Източник на снимката: Фейсбук 😥Сезен Белберова: Плаках! Страдах! Край! Приключвам със спорта, но запазвам достойнството си!
Емоционални думи!
- 18/07/2025
Доскорошната националка на България по борба Сезен Белберова се отказа много млада от спорта! След като от Федерацията я обявиха за неперспективна и решиха да не разчитат повече на нея. Жалко! Станка Златева повтаря как ще развива българските борци, а става точно обратното - отказва ги!
Ето емоционалния пост на Белберова във "Фейсбук" без редакторска намеса:
"СБОГУВАНЕ С БОРБАТА
Днес искам да споделя нещо за последно...
След 13 години, изпълнени с лишения, труд, воля, постоянство и много мечти, дойде краят на моята спортна кариера. За съжаление, този край беше жесток и безмилостен.
Борих се не само на тепиха, но и в живота – за честта на нашата малка държава, за всяка възможност да я представям достойно, за всяка секунда на тепиха, в която да давам всичко от себе си.
Борбата ме изгради като човек. Научи ме на дисциплина, на сила, на достойнство. Благодарна съм за това. Благодарна съм и на онези малко хора, които повярваха в мен, подкрепяха ме и ми помогнаха, когато най-много имах нужда.
Моите медали не са много, не са големи – но са плод на нечовешки усилия. Половината от мечтите ми останаха недостижими… а някои буквално се изплъзнаха от ръцете ми. Съжалявам за тях, но не съжалявам за борбата – тя ми даде всичко.
Преди месец разбрах, че са спрели финансирането от клуба, за който се борех почти цялата си кариера. Беше тежко. Плаках, страдах… но си казах: “Имаш национален отбор, ще се справиш!”
Днес разбрах, че и тази врата е затворена. Оставена съм напълно сама, без нито един лев доход. Без зала. Без право да се боря. Без шанс да опитам.
Имах мечта – да стигна до 2028 година и да се боря за онова, което сърцето ми искаше най-много. Но не ми позволиха дори да тренирам.
Може би това е краят. Краят на един живот, посветен на спорта. Сбогувам се с борбата – не защото се отказах, а защото ми отнеха правото да продължа.
Благодаря на родителите ми – единствените, които от самото начало вярваха в мен, въпреки всички трудности и лишения. От 16-годишна се издържам сама, но без тях нямаше да съм това, което съм днес.
Това са последните ми думи по темата.
Сбогувам се с начина си на живот, с мечтите, със залата, с БОРБАТА.
Но запазвам едно – достойнството си!".
Ето емоционалния пост на Белберова във "Фейсбук" без редакторска намеса:
"СБОГУВАНЕ С БОРБАТА
Днес искам да споделя нещо за последно...
След 13 години, изпълнени с лишения, труд, воля, постоянство и много мечти, дойде краят на моята спортна кариера. За съжаление, този край беше жесток и безмилостен.
Борих се не само на тепиха, но и в живота – за честта на нашата малка държава, за всяка възможност да я представям достойно, за всяка секунда на тепиха, в която да давам всичко от себе си.
Борбата ме изгради като човек. Научи ме на дисциплина, на сила, на достойнство. Благодарна съм за това. Благодарна съм и на онези малко хора, които повярваха в мен, подкрепяха ме и ми помогнаха, когато най-много имах нужда.
Моите медали не са много, не са големи – но са плод на нечовешки усилия. Половината от мечтите ми останаха недостижими… а някои буквално се изплъзнаха от ръцете ми. Съжалявам за тях, но не съжалявам за борбата – тя ми даде всичко.
Преди месец разбрах, че са спрели финансирането от клуба, за който се борех почти цялата си кариера. Беше тежко. Плаках, страдах… но си казах: “Имаш национален отбор, ще се справиш!”
Днес разбрах, че и тази врата е затворена. Оставена съм напълно сама, без нито един лев доход. Без зала. Без право да се боря. Без шанс да опитам.
Имах мечта – да стигна до 2028 година и да се боря за онова, което сърцето ми искаше най-много. Но не ми позволиха дори да тренирам.
Може би това е краят. Краят на един живот, посветен на спорта. Сбогувам се с борбата – не защото се отказах, а защото ми отнеха правото да продължа.
Благодаря на родителите ми – единствените, които от самото начало вярваха в мен, въпреки всички трудности и лишения. От 16-годишна се издържам сама, но без тях нямаше да съм това, което съм днес.
Това са последните ми думи по темата.
Сбогувам се с начина си на живот, с мечтите, със залата, с БОРБАТА.
Но запазвам едно – достойнството си!".
