гласът на феновете има значение и носи памет. А без памет няма спорт, няма история, няма дух.

Този път даваме думата на Георги Дечев – привърженик на ЦСКА, който сподели с нас едно топло, носталгично, но и живо писмо за човека, когото наричат Стратега. Треньорът, футболистът, идолът, борецът на терена. Георги ни изпрати текста си по повод 80-годишния юбилей на Димитър Пенев – и ние го публикуваме без редакторска намеса. Защото той говори с уважение. А у нас уважението към футболните ни легенди е все по-нужна ценност.

📩 Изпратено на редакционната поща на Arenasport.bg: [email protected]

"Димитър Пенев на 80? Това не може да е истина, мисля си. В моето съзнание той е онзи строен и елегантен юноша, който видях за пръв път през лятото на 1964-та с екипа на софийското „Локо“ срещу любимия ЦСКА. Баща ми, светла му памет – стар локомотивец още от времената на ЖСК, за пръв път спомена името Митко Пенев редом до любимците му Кольо Котков, Цецо Милев и Спиро Дебърски на онзи мач, на който ме заведе. „Локо“ победи с 3:2, изпревари „Левски“ и стана шампион. Най-силният ми спомен оттогава е точно името на младежа Митко Пенев, както и голът на Иван Ранков - преди да прати топката в мрежата на железничарите за секунди на два пъти уцели лявата и дясната греда на вратата. Откъде 10-годишният хлапак да знае, че е гледал в горещия летен ден бъдеща легенда на ЦСКА, на българския и ,защо не, на световния футбол.

Пред очите ми е и онзи гол, който Митко Пенев заби с глава във вратата на „Олимпиакос“ откъм сектор Б на „Народна армия“, пред дървеното скеле на строящата се тогава козирка, през есента на 1966-та. Вероятно от този мач насетне и аз започнх да го поставям в редицата на моите детски футболни кумири – Цанев, Якимов и Пенев.

Или пък един трагичен от футболна гледна точка мач за ЦСКА срещу „Ботев“ (Пловдив) от пролетта на 1967 г., точно преди епичните битки срещу „Интер“. Разгром, та разгром на „Армията“, в средата на второто полувреме вече 3:0 за „канарите“. Само Пенев, с превързана глава, разбита при едно единоборство, не се предава и в края забива все пак гол.

Забележете, говоря за голове, а всъщност Митко Пенев бе най-добрият централен защитник на своето време. Колко от централните нападатели тогава можеха да се похвалят, че са взели връх над него във въздушен двубой. Ами онова впечатляващо пласиране, което му даваше предимство още преди топката да стигне до атакуващия играч.

Мнозина днес асоциират името Димитър Пенев с най-великите треньорски постижения в българския футбол и това безспорно е така. Но има още живи динозаври, които помним блестящия играч в началото на кариерата му като играч и високите върхове, които по-сетне превзе. Да си здрав, Митко Пенев, футболът ни не може без теб!"

📬 Имате какво да кажете?

Изпратете ни своя коментар, текст или мнение на:

📧 [email protected]

Следващият глас в 🗣️ Arenasport Voices може да бъде вашият.